Определение № 2395 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2395 гр. С, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110147058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.

Образувано е по искова молба с вх. № 310328/24.09.2025 г. на И. Ц. Й., ЕГН ********** и С. Ц. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.Н, общ.Н, обл. Б, ул.”ИВ” № 9, вх.1, ап.З, срещу „УБ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, р-н „В”, пл.”СН” № 7, представлявано от ЦМ АТ СПу, чрез адвокат Д.

А., със съдебен адрес: в гр. С, ***, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1во и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2889,03 евро, представляваща надплатени вноски по главница и лихва по договор за банков кредит № 7425/11.04.2008 г и 4 бр. анекси, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане.

В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като извърши проверка по допустимост и редовност на исковата молба, приема, че същата е допустима и редовна, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2889,03 евро, представляваща надплатени вноски по главница и лихва по договор за банков кредит № 7425/11.04.2008 г и 4 бр. анекси, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищците твърдят, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу тях на 15.08.2019 г. по реда на чл.417 от ГПК, издаден по гр.д.№ 44685/2019 г. по описа на СРС. С изпълнителния лист ищците били осъдени да заплатят на парични суми, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от същата дата по горепосоченото дело. Сочат, 1 че са депозирали възражение по реда на чл.414 от ГПК и кредиторът предявил искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.79 ЗЗД, вр.с чл.430 ал.1 от ТЗ, вр. с чл.121 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за установяване на вземането си по заповедта. С Решение № 260004/05.01.2022 г., постановено по т.д.№ 1344/2020 г. на СГС, съдът признал за установено, че ищците дължат на ответника сумите, както следва: 17 080,84 евро - изискуема главница по договор за банков кредит № 7425/11.04.2008 г. и 4 бр. анекси, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното плащане; сума в размер на 466,24 евро - представляваща неплатена възнаградителна лихва по договора и анексите, начислена за периода от 15.04.2018 г. до 14.09.2018 г., ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил част от исковите претенции. Срещу решението, в частта в която исковете са отхвърлени частично, е постъпила въззивна жалба от „УБ” АД, в която се оспорват изводите на съда, че физическите лица имат качеството на потребители; че не е налице капитализация на лихви; оспорва се заключението на ССЕ като непрофесионално изготвено и се прави искане за допускане на нова ССЕ с поставени задачи.

По подадената въззивна жалба е образувано В.гр.д.№ 20221000502815 по описа на Апелативен съд - С. С Решение № 166/19.02.2024 г., 14-ти състав приел искането на въззивника и допуснал нова ССЕ. На служебно поставените задачи от САС вещото лице е дало отговор, че ако не бъдат зачетени сключените между страните анекси и се отчетат само условията по договора, всички задължения за месечни вноски са погасени изцяло към 17.04.2018 г., при уговорен краен срок за погасяване на дълга - 10.04.2018 г. Вещото лице установявало, че кредитополучателите не само не са били в просрочие, но са имали надплатени суми от 2 889,03 евро над общо изчислените и дължими суми по кредита, възлизащи на 183 379,27 евро. Сочат, че в решението си САС констатирал, че след сключването на договора и в процеса на изпълнението му е настъпила забава в плащанията, което е наложило страните да предприемат преуреждане в отношенията си. Сключеният между страните анекс, който предвижда, че към редовния дълг ще се прибавят изтекли лихви, които ще бъдат олихвени с нов, завишен лихвен процент, съдържа недействителни клаузи, според съдебното решение на САС. Съдът установил, че чрез тези клаузи се уговаря анатоцизъм и нищожността произтича от разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.с чл.10 ал.З ЗЗД. Считат, че с оглед практиката на ВКС, следвало да се приеме, че отношенията между страните са продължили да бъдат регулирани от първоначалното договорно споразумение.

