Определение № 557 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Галя В. Белева като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500336 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.255-257 от ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с молба от адв. Евгени Атанасов от БАК в качеството на пълномощник на Н. П., Е. Я. и К. Б. – ищци по гр.д.№ 2615/2023г. по описа на РС- Бургас, за определяне на подходящ срок за насрочване на делото за първо съдебно заседание във фазата на извършване на съдебната делба. Посочено е, че развилата се първа фаза на съдебната делба е приключила с Решение №993/5.05.2025г., като причината за прекомерната продължителност на делото- над две години, била отсъствието на ответника.

Сочи се, че по делото е назначен особен представител на ответника на разноски на ищците, който защитава интересите на ответника. От 5.05.2025г. по делото нямало движение, тъй като съдията докладчик използвал различни процесуални способи за връчване на решението по делото на ответника в Обединеното Кралство, което натоварвало ищците с ненужни допълнителни разноски. Молителите намират, че такова връчване не е необходимо, предвид назначения особен представител. Акцентират, че забавянето на делото без процесуално основание се приравнява на отказ от правосъдие.

Съдията- докладчик е представил становище по чл.255, ал.2 от ГПК /разпореждане на л.5/, в което е посочил, че причината да не е насрочено първото съдебно заседание от фазата по извършване на делбата е, че решението по допускане на делбата не е влязло в сила.

Съдът е посочил, че в исковата молба ищците са посочили адрес за призоваване на ответника в чужбина и е направил искане за връчване на преписи от исковата молба на този адрес.

Затова съдът счита, че евентуалното връчването на преписа от решението по реда на чл.48 ГПК /чрез обявление в Държавен вестник/ би било недопустимо. Посочил е, че след като е констатиран регистриран настоящ адрес на ответника в Република България и са били проведени процесуални опити за връчване на този адрес, на ответника е бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Въпреки това, в хода на делото – на 20.03.2025г. съдът бил уведомен, че препис от исковата молба е бил връчен на ответника на посочения адрес в Кралство Великобритания. По тази причина съдът е счел, че 1 представителната власт на особения представител е прекратена ex lege, но с оглед защита процесуалните права на страната не е освободил особения представител. Изложено е становището на съда, че единствено при връчването му на особения представител, постановеното решение не може да влезе в законна сила, а следва да бъде връчено на ответника, на адреса на който вече е бил връчен препис от исковата молба. По тази причина е предприето връчване на решението на адреса, на който препис от исковата молба вече е бил връчен на ответника.

В съответствие с правомощията си по чл.257 ГПК, съставът на Бургаския окръжен съд извърши проверка по делото и констатира следното:

Производството по гр.д.№ 2615/2023г. на РС- Бургас е образувано на 3.05.2023г. по искова молба на Николинка П., Е. Я. и К. Б. против С. М. М., за делба на недвижими имоти и движими вещи.

В исковата молба ищците са посочили адрес за призоваване на ответника в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

С разпореждане № 6043 от 2.06.2023г., на основание чл.131 ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се връчат на ответника, като му е указал възможността да подаде отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Изрично, в абзац втори на стр.2 от разпореждането съдът е указал на ответника, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Указал е и последиците, в случай, че не бъде посочен съдебен адресат- всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени на основание чл.40, ал.2 от ГПК.

С разпореждане №6045 от същата дата районният съд е разпоредил съобщението до ответника по чл.131 ГПК да се изпрати чрез съдебна поръчка по реда на Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подпасана на 15.11.1965г. Изготвянето на редовна съдебна поръчка е продължило до 23.01.2024г., когато ищците са представили по делото всички документи, които е следвало да бъдат връчени на ответника /препис от исковата молба и всички доказателства към нея, разпореждане № 6043 от 2.06.2023г. и съобщение по чл.131 ГПК- виж документ „Основни елементи на акта“- л.153 от делото на РС /окомплектована с превод на английски език/, съобразно указанията на Министерство на правосъдието.

В хода на описаните действия по призоваване на ответника, по искане на ищците съдебните книжа са му били изпратени по пощата, на посочения в исковата молба адрес в Обединеното Кралство. С писмо на „Български пощи“ вх.№ 38238/16.10.2023г. /л.58/ съдът е бил уведомен, че международната препоръчана пратка е била експедирана редовно от българска страна, но чуждата пощенска администрация не може да удостовери доставката на пратката, като е дала съгласие за плащане на обезщетение.

Междувременно, на 5.07.2024г., със заповед на Председателя на БРС /л.165/ делото е разпределено на настоящия докладчик.

На 19.07.2024г. в БРС е постъпило писмо от МП /л.166/, в което е посочено, че 2 молбата за връчване на документи на ответника С. М. е върната без изпълнение, като в придружаващите документи е посочено, че пощенският код не е посочен правилно.

С разпореждане от 22.07.2024г. районният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи точен адрес и правилен пощенски код, или да посочи друг контакт с ответника.

С молба от 31.07.2024г. пълномощникът на ищците е уведомил съда, че посочения в исковата молба адрес е правилен и на него ответникът многократно е получавал кореспонденция и пратки от ищците. Посочил е и телефони за връзка с ответника.

С разпореждане от 1.08.2024г. /л.170/ съдът е разпоредил ответникът да бъде призован по телефона. Видно от доклада на съдебния деловодител с дата 2.08.2024г., обективиран на същата страница, при извършеното позвъняване се е включвал телефонен секретар, на който е оставено съобщение.

