Присъда № 17 от 31.03.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към

Присъда рег. № 17/31.03.2025 г. по НЧХД № 1275 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.

Настоящото производство е било образувано по Тъжба, подадена от Ж.

Д. Д. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Д. Ж. Д., с която против М. И.А.. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че:

На 08.09.2017 г. около 17.15 часа пред входа на парк - хотел „....” в гр. Д., чрез нанасяне на удари с крак и тенис ракета е причинил на Ж. Д. Д. ЕГН ********** телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания на дясното бедро, контузия на главата /сътресение на мозъка/ и представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия М. И.А.. е бил предявен от частния тъжител Ж. Д. Д. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на описаното в тъжбата деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като Д. е бил конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.

С Определение № 140 от 10.03.20254 г. съдът е прекратил производството по НЧХД № 1275/2021 г. по описа на Районен съд гр. Добрич в наказателната му част относно повдигнатото обвинение против М. И.А..

ЕГН ********** по чл. 130, ал. 1 от НК, като производството по делото е продължило в частта относно предявения граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане.

В съдебното заседание процесуалният представител и самият частен тъжител – ищец, по пренията молят съда да уважи гражданската претенция в цялост като обоснована и доказана.

Процесуалният представител на ответника счита предявената гражданска претенция за недоказана, след като прави анализ на доказателствения материал по делото и намира, че за вредоносния резултат принос има и самият пострадал.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Безспорно установено е, че по надлежния ред в наказателното производство е бил предявен граждански иск, описан по-горе.

1

Основната задача на наказателното производство е да се разкрие престъплението, да се разобличат виновните и правилно да се приложи закона, а разглеждането и решаването на гражданските вреди не е задължителен, а възможен предмет на процеса.

Съдът има право на преценка дали да приеме или да откаже съвместното разглеждане на гражданския иск, ако счете, че той ще затрудни производството. В тази насока е и съдебната практика /Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2004 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2003 г., НК, ОСНК, докладчик съдията Р. К., Решение № 739 от 26.10.2007 г. по н.д. № 475/2007 г., ІІ н.о. на ВКС и др./

Следователно, упражняването на правото на предявяване на граждански иск не прави автоматически пострадалият страна в наказателния процес, поради което е необходимо той да бъде конституиран от съда с формален акт.

В случая, съдът се е произнесъл по предявения граждански иск, като го е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство и е конституирал Ж. Д. Д. в качеството на граждански ищец.

След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 08.09.2017 г. около 17.15 ч. М. И.А.. се намирал на тенис кортовете на парк-хотел „....“ в гр. Д..., където работел като тр. по тенис на корт към спортен клуб „...”.

В същото време, пострадалият Ж. Д. Д. и неговите приятели св. Ж. М.

Х., св. К. П. Г., св. П. Г. И., св. Ж. Д. С. и св. К. М. А. се намирали на горния паркинг на парк – хотел „....” в град Д.

Ж.Д. и Ж. С. си подхвърляли пластмасова бутилка от минерална вода, но при последното подхвърляне бутилката прелетяла през парапета и се плъзнала по козирката на хотела, като паднала отстрани на тревата извън намиращия се наблизо тенис корт.

След като бутилката от минерална вода паднала в близост до тенис корта, горе на паркинга при свидетелите се качил М. И. А.. Той бил с тенис ракета в ръката. А. попитал момчетата кой е хвърлил бутилката, а те обяснили, че е станало случайно и че не са искали бутилката да падне долу.

М.А. бил много ядосан, ударил св. К. А. по ребрата и посегнал към св.

Ж. С., но не успял да го удари, тъй като свидетелят се дръпнал назад. След това им казал всички да слязат долу, за да се изясни случая и да проверят камерите от комплекса. Докато слизали по стълбите, Ж.Д. казал, че той е изтървал бутилката и тогава М.А. го ударил с тенис ракетата по главата. След това всички момчета и треньорът слезли по стълбите, застанали пред входа на хотела и започнали да се карат.

