Определение № 26 от 15.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 12.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000651 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. Г. от гр.*********, срещу определение № 1491 от 30.10.2023г. по търг.дело .№ 326/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП № 40/22г. по описа на ОСлО – ОП – Варна.

В частната жалба се твърди че не е налице хипотезата на на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Излага, че за да бъде спряно гражданско дело в тази хипотеза следва да са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и да е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Сочи, че при преценка на основателността на иска по чл.45 от ЗЗД и размера на дължимото обезщетение не е от значение обстоятелството дали деянието е деликт или покрива състав на престъпление. Твърди, че доколкото при деликтната отговорност вината на деликвента се презюмира и същата е налице, поради което и гражданския съд също разглежда и се произнася относно противоправносттта на конкретното деяние и може да обоснове вината на диликвента. Твърди, че спирането в хипотеза на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти.

1

Твърди, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно за гражданския процес. Твърди, че не са налице основания за спиране на производството по делото.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.д.№ 326/23г. по описа на ВОС е образувано по предявен от М. Д. Г. осъдителен иск срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 25.01.2022г., виновно причинено от А.С.А. при управление на лек автомобил с рег.№ **********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

С обжалваното определение, след извършена двойна размяна на книжа, първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по ДП № 40/22г. по описа на ОСлО – ОП – Варна, по което в качеството на обвиняем е привлечен А.С.А. за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.

Не е спорно между страните, че ДП № 40/22г. по описа на ОСлО – ОП – Варна, с предходен № 17/22г., е образувано за това че на 25.01.2022г. при възникнало ПТП на АМ „*****“ в района на пътен възел ********* е била причинена средна телесна повреда – престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от НК.

Видно от писмо 26.10.2023г. от РП – Варна като обвиняем е привлечен А.С.А..

С оглед на така събраните от първоинстанционния съд доказателства за образувано досъдебно производство срещу виновния за ПТП водач, съставът на въззивния съд намира, че са налице предпоставките за спиране на 2 производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Трайна и последователна е съдебната практика по приложението на чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на деликвета, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т 5 от ГПК.

По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл.300 от ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по 423 3 от КЗ и последното подлежи на спиране.

Видно от данните по делото противоправното деяние на застрахования водач А.А., което е обуславящо за неговата деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано досъдебно производство пред Шуменски окръжен съд и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл.432 от КЗ. Поради което и производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на досъдебното производство, по което като обвиняем е привлечен посочения виновен водач А.А..

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1491 от 30.10.2023г. по търг.дело № 326/23г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4