Решение № 160 от 18.04.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Несебър, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100859 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

От ищцата Р. А. К. срещу ответника О.Н. е предявен иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от претърпян на 15.07.2022г. инцидент, сумата от 67,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2022г., до окончателното изплащане. Ищцата сочи, че на 15.07.2022г., между 13:30 часа и 14:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, на ненаименувана улица, зад сградата на РУ МВР, близо до къщи „Гранит“ и задната част на хотел „Изола“, се движела по улицата с електрическа тротинетка. Излага, че в района на западната ограда на районното управление видяла патрул на КАТ, който бил спрял за проверка лек автомобил, а пред нея имало „легнал полицай“. Сочи, че заобиколила колите и внезапно триколката се свлякла в шахта, а ищцата загубила равновесие, паднала и се ударила. Твърди, че загубила ориентация или съзнание, но когато дошла на себе си служителите на КАТ и пешеходци я били извадили и поставили в страни, а по нея имало кръв и замърсявания от уличното платно. Сочи, че един от полицейските служители се обадил на работодателя й, който я откарал в медицински център за преглед и оказване на първа помощ. Навежда, че още същата вече почувствала болки, гадене и световъртеж. Сочи, че впоследствие била на лечение в болница в Бургас, а по-късно и в домашна обстановка. Излага, че в резултат на падането получила силен стрес, болки, временна загуба на ориентация, повърхностни и охлузни рани. Твърди, че инцидентът станал по вина на ответника – поради неотремонтиране и необозначаване на шахтата. Сочи, че травмите не са й позволявали известно време да започне работа като сервитьорка. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника О.Н. е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Развиват се съображения за неяснота относно мястото на инцидента и характеристиките на шахтата. Акцентира се върху избраната от ищцата скорост и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от 1

ЗДвП. Обръща се внимание на противоречия между исковата молба и доказателствата относно получената от ищцата медицинска помощ. Твърди се, че не става ясно какво точно работи тя.

Прави се извод, че липсва противоправно поведение от страна на О.Н.. Сочи се, че ищцата е била длъжна да се съобрази с наличието на шахтата. Излага се, че не е ясно дали ищцата е спазила чл.

80а от ЗДвП. С тези доводи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е налице виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди за ищцата, както и размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на конкретното лице се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Първият елемент от фактическия състав, на който ищцата основава претенцията си, е настъпване на произшествие на 15.07.2022г. между 13:30 часа и 14:00 часа в к. к. „Слънчев бряг“, кв. „Чайка“, зад сградата на РУ МВР Слънчев бряг, близо до къщи „Гранит“ и задната част на хотел „Изола“. В исковата молба ищцата описва инцидента като падане , вследствие на съприкосновение между управляваната от нея електрическа тротинетка и необозначена канализационна шахта. Във връзка с инцидента са събрани гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите О. И., С. П. и Д.И.. Прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза (на л. 128 – л. 144 от делото). При анализа на събраните доказателства, съдът намира, че по отношение на инцидента се установява следното:

