Решение № 399 от 20.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 399

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 20.12.2019 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 15.11.2019 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря Нели

Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 514 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването е въззивна жалба от Г.П.К. и К.К.К. против постановеното по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС решение, с което във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № … от … г. по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС е признато за установено по отношение

Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********, че дължат на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК … в условията на СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 20 450 евро с левова равностойност е 39 996,72 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017 г. до пълното изплащане на сумата, която сума представлява дължима главница по договор за заем №… от … г.,сключен между кооперацията като заемодател,ответницата като заемател и ответника като солидарен съдлъжник, съответно обезпечена с ипотека учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №…,том …,рег.№…,н.д.№… от … г. на нотариус В. Б.,вписана с рег.№… на Нотариалната камара,с район на действие РС-П.,който акт е вписан в Служба по вписванията П. като акт с №…,том …,дело №… от … г. и Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К.,

ЕГН *********,*** са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, ЕИК …, гр.П., ул. „Б.“№…, сумата от 3275,93 лв. направени от ищеца съдебни разноски производството по т.дело № 694/2017 г. по описа на ПОС,както и сумата от 4951,93 лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№5182/2017 г. по описа на ПРС.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението и е поискана отмяната му.

Насрещната страна е на мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 16.11.2017 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила предявена от К. „В. к. к. на ч. з. с.-М. И.“, гр.П., ЕИК … против Г.П.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН *********,*** искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че К. е член на кооперацията. В това си качество на 08.05.2012 г. с молба поискала да й се отпусне заем от кооперацията. Съответно на … г. бил сключен договор за заем между кооперацията ищец като заемодател и ответницата като заемополучател с №…. С оглед на същия на заемополучателката били предоставена в заем сумата от 20 450 евро с посочена цел на заема –зеленчукопроизводство. Бил изготвен и погасителен план в евро.

Главницата по заема следвало да се погаси общо с 9 вноски, от които 8 годишни вноски, от които първата платима на 20.12.2014 г.,а последната - 20.12.2021 г. Деветата последна вноска имала падеж 20.05.2022 г.

Във връзка с предоставения заем се сочи за уговорена в чл.3,ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода на действие на договора - 06.06.2012 г. до 20.05.22 г. Размерът на същата би 14 % годишно, като се начислявала по метода на простата падаща лихва на база 365 дни в годината и била платима на 120 броя месечни погасителни вноски дължими на всяко 20 число от месеца. В чл. 3, ал. 8 от договора имало пък постигнати уговорки за плащане на еднократни такси.

Споменава се и за постигната в чл. 15 от договора уговорка, че при неизпълнение,на което и да е задължение визирано в чл. 3, ал. 3,чл. 4,чл. 5,чл. 6,чл. 7,чл. 8,чл. 9 и чл.1 2 от договора ще се плаща наказателни лихва под формата на неустойка в размер на 35 % годишна лихва върху дължимата сума, начиная от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й.

При подписване на този договор ответникът К. К.К. се задължил да отговора за поетите от Г.К. със споменатия договор за заем задължения като съдлъжник.

По отношение на сумата, за която е постигната уговорка да се предостави в заем е посочено, че по искане на ответницата било разрешено усвояването на заемната сума, както и обслужването на кредита се извърши в лева. Самата главница била усвоена от ответницата на 06.06.2012 г.,като на Г.К. били предоставени 39 996,72 лв. равняващи се на левовата равностойност на 20 450 евро. Към момента на усвояване на сумата от същата били удържани дължимите на основание чл. 3, ал. 8 такси.

По- надолу в исковата молба са изложени факти и обстоятелства свързани с неизпълнение от страна на ответниците на задължението за плащане на дължимите вноски за главница и лихви. Сочи се, че не бил спазен графика за погасяване на три последователни вноски за главници- 20.12.2014 г.,20.12.2015 г. и 20.12.2016 г., т.е. имало неплащани на главница в общ размер от 13 5000 лв.

По отношение на вноските за възнаградителната лихва е казано, че до 05.03.2017 г. включително по обслужване на заема били направени общо 5 банкови превода за погасителни вноски. Първото плащане от 3063,50 лв. било извършено на 06.06.2012 г., а останалите четири били на обща стойност от 3601,34 лв.С първата вноска били платени погасителните вноски за договорни лихви за периода от 20.06.2012 г. до 20.12.2012 г.,както и част от тази с падеж 20.01.2013 г. Посочено е, че от 20.01.2013 г. до 03.10.2013 г. заемът въобще не бил обслужван. Това станало причина и за начисляване на основание чл.15 от договора за заем във вр. с чл.92 от ЗЗД неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва.

Съответно на 03.10.2013 г.,06.11.2013 г.,21.01.2014 г. и 10.05.2014 г. били направени частични плащания, които били отнесени за погасяване на част от начислените неустойки за забава върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва. Това и липсата на каквито и да е последващи плащания ставало причина заемателят да изпада в забава по отношение на вноските си за лихва и главница за времето до 20.02.2017 г. В тази връзка се сочи, че всичко това водело до извод за пълно неизпълнение на договора.

