Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 388 от 14.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 415/2022
Вид
Определение № 388
Подписан
14.10.2022
В сила
14.10.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Деница Цанкова Стойнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271, т. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600415 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 270 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Р. С., защитник на подсъдимия П. И. Б., срещу протоколно определение № 1223/30.09.2022г. по н.о.х.д. № 579/22г. по описа на ПОС, с което мярката му за неотклонение подписка е изменена в гаранция от 200 лева и му е наложена глоба от 300 лева заради неявяване в с.з.

В жалбата, която е своевременно предявена, се възразява срещу решението на окръжния съд да не зачете предписаното на подсъдимия 14-дневно лечение заради контузия на коляното, което дори само поради продължителността си следвало да се третира като уважителна причина за неявяването му в заседанието от 30.09.2022 г. Формулирането искане е да се отмени постановената промяна на мярката му за неотклонение „подписка“, както и глобата.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, счете частната жалба за неоснователна.

Документът, с който подсъдимият е обяснил отсъствието си в проваленото по негова вина с.з. от 30.09.22г., не съдържа причина, която да го извинява. В този смисъл ПОС е изложил подробни и споделими аргументи.

В контекста на поставеното в чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза изискване очевидно не е достатъчен болничен лист, за да се оправдае неявяване на призовано от съда лице. Болничният лист доказва влошаване на здравето и предписаните на лицето мерки за преодоляването му. Така че представлява документ, който удостоверява неработоспособност и може да оправдае отсъствие на работното му място. При положение че предписаният режим е домашно-амбулаторен (както в случая), е друг редът за удостоверяване на невъзможност за явяване пред съд – нарочен документ или поне отметка в този смисъл в болничния лист от съответната ЛКК.

Не е приемлив доводът на жалбоподателя, че самият срок от 14 дена предполагал невъзможност за явяване в с.з. Съдът не е компетентен за подобна (медицинска) преценка.

Издалият болничният лист лекар – също. Единственият орган, който може да оформи извод за невъзможност за явяване пред съда, е ЛКК.

Следователно нормите на чл. 66, ал. 1 и на чл. 271, т. 11 НПК са правилно приложени.

1

Размерът на гаранцията, която е заменила осъществяваната до тогава най-лека мярка за неотклонение, а именно 200 лева, е съответен на тежестта на обвинението и невисоката степен на опасност от укриване на подсъдимия. Избраният размер на глобата (300 лева) – също.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 1223/30.09.2022г. по н.о.х.д. № 579/22г. по описа на ПОС.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2