Следва да се отбележи, че във връзка с инцидента са налице следните данни в показанията на свидетеля И., а именно, че той и колегата му – св. П., се намирали в к. к. „Слънчев бряг“, срещу хотел „Мида“, а в посока към тях, на около 35-40 метра се движела госпожа с електрическа тротинетка, като на около 15 метра преди тях госпожата паднала, а на около 20-30 метра от тях имало легнал полицай и останал зад госпожата към момента на падането, като те се обърнали, тъй като чули шума от падането и в този момент възприели настъпилия инцидент. От показанията на св. П. се установява, че докато полицейските служители работели срещу хотел „Мида“, до хотел „Сапфир“, към тях с посока от спирка „Палма“ към хотел „Болеро“ се движела жена с електрическа триколка. От него не се конкретизира мястото на падане, като свидетелят само посочва, че имало легнал полицай на около 70-80 метра назад. От показанията на св. Д. се установява, че по данни на ищцата (негова приятелка) непосредствено след легналия полицай се намирала шахта и след като ищцата минала през легналия полицай предната гума се забила в ръба на шахтата (поради пропадане на шахтата) и паднала. На вещото лице по допусната експертиза е възложено да съобрази както твърденията в исковата молба, така и показанията на всички свидетели, да извърши оглед на място, и да даде съответните експертни заключения. Съдът кредитира експертизата на вещото лице като обективна, компетентна и безпристрастна. Както беше посочено в протоколно определение от съдебно заседание от 04.04.2023г., с което е отхвърлено искането на ответника за допълнителен въпрос към експертизата, от вещото лице се внася достатъчно яснота за механизма на настъпилото ПТП, като точното разС.ие между мястото на шахтата и мястото, на което са се намирали полицейските служители, не следва да бъде 2 установявано. Това е така, тъй като в свидетелските показания разС.ията са определени приблизително, а не с точност до сантиметър, поради което изготвената по този начин експертиза, която е боравила с тези данни, е достатъчно доказателство за изясняване на делото от фактическа страна.

От приложения към експертизата снимков материал от извършения оглед и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на фигура 5 (на л. 137 от делото) са обозначени мястото, на което са се намирали полицейските служители (срещу хотел „Мида“), както и мястото на ПТП. Вещото лице е приело, че произшествието е възникнало след преминаване на легналия полицай и съприкосновение с намиращата се след него (в посока на движение към хотел „Мида“) шахта. От разпита на вещото лице става ясно, че разС.ието между мястото на инцидента и мястото, на което са се намирали полицейските служители, е около 50 – 100 метра, но полицейските служители са имали видимост към мястото на произшествието. Изводът, направен от вещото лице е, че мястото, обозначено в исковата молба и мястото, което се установява от показанията на свидетелите, е едно и също, което е установено от експерта при извършения от него оглед. Както се посочи разпитаните като свидетели полицейски служители дават данни за местоположението на легналия полицай и шахтата с приблизителност. Св. И. посочва, че легналият полицай се намирал на около 20 метра, а ищцата паднала на около 15 метра от тях. Свидетелят П. посочва разС.ие от около 80 метра между легналия полицай и мястото, на което са се намирали полицейските служители. Ето защо при тази приблизителност на подадените данни и установеното от вещото лице (също с приблизителност) разС.ие от 50 – 100 метра между полицейските служители и легналия полицай, съдът кредитира в пълнота изводите на вещото лице, че произшествието се е реализирало именно след съприкосновение на тротинетката с посочената шахта, находяща се след „легналия полицай“. Тук е важно да се отбележи, че при извършения оглед експертът е взел предвид всички показания на свидетели, а така също и твърденията на ищцата, като (с цялата условност на възприятията на всеки един от участниците и очевидците на инцидента) е достигнал до експертен извод, че именно това е мястото на произшествието. В тази връзка следва да се акцентира и на показанията на св. И., който посочва, че след като полицейските служители са чули шум от падане, в този момент са се обърнали към мястото на инцидента. Т.е. – те са възприели ищцата за пръв път във вече паднало съС.ие, поради което е напълно логично тя да се е намирала след мястото, на което се намира шахтата. Впрочем по възприятията на св. И., а именно, че легналият полицай (непосредствено след който е шахтата, както се установява от огледа на вещото лице, вкл. на актуалното съС.ие през 2019г. – чрез „Гугъл Мапс“) се е намирал на около 20 метра от мястото на полицейските служители, а ищцата, в паднало съС.ие, се намирала на 15 метра от тях, напълно съвпада с посочения от вещото лице механизъм на падане, вследствие на удар в шахтата и загубване на равновесие, при което е логично ищцата да се е намирала в момента на падането малко след шахтата. От показанията на св. П. не се установяват различни факти, тъй като той не посочва конкретно мястото на падане, а единствено мястото (по негови възприятия), на което се е намирал легналият полицай – на около 70-80 метра назад. Твърденията на ищцата също не установяват сочените от ответника противоречия, тъй като по белезите, по които описва мястото на инцидента (зад сградата на РУ МВР Слънчев бряг, близо до къщи „Гранит“ и задната част на хотел „Изола“) вещото лице е извършило оглед и е установило именно наличието на „легнал полицай“, с разположена след него шахта (фигури 1 и 2 към изготвената експертиза).

