Решение № 1105 от 05.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Бургас, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на М. С. С. с ЕГН ********** с адрес в *******************като впоследствие са конституирани като жалбоподатели и К. П. С., Д. С. Я., Н. А. и Н. П. К., които молят да бъде прогласена нищожността на Решение № 2783 от 14.03.2000 год. на ОСЗ – Созопол и да бъде отменено като незаконосъобразно Решение №5Ч от 17.01.2005 г. на ОСЗ – Созопол, постановени по Преписка № 2783 на наследници на П. Г. Ж.

Жалбоподателят е посочил, че Решение № 2783 от 14.03.2000 год. на ОСЗ – Созопол е нищожно, тъй като не е връчено на всички наследници – заинтересовани лица съгл. чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ и освен това било постановено от незаконен състав, определен в чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който следвало да включва председател, зам. председател, инженер по горското стопанство или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и четен брой членове. Изтъква, че в състава на Поземлена комисия нямало заместник председател – инженер или техник по посочената специалност. По отношение на Решение №5Ч от 17.01.2005 г. сочи, че е незаконосъобразно, тъй като е постановено въз основа предходно нищожно решение, а именно - Решение № 2783 от 14.03.2000 год. на ОСЗ – Созопол. Жалбоподателят моли атакуваното решение №2783 да бъде прогласено за нищожно, а Решение №5Ч от 17.01.2005 да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне; претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр.

Созопол, не изразява становище. Изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и представя доказателства.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

В жалбата обаче се изтъкват основания за нищожност на заповедта като постановена от незаконен състав на административния орган, поради което и предвид въвеждането на порок със съответната тежест, обосноваващ нищожността на административния акт, неограничен със срок (арг. от чл. 149, ал. 5 АПК), следва да се приеме, че същата е допустима. Безспорно е налице административен акт, с който се засягат правата и интересите на жалбоподателите като наследници на правоимащото лице П. Г. Ж. поради което последните притежават активна процесуална легитимация, а жалбата се явява допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нищожността на адм. акт е предпоставена от основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, при все че последните са особено съществени - т. е. порокът трябва да е така тежък, че да прави невъзможно и недопустимо съществуването на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от такъв порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съгласно чл. 146 от АПК, основанията за оспорване на административните актове са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност по чл. 146 от АПК.

Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност (арг. от чл. 168, ал. 2 от АПК). По отношение на последния оспорен административен акт, по преписката е представена обратна разписка, от която е видно, че Решение №5Ч от 17.01.2005 г. на ОСЗГ Созопол е връчено на М.С. В. /лично/на 09.02.2005 г., в качеството й на заявител по преписката №2783 от 1992 г. (л. 112) и пълномощник на останалите наследници на П.Г. Ж. - С. М. С., Д. М. С., Хр. К. З. и С. Х.. З.

(л. 88). Липсват данни по представената административна преписка за връчване на някой от наследниците на Решение № 2783 от 14.03.2000 год. на ОСЗ – Созопол.

По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице, доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на недействителността на административния акт, дори и същият да удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.

Липсват данни и оспорените решения на ПК да са преминали през съдебен контрол за тяхната законосъобразност, което съгл. чл. 177, ал. 3 от АПК би обусловило липса на правен интерес от искане за прогласяване на нищожността им (арг. от ТР№ 3/16.04.2013г. по т.д. № 1 /2012г. на ВАС, ОСК).

По повод решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № 2783 от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2783 от 06.01.2000 г. на наследниците на П.Г.Ж.:

Към въпросната дата (14.03.2000 г.) разпоредбата на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ (редакция ДВ бр.113/ 1999 г. ) определя, че поземлените комисии се състоят от председател, заместник председател – инженер по горско стопанство или техник по специалността "Горско и ловно стопанство", секретар и четен брой членове. Безспорно разпоредбата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ (понастоящем отменена, но в различните й действащи по време редакции) определя състава на поземлената комисия като колективен орган, но не сочи начина, по 2 който този орган приема решенията си. Липсата на специална уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите правила на административното производство - чл. 15, ал.2, т.6 изр.2 от ЗАП /отм./ Когато административният орган е колективен, той приема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва от председателя или секретаря (арг. от Решение № 460/ 27.05.2010 г. по гр. дело № 768/ 2009 г. на ВКС и реш. по гр. дело № 1531/ 2010 г. на ВКС ) Т.е. доколкото не са посочени кворум и мнозинство за вземане на решенията, следва да се счете, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от членовете, като те се приемат с обикновено мнозинство.

