Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 31.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3103/2021
Вид
Решение № 128
Подписан
31.01.2023
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503103 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262798 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2404/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъден да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- на Р. Х. С., ЕГН **********, сума в размер на 130 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева., представляваща част от обща претенция, в размер на сумата от 200 000 лв., както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от 03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;

1

- на В. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 130 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева., представляваща част от обща претенция, в размер на сумата от 200 000 лв., както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от 03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;

- на Х. В. Г., ЕГН **********, сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра М. В. Г. – Т., ЕГН **********, настъпила на 03.09.2019 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и акцесорния иск за законната лихва, за периода от 03.09.2019 г. до 25.01.2020 г.;

Първоинстанционния съд с посоченото решение е осъдил ответника – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати:

- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 12 808.10 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. НН. Н. Д. от ШАК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 7 338.10 лева;

Решението се обжалва от ищците с обща жалба в частта, в която всеки един от преките искове е отхвърлен, за разликата над уважените до предявените размери с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че определените обезщетения са занижени и не съответстват на действително претърпените от тях за неимуществени вреди.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнителни обезщетения за 2 неимуществени вреди до пълния предявен размер на всеки един от преките искове, т.е. допълнително по 20 000 лева за първите двама ищци /родители/ и допълнително сумата от 50 000 лева за третия ищец, който родственик по съребрена линия /сестра/, ведно със законната лихва.

Молят въззивния съд да възложи в тежест на ответника отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност поддържа, че първоинстанционният съд е определил на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е завишен и не съответства на действително претърпените вреди(

Поддържа още, че решението не съобразено с установените по делото доказателства, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, за което с отговора на исковата молба е направил възражение за съпричиняване.

Моли въззивния съд да определи обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер и да приеме, че е налице съпричиняване на вредните последици с не по-малко от ½.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

3

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищците – Р. Х. С., ЕГН **********; В. Г. Г., ЕГН ********** и Х. В. Г., ЕГН ********** са предявили против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на 03.09.2019 г., около 02:50 часа, в гр. София, на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“, в района на мостовото съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ е настъпило ПТП с мотоциклет „Хонда ЦРБ 900“ с рег. № ***, управляван от Х. Ф. Т., ЕГН **********, вследствие на което починала седялата зад водача М. В. Г. – Т., ЕГН **********.

Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** са родители на М.

В. Г. – Т., ЕГН **********, а Х. В. Г., ЕГН ********** е нейна сестра.

Ищците твърдят още, че:

- виновен за настъпване на ПТП и вредоносния резултат е водачът на мотоциклета;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили огледи и съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП;

- претърпели са и търпят болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря и сестра;

- мотоциклетът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП и на 25.10.2019 г. са предявили обща писмената претенция по чл. 380 от КЗ, по която е заведена щета, но не им е изплатено обезщетение;

Ищците са поискали неимуществени вреди: ответникът да заплати обезщетения за

- поотделно на Р. Х. С., ЕГН ********** и на В. Г. Г., ЕГН **********, в размер на сумата от 150 000 лева, представляваща част от обща претенция, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 4

03.09.2019 г.;

- на Х. В. Г., ЕГН **********, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019 г.;

Поискали да им присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 подал отговор на исковата молба /л. 62/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са приложени доказателства за претъпени вреди.

При условията на евентуалност поискал да се определят обезщетения за неимуществени вреди съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, установяващи знанието на пострадалата, че водачът управлява мотоциклета в пияно състояние и не притежава свидетелство за управление на МПС от посочената категория, с което е поела този риск от възможно увреждане, т.е налице е съпричиняване в степен не по-ниска от 80 % .

В последното съдебното заседание пред първоинстанционния съд не е представен списък на разноски е не поискано да се присъдят такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че на 03.09.2019 г., около 02:50 часа, в гр. София, на бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“, в района на мостовото съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ е настъпило ПТП с мотоциклет „Хонда ЦРБ 900“ с рег. № ***, управляван от Х. Ф. Т., ЕГН **********, вследствие на което починала седялата зад водача М. В. Г. – Т., ЕГН **********.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на 5 полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол № К-512/09.09.2019 г. за ПТП;

Р. Х. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** са родители на М.

В. Г. – Т., ЕГН **********, а Х. В. Г., ЕГН ********** е нейна сестра.

Водачът на мотоциклета Х. Ф. Т., ЕГН ********** не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС от посочената категория.

Приложеното удостоверение № 120751 от 22.12.2020 г. от СДВР-МВР установява, че Х. Ф. Т., ЕГН ********** считано от 01.06.2005 г. има свидетелство за управление на МПС, категория „Б“ и „АМ“.

Същото удостоверение показва, че за периода от 09.07.2003 г. до 03.09.2019 г. са регистрирани 21 броя извършени нарушения на правилата за движение по ЗДвП и наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления или глоби с фиш.

Х. Ф. Т., ЕГН ********** е управлявал мотоциклета в пияно състояние много над минималните 0.5 на хиляда, а именно с алкохол в кръвта 2.08 на хиляда. Кръвната проба е взета на 03.09.2019 г. в 09:30 часа – повече от 6 часа след настъпването на ПТП, което предполага по-висока концентрация на алкохол в кръвта в часа на ПТП.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза /л. 169/, която установява, механизма на настъпване на ПТП; скоростта на мотоциклета преди фаталния удар по десния бордюр на пътното платно не по-ниска от 102 км/ч., при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.; основната причина за настъпване на ПТП не е техническото състояние на МПС, а субективните действия на неговия водач.

Водачът е бил в средна степен на алкохолно опиянение, която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, 6 координацията, вниманието, съобразителността, силно забавени реакции, нарушен говор, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност.

От писменото заключение на вещото лице със специалност „клинична токсикология“ извършило в първата инстанция експертиза /л. 181/ и повторно изслушано от въззивния съд се установява, че на пострадалата М. Т. е било известно, защото е могла най-добре от всички да възприеме, че нейния съпруг е употребил алкохол преди двамата да се качат на мотоциклета и да предприемат последното за тях пътуване.