Ищците сочат, че сключените последващи анекси също не следва да бъдат взети предвид, според решението на САС, защото в трайната практика на ВКС било прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на тази клауза, също е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че според изводите на ССЕ, приета пред САС, които кореспондирали и със ССЕ, приета пред СГС, дългът бил обслужван до 17.04.2018 г., като към тази дата са били погасени всички дължими плащания от кредитополучателя към банката. Считат, че 2 при тези данни се налага изводът, че към датата на подаване на заявлението от ответника на 31.07.2019 г., длъжниците не са имали към банката непогасени задължения - нито за главница, нито за лихва.

Ищците считат, че от фактическа страна е осъществен фактическия състав на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от Закона за задълженията и договорите - неоснователно обогатяване при отпаднало основание. Молят съда да уважи исковите претенции. Претендират се и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба, депозиран в законовия срок, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага подробни доводи за недопустимост на исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало от договор за банков кредит, който не е унищожен, не е развален и не е прекратен, като съдилищата по двете инстанции са обявили за неравноправни и съответно нищожни само отделни клаузи от анексите, но не и самия договор. Счита, че по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, недействителността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор, когато останалите му части могат да породят правно действие. Следователно, договорът продължава да действа и представлява валидно правно основание за извършените плащания между страните. Сочат, че с Решение № 260004/05.01.2022 г. на СГС, ТО, VI-3 с-в., и Решение № 166/19.02.2024 г. на САС, 14-ти гр. с-в., съдът е потвърдил валидността на Договора и е установил наличието на непогасено вземане на банката спрямо ищците, поради което един от ключовите елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно „отпаднало основание“, обективно липсва.

Сочи, че от двата съдебни акта - на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд – се установява, че в нито един от тях не е признато или постановено, че банката дължи на ищците сумата от 2889.03 евро. Тази стойност се споменавала единствено в съдебносчетоводната експертиза и евентуално в мотивите, но не е възприета от съда като реално задължение на банката. Сочи, че и двете решения потвърждават, че ищците са длъжници на банката за сумата от 17080.84 евро главница и дължимите лихви, поради което не било налице нито отпаднало основание, нито обогатяване на банката, нито какъвто и да е правен интерес за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД. Счита, че искът противоречи на влезлите в сила съдебни решения и се основава на фактически и правни твърдения, вече разгледани и отхвърлени по съдебен ред. Счита, че искът е процесуално недопустим, а при евентуално разглеждане по същество – изцяло неоснователен.

При условия на евентуалност, ако съдът приеме, че ищците имат вземане срещу банката за претендираната сума, на основание чл. 103 и чл. 104 ЗЗД прави възражение за прихващане с насрещните вземания на банката срещу същите лица, произтичащи от договора за кредит и потвърдени с влезлите в сила съдебни решения, които надхвърлят претендираната сума и водят до погасяване на евентуалното задължение на банката чрез компенсация до размера на насрещното вземане. Моли съда да остави иска без разглеждане като недопустим, по същество да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

3

Претендира разноски

УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест и следва да докажат наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД, а именно наличието на разместване на блага от ищеца към ответника без правно основание, размера на това разместване, както и всички останали положителни твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това число спиране или прекъсване на давностния срок, както и погасяване на претендираното от ответника по възражението му за прихващане.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на правоизключващи и правопогасяващи обстоятелства, в това число наличието на валидно правно основание, на което е получил процесната сума, както и собствените си възражения и твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това число и възражението си за прихващане.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч.гр.д.№ 44685/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, т.д.№ 1344/2020 г. на СГС, ТО, VI-3 състав, и в.гр.д.№ 20221000502815 по описа на Апелативен съд – С, 14-ти гр. състав.

УКАЗВА на страните да изчерпят доказателствените си искания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като писмените доказателства се представят с преписи за насрещната страна, в противен случай, при неангажирането им в този срок, съдът ще се произнесе при условията на чл. 158, ал. 1 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техните законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, както и че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат 4 към

Център по медиация или медиатор от

Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. *** и на електронен адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, ***, ет. 2, стая 204.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищцовата страна се връчи служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5