Колебанията в съдебната практика относно последиците на решението на ПК, подписано от състав, различен от предвидения в чл. 60, ал. 4 (отм.) ППЗСПЗЗ са преодолени с поредица решения на ВКС, в които последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията (арг. от решения № 820 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г., № 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на І г. о. и др. ) С решение № 600/13.07.2009 г. по гр. д. № 240/2009 г. е прието, че нормата на чл. 60, ал. 4 от ЗСПЗЗ определя състава на ПК в който тя следва да постанови всяко решение за възстановяване на собствеността. С Решение № 1309/27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2007 г. ІІ гр. о. и Решение № 7 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 6261/2007 г., ІІ гр. о. и Решение № 820/27.05.2010 г. по гр. д. № 768/09 г. І гр. о., нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и правилника определят в какъв състав ПК следва да постановява решенията си. При липса на специална норма към датата на постановяване на решението на ПК следва да се приеме, че е приложим общия административно процесуален закон, действащ към същия момент – чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от ЗАП, според който ИАА е валиден, стига да е подписан от председателя и секретаря на колегиалния орган.

Въпреки гореизложеното настоящият състав счита, че в случая спорът се концентрира не върху начина за формиране на мнозинство на колективния орган, а това дали подписалите го членове, имат материална компетентност съгл. чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, действащ към 2000 г. и по специално дали в комисията е присъствало лице със специалност – инженер по „Горско стопанство“ или техник по специалността „горско и ловно стопанство“ било то и не в качеството си на зам. председател. Въпреки указанието на съда, ответния административен орган да представи доказателства за възникналите служебни правоотношения с членовете на комисиите, постановили двете оспорени решения (Решение № 2783 от 14.03.2000 год. на ОСЗ – Созопол и Решение №5Ч от 17.01.2005 г. на ОСЗ – Созопол), същото е изпълнено само по отношение ИАА от 2005 г. (л. 142-147 вкл.) Представените трудови договори, Заповеди на ОД „ЗГ“ и допълнително споразумение касаят комисията, чиито законен състав и материална компетентност не се оспорват, поради което са неотносими към спора.

Следователно несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който обосновава неговата нищожност (арг. от Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и Решение № 4184 от 2004 г. на ВАС, Четвърто отделение според което, ако поземлената комисия е заседавала в състав, неотговарящ на посочения в чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ то нейното решение е нищожно).

Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението.

По повод на решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № 5Ч от 3

17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ:

Жалбоподателят е отправил искане за отмяна като незаконосъобразен на посочения административен акт. Доводът му е, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено на основание предходни нищожни решения.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно - чл. 168, ал. 2 от АПК. Това е така доколкото, както се посочи по – горе, актът въз основа на който е издаден това решение е нищожен, което рефлектира и върху действителността на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ (арг. от Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г.) По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението.

По искането за присъждане на разноски:

Предвид този изход на спора и скането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите следва да бъде уважено. В тази връзка следва да се има предвид, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, приложим съгл. чл. 144 от АПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане (освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – напр. по банков път, какъвто не е настоящия случай). Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (арг. от ТР №6 от 2012 на ВКС). В конкретния случай по приложените договори за правна помощ е описано, че договореното възнаграждение подлежи на „допълнително договаряне“, без да е упомената платена сума в брой или по сметка, поради което и в съответствие с принципа за документална обусловеност на разноските следва да се приеме, че липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение и следователно такова не може да бъде възлагано в тежест на ответника.