Описаните просрочия се свързват с изпращане на покана изх.№… от … г. С нея кооперацията уведомила ответниците, че обявява задължението по договора за заем от … г. за изцяло и предсрочно изискуемо на основание чл.14 от договора,като конкретното основание е невнасянето и изпадането в забава за три поредни погасителни вноски за главница на обща стойност 13500 лв.,както и за невнасянето и изпадането в забава относно погасителни вноски за договорна лихва и за начислени и дължими неустойки за забава,а и поради виновно нарушение на чл.3,ал.3,чл.4,чл.5,чл.6,чл.7,чл.8,чл.9 и чл.12 от договора. Съответно в поканата длъжниците били поканени да изплатят своите задължения с оглед настъпилата предсрочна изискуемост в 7 дневен срок от получаването й.

Сочи се, че в дадения 7 дневен срок плащане не последвало.

Посочено е и че с оглед големия размер на породеното от предсрочната изискуемост задължение за главница, възнаградителна лихва и неустойка, ищецът се възползвал от възможността да се снабди със заповед за изпълнение на основание двете самостоятелни предоставени й обезпечения на кредита – запис на заповед и договорна ипотека.

Първото заявление по чл.417 от ГПК било срещу длъжниците по ипотеката- Г. и К. К. По повод на същото по ч. гр. дело № 5182/2017 г. били издадени заповед и ИЛ за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора сумата от 20 450 евро с левова равностойност от 39 996,72 лв.,представляващи дължима главница по договора за заем №… от … г.

Второто заявление било за снабдяване със заповед за изпълнение на основание запис на заповед. По него било образувано ч.гр.дело №5181/2017 г. по описа на ПРС и на 11.04.2017 г. била издадена срещу четиримата солидарни длъжници заповед за изпълнение,с която те били осъдени солидарно да заплатят на кооперацията сумата от 28 613,98 евро,чиято левова равностойност е 55 964,08 лв. Посочено е че същата обхваща породените от договора за заем задължения за плащане на договорна лихва и неустойка.

Срещу първата заповед за изпълнение двамата длъжници подали възражение и за кооперацията възникнал интерес да предяви в срока по ГПК процесният иск по чл. 422 от ГПК.

С него се иска да се признае за установено по отношение на двамата ответници и солидарни длъжници, че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящия исков процес те дължат на кооперацията в условията на солидарна отговорност сумата посочена в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №… от … г. издадена по ч.гр.дело №5182/2017 г. по описа на ПРС.

Ответниците Г. и К. К. са подали общ отговор В него те оспорват настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, защото не са получавали писмена покана за това.В подкрепа на този им довод сочат, че от приложените разписки било видно,че поканата не била получена от тях.Наред с това твърдят , че вземането предмет на иска е погасено по давност. Доказателства с отговора не са представяни и не са искани.

ДИМ не е подавана.

Така съдът е предприел предвидените в ГПК действия за събиране на посочените от ищеца доказателства и решаване на делото. По този повод е нужно да се спомене, че преди последното съдебно заседание по делото е постъпило становище изходящо от упълномощен от ответниците адвокат. В него са направени искания за събиране на доказателства, както и са отправени възражения за нищожност на договора за кредит. Поисканите доказателства не са допуснати поради преклудиране на възможността за представянето им и липсата на хипотеза по чл. 147 от ГПК.

В самото решение е направен извод за действителност на процесния договор за заем и за неизпълнение на задълженията по същия от страна на ответниците. То е свързано с наличие на предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем на основание чл. 14, ал. 2 от договора. В тази връзка е направен и извод за настъпила предсрочна изискуемост. Интересното тук е, че според ПОС поради липсата на редовно връчване тя не е станала факт с изпратената от ищеца покана през м. март на 2017 г., а е настъпила от момента на връчване на ИМ станала повод за образуване на т. дело № 537/2017 г. на ПОС към която били приложени преписи от поканата,съдържаща изявление на кредитора за обявяване на заема за предсрочно изискуем. В подкрепа на този извод с оглед небанковия характер на заема е споменато, че тук не била приложима съдебната практика приемаща, че предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Посочено е и че такъв извод за процесния договор е направен и във влязлото в сила решение по т. дело № 537/2017 г. по описа на ПОС.

Така искът е уважен, като вземането е признато за съществуващо ведно със ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда-10.04.2017.

Тук за яснота е нужно да се спомене, че направените от адв. Т. в молбата от 05.11.2018 г. възражение за нищожност на процесния договор като привиден и прикриващ договор за рефинансиране и като противоречащ на добрите нрави не са разгледани,тъй като били заявени след изтичане на срока за отговор. Посочено е и че тази нищожност не била такава, за която съдът следи служебно.

Не е разгледано и възражението за нищожност на клаузата по чл.15 от сделката досежно неустойката.

По причина, че исковата претенция касаела само главницата по дължима по договора за заем е прието, че то било неотносимо още повече, че липсвали твърдения на ответниците да са извършвали плащания за главница, които неправилно да са отнесени за погасяване на вземане за неустойка.

По идентични съображения не е разгледано и възражението относно неравноправния характер на клаузите на чл.3,ал.1,ал.7,ал.9,б.“а“,б.“б“ и б.“д“ и клаузата на чл.15 от договора. Посочено е, че същото не било направено своевременно, а и това, че тези клаузи касаели договорки, които не били предмет на процесното вземане. Липсата на задължение за служебен контрол над неравноправността е мотивирана и с това, че в случая правилата на ЗЗП не били приложими, защото с оглед характера на договора ответниците нямали качество на потребители.