Решение № 524 от 12.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил М. при участието на секретаря Сияна К. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело № 20243100102101 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Т. Т. Ж., ЕГН ********** от *** срещу А. И. М., ЕГН ********** от *** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 30000 лева за причинени неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което Д.ие е осъществено на 29.05.2022г. в гр. Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 29.05.2022г. до окончателно заплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че вследствие нанесените травматични увреждания ищецът е търпял болки, които изпитва и към момента на сезиране на съда с исковата си молба. Физическата болка от причинените му вреди е съпътствана и с наличието на силен емоционален стрес. При изложените съображения сезира съда с искане да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди, за което Д.ие същия е признат за виновен и му е наложено наказание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Не се оспорва, че на ответника е повдигнато обвинение за Д.ие представляващо престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК осъществено на 29.05.2022г. в гр. Варна, по което пострадал е ищецът, като с оглед внесения обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация“.

1

Оспорва твърденията, че вследствие нанесеното увреждане ищецът е изпитвал болки и страдания, както и че такива се изпитват от него и към момента на сезиране на съда с исковата молба.

Оспорва по размер предявения иск, като намира, че същия за прекомерен.

Излага възражения за съпричиняване, като посочва, че ищецът е проявил към момента на настъпване на вредите хулиганско поведение. В съдебно заседание пояснява възражението си, като посочва, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на увреждането, като той придружен от други привърженици на ФК „Спартак“ са били оградили две момичета и две момчета, същите на около 13г. възраст, последните привърженици на ФК „Черно море“ след края на футболна среща осъществена в деня на увреждането, като са искали да съблекат тениските им. Ответникът е възприел ситуацията и се е опитал да защити децата, като направил забележка на привържениците на ФК „Спартак“, сред които бил и ищеца, да се въздържат от действията си. Ищецът проявил вербално непристойно поведение срещу ответника, съответно опитал се да го удари, при което ответникът се предпазил, след което ударил ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщено към доказателствения материал е НОХД № 3329/2023г. на ВРС, по което се установява, че наказателното производство е образувано вследствие повдигнато обвинение срещу ответника М. за Д.ие представляващо престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК осъществено на 29.05.2022г. в гр. Варна, по което пострадал е ищецът Ж., по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация“.

Прието по делото е заключение по назначена съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р. Д. Д., в което се посочва, че вследствие инцидентът с участие на ищеца, на последния са нанесени травматични увреждания изразяващи се в счупване на долната челюст, което от своя страна е обусловило затруднения във функцията на дъвченето и говора за период от време от около 2 месеца. Посоченото травматично увреждане би могло да бъде причинено посредством нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето. Няма данни за възникнали усложнения по отношение на ищеца във връзка със счупване на долната челюст. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при счупване се поставя фиксация, която затруднява функцията на дъвчене и говорене, същата се отстранява след един месец, а пълно възстановяване вследствие счупването настъпва след лечение с продължителност общо 2 месеца.

Прието по делото е заключение по съдебно – психологична експертиза на вещото лице А. Ц., което в заключението си посочва, че към момента на изготвяне на заключението по възложената му задача не се установяват клинични проблеми при ищеца. Не се установява психична травма вследствие на вредоносното събитие, което по данни на ищеца е допринесло до промяна на поведението му, като за период от време той не е посещавал футболни срещи. Установя се нормална психологична реакция същата с проява на стрес, 2 като към настоящия момент ищецът се възстановил напълно.

Разпитана по искане на ищеца е свидетелката П.Т.П. – майка на ищеца.

В разпитът си посочва, че в първоначалните дни след инцидента синът й е изпитвал затруднения да говори и да се храни. Били поставени шини, които затруднявали функцията на хранене в период от около 1 месец, като за този период ищецът се хранил предимно със сламка и поемал течности. След този първоначален месец, ищецът продължавал да изпитва затруднения при приемане на твърда храна. В периода на лечение не е прекъсвал комуникация със своите приятели, като в първоначалния момент след инцидента свидетелката посочва, че той не е посещавал училище, без да посочва продължителността на този момент. След инцидента не е посещавал футболни срещи.