Вещото лице е работило именно с дадените от ищцата ориентири, като е отразило и на схемите задната част на сградата на РУ Несебър, поради което мястото на ПТП, описано от ищцата, 3 съвпада с местоположението на „легналия полицай“, респ. на шахтата, като в тази насока са и показанията на св. Иванов, които пресъздават твърденията на ищцата за мястото на инцидента. Не представлява противоречие посоченото от нея в исковата молба, че е заобиколила коли, за да не пречи на работата на патрула. Важно е да се отбележи, че от разпита на вещото лице става ясно, че между мястото на патрула и мястото, където ищцата е била в движение с триколката, е имало пряка видимост. Т.е. – както полицейските служители са видели ищцата (но след падането по данни на св. И.), така и тя ги е възприела, като не са налице твърдения от нейна страна, че е заобикаляла патрула, а единствено, че е заобикаляла коли, без да се конкретизира кои коли. При наличието на други данни, свързани с мястото на инцидента, които са анализирани от вещото лице и които според експерта потвърждават посоченото в исковата молба място, съдът намира, че отбелязаното в исковата молба заобикаляне на автомобили не представлява противоречие при описание на мястото на инцидента. По безпротиворечив начин (от всички доказателствени източници) се установи, че инцидентът е възникнал именно след сблъсък с шахтата, след легналия полицай, които са се намирали на известно разС.ие (между 20 и 100 метра според различните възприятия по делото) от мястото, на което са се намирали полицейските служители. С оглед изложеното от тях за участието им в инцидента (с предложена помощ на ищцата) е логично те да не са изследвали, респ. да не се забелязали причината за падането й (в показанията си те не могат да посочат установена от тях конкретна причина за падането).

В заключение следва да се посочи, че с оглед спецификата на възникналия инцидент е логично да няма конкретни преки доказателства, които да установяват с абсолютна точност мястото, на което е възникнал. Налице са обаче косвени доказателства – показания на полицейски служители – очевидци, възприели данни след падането на ищцата, показанията на св. Иванов (по данни на ищцата) и експертиза на вещото лице, които в своята неразривна връзка, водят до единствения възможен извод, че произшествието се е реализирало на установеното при огледа от вещото лице място, а именно: зад сградата на РУ „Слънчев бряг“, срещу която се намира хотел Централ, на пътното платно, с посока на движение от хотел „Диамант“ към хотел „Мида“, вследствие на съприкосновение с метална шахта, находяща се непосредствено след „легнал полицай“ – в тази посока на движение (фиг. 6 и фиг. 7 от приложенията към експертизата). В тази връзка следва да се акцентира на практиката на ВКС (Решение № 50099 от 06.01.2023г. по гр.д. № 4711/2021г. по описа на II гр. о. и цитираните в него -решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на четвърто г. о., решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 81/19.07.2022 г. по гр. д. № 2536/2021 г. на трето г. о), според които е възможно прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, ако те са несъмнено установени, достоверни и са в такава връзка с другите обстоятелства, че установяват без съмнение главния факт. В случая (с оглед установеното от показанията на св. И., че полицейските служители са се обърнали едва след като са чули шума от 4 падането) липсват преки доказателства (преки очевидци относно мястото и механизма на произшествието). Всички гласни доказателствени средства обаче, съобразени с извършения от вещото лице оглед, базиран на тях, водят до единствения възможен извод, че произшествието е възникнало на посоченото по-горе място, при движение от страна на ищцата с електрическа тротинетка и при съприкосновение от нейна страна с намиращата се непосредствено след легналия полицай шахта.