Тогава Д. се разсърдил и си тръгнал обиден. След като се отдалечил на няколко метра, св. П. И. му извикал да бяга, защото треньора е тръгнал след 2 него. Така Д., бягайки, бил настигнат от М.А., който със силен удар /ритник/ в областта на дясното бедро повалил Ж.Д. на земята.

Съобразно заключението на вещото лице при възникналия инцидент на 08.09.2017 г. Ж. Д. Д. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане по външна повърхност на дясно бедро с размери 6/4 см; контузия в областта на дясно коляно.

Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият. Контузията на главата, придружена със сътресение на мозъка са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Анализ на доказателствения материал:

Св. Ж. М. Х., св. К. П. Г., св. П. Г. И., св. Ж. Д. С. и св. К. М. А., разпитани в хода на наказателното производство, са единодушни и последователни в описанието на случилото се, на което всички са били очевидци, доколкото през цялото време от играта с бутилката, през падането й на корта до идването на треньора и неговите действия спрямо Д., са били заедно и лично са възприели събитията.

Така напр. св. Х. е посочил, че на 08.09, когато се е случило всичко, той е имал рожден ден. Заедно с К., Ж., К., Ж. и П. били горе на паркинга на И. Ж. и Ж. си играели с едно шише, което по случайност паднало долу. Треньорът се качил горе и бил много агресивен. Попитал кой е хвърлил шишето, като тръгнал да посяга към всички.

Първо посегнал на К. и го ударил по ребрата. След това посегнал на Ж., но не успял да го удари. Казал на всички да слязат долу, за да видят камерите.

По стълбите Ж. си признал, след което получил удар по главата с тенис ракетата.

След като слязли долу въобще не са гледали камерите, а се озовали пред хотел ..... Започнали да се карат и Ж. си тръгнал. Треньорът го подгонил. Ж. тръгнал да бяга. Като стигнали райграса, треньорът го ритнал в бедрото. Ж. паднал на земята и треньорът му нанесъл още няколко удара. С ракетата имало един удар по главата, като слизали по стълбите. После, като стигнали райграса, имало удар с крак по бедрото. Ж. паднал на земята. Тогава треньорът го ударил още веднъж с крак. Тогава всички тръгнали към Ж., но имало един непознат човек, който ги разтървал.

В показанията си св. К. Г. пресъздал идентична фактическа обстановка, като посочил, че били на паркинга на И. и играели на тревата на някаква игра, при което изпуснали едно шише. Въпросният треньор се качил, започнал да ги обижда и да замахва с ракетата, крещейки „Кой изпусна шишето? Кой изпусна шишето?“. Накарал ги да слязат долу и да видят камерите в Лобито на И., при което Ж.си признал, че той е изтървал шишето и му се извинил. След това треньорът го ударил в главата. Ж. се ядосал и излезъл от Лобито. Тръгнал, при което треньорът тръгнал след него да го гони. Ж. се уплашил и тръгнал.

Треньорът го настигнал и го ударил в крака.

3

Св. Ж. С. посочил, че играли с едно шише от минерална вода на И.. То паднало на козирката и от там паднало на земята. След това се качил треньорът по тенис и тръгнали надолу. Посегнал му с ракетата, но свидетелят се предпазил с ръка, след което треньорът го ударил в ръката. После ударил К. в главата и в крака с ракетата. Ж. бил ударен, след като започнал да бяга.

Тогава треньорът го настигнал, спънал го с десния си крак, съборил го и го ударил с ракетата.

