Акт от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Росица Б. Савова

Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500459 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“46, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение № 260051/04.05.2022 г., постановено по гр.д. № 293 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2020 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Било и необосновано.

Сочи, че досежно дължимото възнаграждение на служителите в МВР за положен от тях нощен труд, са приложими специални правни норми, но не и предвидената в чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, която следвало да се прилага само ако продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай се установявал с КТ – 7 ч. нощен и 8 ч. дневен. За служители на МВР се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, според които предвид специфичния характер на работата била установена еднаква продължителност на дневния и нощния труд по 8 ч.

– чл. 187, ал. и 3 от ЗМВР. Споделя се в тази насока съдебна практика по приложението на чл. 9 от НСОРЗ, вкл. решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РС-Луковит в рамките на производство с идентичен предмет. Относими към нощния труд на държавните служители в МВР били чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. З и в чл. 179 ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната 1 регламентация на нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не била налице празнота на нормативната уредба и необходимост от субсидиарното приложение на НСОРЗ.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение в атакуваната част.

В противен случай претенцията би била основателна за сумите 1455,59 лв. главница, която сума би била дължима при съобразяване на установената продължителност на работното време на ищеца с действително отработените от него часове през съответните тримесечни периоди, след преобразуването им в нощни.

Твърди се още, че присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар следвало да се намали до минимума.

Не ангажира доказателствени искания.

Претендират се сторените пред тази инстанция деловодни разноски, а при възприета неоснователност на въззивната жалба се поддържа възражение по см. на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Д. Г. чрез пълномощника му адв. Д. З. от КАК. Сочи се, че макар да е допустима и редовна, въззивната жалба е неоснователна.

Изложени са съображения по същество, като не се споделя становището в жалбата, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Въз основа на пространен анализ на действащото законодателство за процесния период се твърди, че първоинстанционния съд е приложил правилно закона.

Позовава се в тази насока и на решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РС-Луковит в рамките на производство с идентичен предмет.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че дори и да се приеме за неоснователна жалбата, то исковата претенция би била основателна в друг размер с оглед отработените за съответното тримесечие норми.

Поддържа искане за присъждане на разноски по повод процесуалното представителство и пред въззивната инстанция.

Оспорва възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна постъпилата жалба и отговорът по нея се поддържат.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ****, с адрес за връчване гр. Кюстендил, ул.

2

„Гороцветна“ № 35, партер, чрез адв. Д. З. от АК-Кюстендил, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, съдържаща искане за присъждане на сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарните 2017, 2018 и 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 09.02.2020г.

Сезираният съд е приел, че ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ на ГКПП – Гюешево, Гранично полицейско управление - Гюешево за процесния период.

Позовал се е на представените 35 бр. платежни бележки (л.21 до л.56 от делото), от които се установяват начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.

Анализирани са и приобщените протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени на ГКПП Гюешево за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. (л.19-20 от делото).

Налице е позоваване на заключението на вещото лице Сн. Т., което е възприето за пълно и обективно, и въз основа на което съдът е приел, че положеният нощен труд от ищеца за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е 1504 часа, който приравнен на нощен с коефициент 1.143 е в размер на 1719 часа. Експертът установява, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с нормата на тримесечие при коефициент 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза в размер на 1455,59 лв. главница и 223,51 лв. законна лихва. При изчисление на извънредния труд, без съобразяване с нормата за тримесечие, вещото лице отчита дължима главница в размер на 1562,58 лева и законна лихва за периода – 218,80 лева. Когато нощният труд не се приравнява на дневен с коефициент 1.143, експертът отчита, че всички дължими суми за извънреден труд са начислени и платени.

При тези факти исковата претенция е била възприета за основателна, поради което и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата 1562,58 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 484,73 /четиристотин осемдесет и четири и седемдесет и три/ лева, за календарната 2018 год. в размер на 560,64 /петстотин и шестдесет и шестдесет и четири/лева и за календарната 2019 год. в размер на 517,21 /петстотин и седемнадесет и двадесет и един/ лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /10.02.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 218,80 /двеста и осемнадесет и осемдесет/лева.

Възражението, че правото на иск е погасено по давност, не e възприето от решаващия състав.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, възлагайки ги на ответника, в чиято тежест са възложени следващите се държавни такси и 3 разноски.

Проверявайки постановеният съдебен акт в пределите на въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Исковата претенция е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по това, че са били обвързани от съществуващото между тях служебно правоотношение, по същността на заеманата от ищеца длъжност, по организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

При правилно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, без установена необходимост тя да се преповтаря в настоящото решение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, а въведените с въззивната жалба оплаквания намира за неоснователни.

Този извод е мотивиран от анализа на действащото в процесния период законодателство.

Действително законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.

3 ЗМВР, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Понятието „извънреден труд” е дефинирано в нормата на чл.143, ал.1 КТ, според която такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време.

С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Ал.2 на този текст допълва, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда. Тази уредба е приложима и тук, доколкото ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. В този смисъл правилно и логично е позоваването на решението в чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто, както вече се посочи, 4 несъмнено е и ищецът.

Уредено в чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е още, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В същото време с нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (редакцията преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020 г.) е прието, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.