Решение № 271 от 22.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 879/2024
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Бургас, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Таня М. Митева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600879 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определение № 78 от 23.05.2024 г., постановено по ЧНД № 130/2024 г., Карнобатският районен съд е определил и наложил на осъдения Б. Р. Г., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 530/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Нова Загора и НОХД № 274/2023 г., по описа на Районен съд – гр. Карнобат, а именно 4 (четири) години лишаване от свобода.
Със същото определение, съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години с 6 (месеца) месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил увеличеното общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК КРС е приспаднал от определеното и увеличено общо най-тежко наказание на Г. за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, времето, през което същият е бил 1 задържан по ЗМВР, както и през което е бил задържан по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, при изпълнение на така увеличеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, съдът е приспаднал времето, през което Г. е търпял наказание по някоя от присъдите, включени в съвкупността.
По делото е постъпила въззивна жалба, с която се изразява недоволство от горепосоченото определение в частта, относно приложението на чл. 24 от НК и е увеличено наложеното общо наказание, като се иска неговата отмяна.
По делото е постъпил и въззивен протест от прокурор при РП – Бургас, който също атакува приложението на чл. 24 от НК, но с предложение наказанието да бъде увеличено с една година, а не с шест месеца. В случай, че БОС намери, че размерът на увеличеното наказание е правилно определен, то се прави искане определението на КРС да бъде изменено в частта, в която е определено на основание чл. 24 от НК общо най-тежко и увеличено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, за същото е определен първоначален строг режим, приспаднато е времето н задържане и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е приспаднато изтърпяното наказание по което и да е от НОХД-та в съвкупността, предвид посочения размер на наказанието.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а въззивният протест – за основателен. Намира, че при определяне на увеличеното общо най-тежко наказание съдът е допуснал грешка, като е посочил размер една година и шест месеца, вместо четири години и шест месеца, поради което определението на БРС следва да бъде изменено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият Г. се явява лично.
Защитникът му – адв. Янка Стойкова от БАК моли въззивната жалба да бъде уважена, като счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и да се увеличава наложеното общо най-тежко наказание. Намира, че с определяне на общо наказание от четири години без увеличение, ще се постигнат целите, предвидени в НК, още повече, че по двете престъпления осъденият е възстановил изцяло имуществените вреди.
Осъденият заявява, че си е взел поука, като има деца, за които да се 2 грижи.
В дадената му последна дума, осъденият Г. моли да му се махне увеличението.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба и въззивният протест са процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в срока на обжалване.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на Б. Р. Г., ЕГН ********** с влезли в сила съдебни актове, а именно:
1. С определение № 156/30.10.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 530/2023 г. по описа на РС – гр. Нова Загора, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК , извършено на 23.03.2023 г., му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Определението е влязло в сила на 30.10.2023 г.
2. С присъда № 9/12.10.2023 г., постановена по НОХД № 274/2023 г. по описа на РС – гр. Карнобат, изменена с решение по ВНОХД № 1554/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, предл. първо, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено пред периода 18.05.2023 г. – 20.05.2023 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
Присъдата е влязла в сила на 20.02.2024 г.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Б. Р. Г., правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по посочените осъждания на лицето, а именно по НОХД № 530/2023 г., по описа на Районен съд – гр. Нова Загора и НОХД № 274/2023 г. по описа на Районен 3 съд – гр. Карнобат, поради което и в съответствие с материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения Г. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по посочените НОХД-та, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от четири години.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната съвкупност са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание, като обосновано е увеличил размера на същото с шест месеца.
Настоящият въззивен състав не споделя доводите на защитата, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения не се налага прилагането на чл.
24 от НК, тъй като общото целите на наказанието биха постигнати и с налагането на общо най-тежко наказание в размер на четири години.
Неоснователно е и искането на държавното обвинение определеното общо най-тежко наказание в размер на четири години да бъде увеличено с една година, а не с шест месеца. Относно приложението на чл. 24 от НК първоинстанционният съд е взел предвид личността на осъдения, като правилно и обосновано е приел, че същият е многократно осъждан, основно за престъпления против собствеността, както и че наложените до момента ефективни наказания, не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна функция. Отчел е и обстоятелството, че Г. няма трайно изградени трудови навици, които да го стимулират да се социализира и да преустанови престъпните си навици.
При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо найтежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от четири години, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца. Така определеният размер на наказанието съответства на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК. Предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на осъдения Г. и на неговия защитник срещу увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание, доколкото са налице законоустановените предпоставки за това и то е съобразено с реализиране на целите на наказанието. Сочените от защитата обстоятелства, за това, че с така увеличеното общо наказание няма да се 4 постигнат целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на осъдения, не са от характер да променят посочените вече изводи за необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен ефект върху осъдения.
При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, но неправилно е посочил увеличеното общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца.
Правилно и законосъобразно съдът на основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 1 от НК е приспаднал от определеното увеличено общо най-тежко наказание на Б.
Г. времето, през което е бил задържан по ЗМВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и е бил с взета МНО „задържане под стража“, както и е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на така увеличеното общо найтежко наказание, времето през което Г. е търпял наказание по някоя по присъдите, включени в съвкупността. Неправилно обаче и в двата диспозитива е посочил, че размера на общото увеличено наказание е една година и шест месеца вместо определения от него размер от четири години и шест месеца.
Настоящият съдебен състав констатира, че в тези части първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка, изразяваща се в неправилно изписване на общото определено и увеличено наказание. Тази техническа грешка би следвало да се отстрани от РС-Карнобат по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 78 от 23.05.2024 г., постановено по ЧНД № 130/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Карнобат Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6