Св. П. И. заявил, че били в к-с „...“ на покрива, където играели на една игра с едно шише. Ж. и Ж. си подавали шишето и последното хвърляне то прехвърлило парапета и паднало на зелената козирка. Не е ударило никой, не е застрашило живота на никой и в близост нямало хора. Не след дълго време при тях се качил един треньор с тенис ракета в ръка и започнал да ги ругае и да пита кой е хвърлил шишето. Започнал да ги заплашва, че ако не кажат кой е, ще им счупи главите, ще ги удари. Момчетата се уплашили. Св. К. А. бил ударен в ребрата с ракетата. Другото момче Ж. било ударено в ръката с металната част на ракетата при опит да се предпази. Треньорът им наредил да слязат долу, за да се изясни случая и да видят камерите. Като слезли долу, той ударил Ж. по главата с металната част на ракетата. Ж. се разстроил и си тръгнал. Треньорът започнал да го гони. Св. И. дал сигнал на Ж. да започне да бяга, защото треньорът го гонел. Треньорът обаче го настигнал и го ударил с ритник в бедрото. Ж. паднал на земята, а треньорът го ударил с твърдата част на ракетата по глезена. Св. И. се опитал да защити Ж., при което треньорът го заплашил, че ще го удари с юмрук. След това се събрали хора.

Се. К. А. заявил, че въпросния ден се качили с негови приятели на горния етаж на хотел „....“ в градски парк „...“. Играли с бутилка, шише от минерална вода, което хвърляли, но то паднало от парапета долу. През това време дошъл тенисист с палка, добре оборудван и ги заплашил с: „Кой хвърли шишето?“. Започнал да размотава палката. Извикал ги да гледат камерите, обаче по времето, през което слизали надолу по стълбите разбрали, че камери няма да се гледат. Треньорът бил агресивен, дори ударил с палката някои от момчетата по ребрата, по ръцете. Не помни да е имало удар в главата на някой.

За себе си св. А. посочил, че „при замахване ме хлъзна. В смисъл като удар, но не беше сериозна повреда“.

След като Ж. излязъл извън хотела през вратите и тръгнал да бяга, тенисистът го спънал с крак и го ударил. Той и още две момчета придружили Ж. до тях, защото не можел да ходи.

Съдът кредитира показанията на тази група свидетели, които обективно и последователно разказват какво са видели лично в деня на инцидента.

Съвсем нормално е да има някои несъответствия между показанията им предвид изминалото време, но съдът ги намира за несъществени и извън предмета на доказване – като напр. удрял ли е А. някое от другите момчета и кога, в кой момент точно Д. си е признал, че той е хвърлил шишето и т. н.

Въпреки това съдът приема като достоверни показанията на тази група 4 свидетели, върху която основа е изградена и установената в хода на съдебното следствие и приета от съда фактическа обстановка по делото. Това е така, тъй като показанията на тази група свидетели се потвърждава и от част от останалия доказателствен материал, като намира опора и в заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото.

От друга страна са показанията на втората група свидетели - св. Д.В.В, Н.С.Н., К.К.К. и С.А.В., разпитани по искане от страна на подсъдимия.

Тази група свидетели от своя страна не са очевидци на случилото се между И. и момчетата, когато са били горе на покрива на комплекса и са играли със шишето, но разказват за свои възприятия за т. н. „суматоха“ или „гонитба“, станала след това пред входа на хотела.

Така напр. св. Н. посочила, че въпросния ден е била в района на тенис кортовете на комплекса, като е чакала детето си да свърши тренировка. Заедно с други родители стояли, пили кафе и чакали, понеже това било след работно време. По едно време, докато стояли на масата, пиели си, гледали към децата и изведнъж паднала голяма бутилка на оградата точно на техния корт. Всички се надигнали. След това веднага треньорът им, който е М., отишъл да провери какво става. Защото децата, правейки тренировка, се движат из корта и не са на едно място. Не било безопасно и можело нещо от тези неща да ги удари.

След това пак продължили да си говорят с родителите. В един момент някой нещо започнал да говори и те пак се обърнали към корта, за да видят какво става. От страни на корта видели едно момче да бяга и след него бил М.. Бил на разстояние от него, но както изведнъж си бягали и бил на разстояние, това дете явно е паднало. Като погледнали натам, видели след това М. да говори, да обяснява, да ръкомаха. В ръката си държал ракета. Това било като цяло.