Разпитан по искане на ищеца е свидетелят Д.Л.М., който в разпитът си посочва, че познава ищеца, известен му е самия инцидент, доколкото той е очевидец на случилото се. Посочва, че състоянието при ищеца, което се е характеризирало с невъзможност да говори с оглед раната в областта на челюстта е продължило месец – месец и половина. Пояснява, че е имал и затруднения при приемане на храна, като тези затруднения също след около месец – месец и половина били с по-малък интензитет. Посочва, че непосредствено след инцидента, ищецът е посещавал училище, като състоянието му се е подобрило след около два – три месеца.

Разпитан по искане на ответника е свидетелят Ж.А.И.. В разпитът си излага, че в деня на инцидента след края на футболна среща е констатирал, че няколко привърженици на ФК „Спартак“ били хванали две момичета и едно момче. Свидетелят и ответникът се приближили към мястото на създалата се ситуация, при което освен тях на това място присъствали и други привърженици на футболните клубове. Спрямо ответника била проявена вербална агресия от привържениците на противниковия отбор, така и от ищеца. Последния се опитал да удари ответника, същия се предпазил, след което от своя страна го ударил.

Разпитан по искане на ответника е свидетеля О.В.Т.. В разпитът си посочва, че познава ищеца от месец ноември на 2022г. от приятели му е известно за осъществения инцидент с участие на ищеца, на който самия свидетел не е присъствал. Посочва, че след инцидента ищецът е излизал от своя дом, осъществявал е тренировки.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя.

Разпоредбата на чл. 300 ГПК посочва, че за гражданския съд постановената в наказателното производство присъда е задължителна по отношение на това дали е извършено Д.ие, неговата противоправност и виновността на дееца.

В процесната хипотеза не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че вследствие повдигнато обвинение от ВРП срещу ответника М. е образувано НОХД № 3329/2023г. на ВРС за Д.ие представляващо престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК осъществено на 29.05.2022г. в гр. Варна, по което пострадал е ищецът Ж., по което наказателно производство е постигнато споразумение, с което 3 ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация“.

С оглед постигнатото споразумение по цитираното наказателно производство и при приложение на правната разпоредба на чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че фактическия състав на непозволеното увреждане, който е визиран в хипотезата на чл. 45 ЗЗД е доказан. Следва да бъде прието, че ответникът е извършил противоправно Д.ие, което се изразява в телесно увреждане причинено на ищеца причинявайки му счупване на долната челюст, това Д.ие по своята същност е противоправно доколкото съставлява причиняване на средна телесна повреда, която е извършена виновно от дееца.

От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че от противоправното поведение на ответника спрямо ищеца, на последния са нанесени неимуществени вреди изразяващи се причинени му болки и страдания причинени му в резултат на счупване на долната челюст.

От заключението на вещото лице Д. по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че причиненото увреждане е допринесло до затруднение във функцията по дъвчене и говор за период от около 2 месеца.

С оглед доказване фактическия състав на противоправното Д.ие, което е извършил ответника срещу ищеца, то следва да бъде разгледан и въпроса за определяне дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.

При определяне на вредите съдът взима в предвид, че по своята същност нанесеното увреждане под формата на счупване на челюстта на ищеца представлява нанасяне на средна телесна повреда. От заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице Д., съдът приема, че това увреждане е допринесло до затруднение във функциите на говор и дъвчене за период от около 2 месеца. Тези данни, които се установяват от съдебно – медицинската експертиза напълно кореспондират и с фактите, които се установяват от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които дадоха свидетелите П. и М.. В разпитът си свидетелите посочиха, че за период от около месец – месец и половина ищецът е изпитвал затруднения при хранене и говорене. В началото по данни на свидетеля П. – негова майка, той се е хранил с помощта на сламка и с предимно течна храна.

За затруднения при приемане на храна показания даде и М., който посочи в разпитът си, че в началните моменти след инцидента, ищецът е изпитвал болки, така и затруднения при хранене.

При съпоставка на събраните доказателства от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, чието заключение напълно кореспондира с гласните доказателства, съдът приема, че възстановителния процес при ищеца с оглед нанесеното му увреждане е продължил за период от около 2 месеца.

Няма данни за настъпили усложнения, които да са настъпили с оглед претърпяното увреждане, при което и съдът намира, че за този период от 4 време ищецът напълно се е възстановил.

От заключението на съдебно – психологичната експертиза на вещото лице Ц., съдът приема, че с оглед преживения инцидент с негово участие, ищецът е преживял стрес, който не е прераснал в психологична травма.