Решение № 4936 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4936 гр. **, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110145452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу М. А. М. за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 4 074,24 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва за период от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, 638,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 29.05.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, 49,57 лева, представляваща главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 12,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 29.05.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33540/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за услуга дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощения по делото процесуален представител адв. И. Н., в който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на притежавано от него качество на собственик или вещен ползвател на имота. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач Т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.

Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе 2 обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна 3 енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Установява се по делото, че със спогодителен протокол по гр.д. №203/1989 г. на XI Районен съд-** от 23.09.1989 г. в дял на съделителката ЮИ е поставен процесния недвижим имот: апартамент в **.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 19.09.2002 г.

ЮИ е починала на 20.05.1999 г., като е оставила за наследник М. А. М. – дъщеря.

С молба-декларация от 20.09.2002 г. М. А. М. е поискала от ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: **, като е посочено, че в имота живеят 2 лица.

Приложен по делото е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 22, том II, рег. №19834, дело №198 от 04.07.2022 г. М. А. М. дарява на сина си ЮА Н. следния свой недвижим имот: апартамент №35, находящ се в **, като си запазва пожизнено и безвъзмездно ползването върху недвижимия имот.

Не е спорно между страните, че процесния недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведеното на 19.05.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в **, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с Т, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки. Представен още договор от 09.09.2002 г. между Т, и етажната собственост с адрес: **, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия. Ангажиран е и договор, сключен между Т – възложител и Т, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение 4 на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. **, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават единствения възможен извод, че за исковия период 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. между ищцовото дружество от една страна и М. А. М. от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот. Освен пораждане на облигационно правоотношение ex lege, налице е и изрично изразена воля от страна на ответника за откриване на партида на нейно име, т.е. за възникване на облигационна връзка с ищеца. Този извод не се променя от извършеното дарствено разпореждане с правото на собственост върху процесния имот, доколкото ответникът си е запазил пожизнено и безвъзмездно ограниченото право на ползване върху вещта.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., ДВ, бр. 25/20.03.2020 г.) и Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.