Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5975 от 04.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4214/2024
Вид
Решение № 5975
Подписан
04.11.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5975 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504214 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 767 от 14.01.2024 г. по гр.д. № 21062/2023 г. по описа на СРС, 41ви с-в, е осъден Х. К. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 6, да заплати на основание чл. 48, ал. 3, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. т. 8 ЗУЕС на Етажната собственост от адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, представлявана от „Н.в.“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, сумата 167,79 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.04.2023 г./ до окончателното плащане, представляваща сбор от дължимите от ответника към фонд „Ремонт и обновяване “ за периода 01.12.2021 г. - 30.04.2023 г. вноски на основание взето решение на проведено на 15.12.2021 г. общо събрание на етажната собственост, като е отхвърлен иска по чл.

48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т.10, вр. т. 8 ЗУЕС за сумата от 158,10 лева, представляваща сбор от начислени вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. **** за периода 01.12.2021 г. - 30.04.2023 г.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на отхвърляне на иска по чл. 48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т.10, вр. т. 8 ЗУЕС за сумата от 158,10 лева от ищеца Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, представлявана от „Н.в.“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във 1 връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и задълбочено събраните доказателства. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията в цялост без да съобрази, че взетото решение по т.2 от ОС на ЕС предвиждащо, че без значение от обитаемостта на апартамента, етажния собственик дължи сумата от 6.00 лв. ежемесечно за възнаграждение за избрания професионален домоуправител, не е отменено по надлежния ред указан в чл.40 ЗУЕС. След влизане в сила на решенията на етажните собственици същите са задължителни за всички етажни собственици, какъвто несъмнено е и ответника. В случая е направена ревизия на влязлото в сила решение на ОС на ЕС без изрично предявяване на иск по реда на чл.40 ЗУЕС, което опорочава правилността на постановеното решение.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената част, като неправилно и уважаване на претенциите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. К. К. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото и е постановил обосновано решение при правилно прилагане на материалния закон в отсъствие нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че в проведеното производство е установено, че цитираното решение е взето от ОС на ЕС извън неговата компетентност, етажните собственици не са обвързани с него особено при вземане на решение в отклонение в предвиденото с императивната разпоредба на действащата към този момент разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с 2 въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажната собственост от адрес: гр. София, ул. ****, чрез професионалния домоуправител "Н.в." ООД, с която срещу етажния собственик Х. К. К. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца следните суми:

158,10 лв., формирана като сбор от 17 неплатени месечни вноски за поддръжката и управлението на общите части за периода 01.12.2021 г. - 30.04.2013 г., всяка в размер на 9,30 лева;

167,79 лв., формирана като сбор от 17 неплатени месечни вноски, дължими за Фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на 9,87 лв. всяка за периода 01.12.2021 г. 30.04.2023 г. или общо се претендира сумата 325,89 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /24.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени фактически и правни доводи, че на 26.11.2021 г. е било проведено Общо събрание на Етажната собственост за избор на професионален домоуправител, а на 30.11.2021 г. е бил сключен договор за поддръжка и управление.

Посочва се, че ответникът е собственик апартамент 12Б и на идеални части от сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, като за него съществувало задължение да заплаща месечни вноски за ремонтни дейности, разходи по поддръжка и управление на сградата, като падежът на всяка вноска настъпвал на 5то число на текущия месец. Поддържа се, че ответникът притежава 2,6539 % идеални части от общите части на сградата. Заявеното искане е за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че исковата молба е недопустима, нередовна, оспорва се по основание и по размер. Твърди, че съгласно протокола от 26.11.2021 г., не е взето решение за определяне правомощията на управителния съвет, които биха могли да се възложат за изпълнение на лице, което не е собственик, както и че не е спазено изискването договорът с такова лице да е одобрен, с оглед на което се посочва, че в случая не е налице валидно възлагане, както и не е възникнала представителната власт на лицето, с което етажните собственици са договаряли. Допълва, че съдържанието на протокола е опорочено, тъй като не е посочено мнозинство, с което е взето решението, нито гласувалите собственици, нито решенията, които са гласувани, както и че не е бил 3 налице кворум за провеждане на събранието. Предвид изложеното, се поддържа, че и исковата молба е депозирана без наличието на представителна власт. На следващо място, ответникът твърди, че и с последващото решение на ОС, не е възникнало надлежно правоотношението между етажните собственици и професионалния домоуправител, както и че не е взето решение за образуване на съдебно производство срещу ответника. По същество се оспорва взетите от ОС решения да подлежат на изпълнение, тъй като липсвали доказателства решенията да са оповестени съгласно чл.

38, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС. Оспорва се дължимостта на сумите за месец декември 2021 г., тъй като решението на ОС било взето на 15.12.2021 г., като същото нямало обратно действие. Твърди се, че ответникът не е обитавал апартамента си повече от 30 календарни дни, а го е посещавал инцидентно, както и го е предоставял на свои познати, посетили гр. София за ден-два, т.е. излага съображения, че задължението му е само относно вноски, дължими за Фонд „Ремонт и обновяване“ по арг. чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС /ред.2016 г./, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.

Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.

"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/.

Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона- поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

4

В случая страните не спорят и от събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е собственик на апартамент № 12Б в процесната сграда в режим на етажна собственост, на идеални части от общите части на сградата, както и че притежаваният от ответника апартамент не е обитаван повече от 30 дни в една календарна година през исковия период.

Установено е, че с решение по т.2 на Общо събрание на собствениците от етажната собственост, проведено на 26.11.2021 г., е прието решение относно избор на управител - дружеството „Н.в.“ ООД, като бил овластен а.к. да подпише договор с това дружество.

Установено е, между етажната собственост и професионалния домоуправител е подписан на 30.11.2021 г. договор за поддръжка и управление на етажната собственост със срок от две години, с който на дружеството е възложено управлението на етажната собственост, в т.ч. всички задължения и правомощия по чл. 23 ЗУЕС, по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, както и да представлява етажната собственост пред всички администрации, съдилища и др. във връзка с привеждане в изпълнение на решения на общото събрание, да осъществява поддръжка на общите части на сградата съобразно посоченото в договора срещу възнаграждение в размер на сумата 180 лева с вкл. ДДС месечно.

С решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 15.12.2021 г. общо събрание на собствениците от ЕС е взето решение за ежемесечно събиране на: сумата 4,50 лева за всеки живущ от всички обитаеми апартаменти, сумата 3,30 лева от всеки апартамент за поддръжка на асансьорното съоръжение независимо от етажа, на който се намира самостоятелния обект, сумата 1,70 лева за всеки живущ от всички обитаеми обекти, ползващи асансьор (от ап. 5 вкл. нагоре), за домашен любимец да се заплаща такса като за един обитател, ежемесечно да се събира сумата 372 лева за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумата следва да се разпредели между всички самостоятелни обекти на база идеалните части от общите части на сградата, прилежащи към същите, сумата 6.00 лева за всеки самостоятелен обект в сградата за заплащане на възнаграждението на професионалния домоуправител без значение от обитаемостта на апартамента.