Решение № 2104 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2104 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511015 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от В. Г. чрез адв. И. срещу Решение 20157715 от 15.07.2021г., постановено по гр. д. № 58714/2020г. по описа на Софийски районен съд, 178 с-в в частта, с която са уважени, предявените срещу жалбоподателя от „БНП П.П.Ф. С.А“ , гр. Париж, Френска република чрез регистриран клон „БНП П.П.Ф. С.А-клон България“ искове по чл. 422 ГПК за заплащане на главница и възнаградителни лихви по договор за кредитна карта.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС: че договора е действителен и отговаря на изискванията на закона за потребителския кредит; че жалбоподателката е получила платежното средство (кредитната карта) фактически; че размера на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави.

Отделно счита, че дори да се приеме, че дължи някакви суми на основание чл. 23 от ЗПК, те могат да се претендират с иск на друго основание, а не по силата на недействителен договор.

Договора на отговарял на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК-относно ползвания размер шрифт; липсвал реквизита срок на договора; методика за лихвен процент; разбивка по пера на месечните суми; липсвали реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 20,23,23 от ЗПК, иска отмяна на решението в обжалваните части и пълно отхвърляне на исковете.

1

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Сгс след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Не се спори за подписването на представения с исковата молба договор за кредит.

Този договор обаче не обективира договор за кредитна карта и револвиращ кредит, ползван чрез кредитната карта.

В представения договор за кредит в т. 12 до т. 21 вкл. не е обективиран дори предварителен договор за сключване на окончателен договор за кредитна карта и револвиращ кредит към нея. Този извод се налага при съобразяване на клаузите от посочените точки. Те уреждат само възможност да бъде предоставена кредитна с определен лимит към нея, като конкретни условия се предвижда да бъдат едностранно определяни от евентуалния кредитор без предварително да са предоставени на евентуалния кредитополучател. Няма уговорен кредитен лимит, нито размер на възнаградителна лихва, нито методика за определяне на тази лихва, нито пък са посочени такси-изобщо липсват съществени елементи на един договор за потребителски револвиращ кредит чрез кредитна карта, която като платежна карта съставлява платежен инструмент по смисъла на отменения, но действал към момента в който се твърди да е сключен договора за кредитна карта ЗАКОН за платежните услуги и платежните системи , ДВ бр. 23/2009г., който изрично предвижда (чл. 19, ал. 3) приложимост на закона за потребителския кредит. В исковата молба дори на се твърди конкретен размер като годишен процент на възнаградителната лихва, такси падежи и прочие.

Няма подписан от ответницата документ който да обективира съгласие за сключване на договор за револвиращ потребителски кредит чрез кредитна карта.

Подписани условия на застраховател по такива договори не е съгласие за сключване на договор за кредит, доколкото застрахователно правоотношение е отделно от договора за кредит. Не носи подпис на ответницата и представеното приложение на л. 22-23 от делото, нито пък представените с допълнителна молба месечни извлечения. Следва да се има предвид, че самото получаване от ответника и ползване на евентуално издадената кредитна карта не е доказано.

Приетата счетоводна експертиза не доказва сключен договор или получена карта.

2

Тя е изготвена само по наличните по делото документи (месечни извлечения), които не обвързват ответницата. Няма и доказателства за отразено постъпване на суми от сметката обслужваща кредитната карта към друга сметка на ответницата или към сметка на трето лице. При липса на подпис върху представеното приложение на л. 2223 няма и договор и са напълно необосновани изводите на СРС за наличен такъв с конкретни параметри.

Ето защо СГС приема, че не е валидно възникнало твърдяното от ищеца договорно правоотношение и исковете са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради горното решението в обжалваната му част следва да се отмени а уважените искове да се отхвърлят.

При този изход на делото само ответницата има право на разноски за двете инстанции. Същата е сторила разноски за държавна такса по въззивното производство в размер на 26,13 лева. Представлявана е при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което в полза на адвокат И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева по чл. 9 от Наредба 1/2004г. в редакция до изменението от м.11.2022г. при липса на явяване в съдебно заседание.

За първата инстанция пак по чл. 38, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят още 271,95 лева в полза на адвокат Любомиров.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20157715 от 15.07.2021г., постановено по гр. д. № 58714/2020г. по описа на Софийски районен съд, 178 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО СА УВАЖЕНИ, предявените от ,,БНП П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК ******* срещу В. И. Г., ЕГН ********** (при допусната очевидна фактическа грешка в ЕГН на ответницата- месеца на раждане е 10-изпусната е цифрата 1) с адрес в гр. София, ж.к. „******* IV“, ******* искове по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на сумите от 869,77 лева - неплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта “MasterCard” , карта CARD-1254493; 43,15 лева-възнаградителна лихва за период 01.08.2017-08.03.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11373/2019 г. по описа на СРС, 178 състав КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ като неосноватeлни така предявените искове.

Отменя решението в частта по разноските присъдени в полза на ищеца.

Осъжда ОСЪЖДА ,,БНП П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК ******* да заплати на адвокат М.Л. още 271,95 лева възнаграждение за 3 безплатното процесуално представителство пред първа инстанция.

Осъжда ОСЪЖДА ,,БНП П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК ******* да заплати на адвокат Н. И. И. от САК с ЕГН ********** и адрес София, ул. „******* сумата от 300 лева възнаграждение за безплатното процесуално представителство пред втора инстанция

Осъжда ОСЪЖДА ,,БНП П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК ******* да заплати на В. И. Г., ЕГН ********** разноски за държавна такса по въззивното производство в размер на 26,13 лева.

В необжалваните си отхвърлителни части решението на СРС е влязло в сила.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4