На 2.09.2024г. съдът е изготвил служебно справки от НБД за постоянния и настоящ адрес на ответника, от които се констатира, че като постоянен адрес на ответника е посочен само гр.Бургас /без конкретен адрес/, а настоящият адрес на ответника, заявен през 1980г. е гр.Средец, ул. „Братя Миладинови“ №7. На същата дата съдът е разпоредил да се изиска информация от Община Бургас за постоянен адрес на ответника, както и да бъде извършено връчване на съдебните книжа на настоящия адрес в гр. Средец. С писмо от 11.09.2024г. от Община Бургас на съда са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника, които са идентични със служебно изготвените от съда.

Изготвена е и справка за трудови договори на ответника в България, като такива не са установени.

С разпореждане от 27.09.2024г., след като е констатирал, че съобщенията до ответника са връчени на настоящия му адрес в гр.Средец по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съдът е предприел следващи действия по назначаване на особен представител на ответника – разпореждане № 10652 от 27.09.2024г., разпореждане №11131/9.10.2024г., искане до БАК.

С определение № 6545 от 24.10.2024г. съдът е назначил за особен представител на ответника адв. Станислава Христова, посочена от БАК, като е указал на същата, че следва да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок по получаването на съобщението.

Съобщението, ведно с преписите от исковата молба и приложенията към нея са връчени на адв. Христова на 5.11.2024г. Същата е подала отговор на исковата молба на 15.11.2024г.

С определение от 14.01.2025г. съдът е изготвил проекто- доклада си по делото и го е насрочил за разглеждане в ОСЗ на 6.03.2025г. от 13.30ч. Посочил е, че насрочването в този срок е необходимо с оглед изготвяне на нова съдебна поръчка. С цитираното определение е разпоредено изготвянето на нова молба за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи /л.200/.

С писмо изх.№567 от 15.01.2025г. /л.202/ съдът е изпратил съпроводително писмо до МП отдел „Международно правна помощ“, със съдебна поръчка за връчване на книжа по Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела от 1965г. Като приложения към поръчката са описани: молба за 3 връчване на съдебни документи, молби за правна помощ и основни елементи на акта.

Доколкото по делото /както в електронната папка, така и в кориците на физическото дело/ не е приложен екземпляр от съдебната поръчка и от приложенията към нея, не става ясно какви документи са били изпратени за връчване на ответника по делото.

Първото съдебно заседание е проведено на 28.02.2025г., в присъствието на особения представител на ответника. Делото е отложено за 4.04.2025г. за приключване на съдебната поръчка.

На 20.03.2025г. по делото е постъпило писмо от Районен съд- Варна, с приложено към него писмо вх. № 7435/14.03.2025г. от Royal Court of Justice Group /л.221/. Съдът е указал на ищците да представят превод на български на писмото и документите към него /разпореждане на л.221/.

По делото е представен сертификат- удостоверение /л.225/, издаден от служител на Висши съдилища на Англия и Уелс, Служба за международна правна помощ, от който е видно, че документите посочени в искането са връчени на С. М. М. на 14.02.2025г., на адреса, посочен в исковата молба, който доброволно ги е приел.

В съдебно заседание на 4.04.2025г. съдът е докладвал постъпилото писмо, констатирал е, че препис от исковата молба е връчен на ответника чрез съдебна поръчка, като в срока за отговор, който е изтекъл към датата на съдебното заседание не е бил подаден отговор на исковата молба. След като е приключил събирането на доказателства и е изслушал устните прения съдът е посочил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. Разпоредил е на особения представител на ищеца да бъде изплатено възнаграждение в размер на 950 лв., платими от внесения от ищците депозит.

С решение, постановено на 5.05.2025г. съдът е допуснал делбата между страните за имотите и при квотите, посочени в съдебния акт.

Видно от списъка на известените лица, преписи от решението са изпратени на ищците и на ответника- чрез особения представител адв. Станислава Христова.

На 7.05.2025г. съдът е разпоредил препис от първоинстанционното решение да бъде изпратен на ответника чрез съдебна поръчка по реда на Хагската конвенция /л.245/, като е указал на ищците да представят екземпляр от лицензиран превод от решението за връчване на ответника.

Със заявление вх.№ 21249 от 15.05.2025г.пълномощникът на ищците е поискал съдът да отмени разпореждането си в частта за представяне на преведен препис от решението, като е посочил, че ищецът е български гражданин и не му е необходим препис от решението, а правата му са защитени от назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Посочено е, че според ищцовата страна преписът от решението следва да бъде връчен на особения представител.

С разпореждане от 16.05.2025г. съдът е указал отново на ищците да представят превод на решението за връчване на ответника, като им е указал също, че при непредставяне на такъв съдът ще изготви служебно такъв, разноските за което ще бъдат възложени на ищците на основание чл.77 ГПК.

4

Тъй като указанията не са били изпълнени от ищците, с разпореждане № 6459/4.06.2025г.съдът е възложил превода на решението на преводач от списъка към БОС.

По делото е постъпил сигнал от ищцата Н. П. до Председателя на РС- Бургас, с което е поискано съдействие ответникът да бъде представляван по делото единствено от особения представител, който е връчен по компетентност на докладчика по делото.