Решение № 919 от 08.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Плевен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430100953 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано по искова молба вх.№5189/21.02.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу Д. Т. Е., за признаване на установено, че длъжникът Д. Т. Е., дължи на ищеца, сумата от 8227,82 лв. главница за периода от 20.11.2021 г. до 20.11.2026 г, сумата от 5328,46 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2021 г. до 11.12.2023 г., сумата от 1448.86 лв. обезщетение за забава за периода от 21.10.21 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7293/2023 г. по описа на РС Плевен.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителните искове, са предявени осъдителни искове в същите размери и между същите страни.

Ищецът твърди, че на 11.04.2023 г. подписал Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., на основание чл. 99 ЗЗД с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS17234678/19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответницата, било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането и настъпилата предсрочна изискуемост от името на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс, С. А. клон България“ с уведомително писмо от 11.04.2023 г. и от 04.12.2023 г., изпратени с известие за 1 доставяне от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента. Допълнително иска от съда да връчи уведомлението за извършена цесия на длъжника с препис от исковата молба.

Ищецът посочва, че на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор и ответника като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-17234678. Размерът на предоставения кредит бил сбор от следните компоненти: размер на кредита за потребителски цели: 10 000 лв. и 4704,00 лв. застрахователна премия.

Предоставянето на тази сума съставлявало изпълнение на задължение на кредитора и създавало задължение за кредитополучателят да заплати погасителни вноски, посочени в месечна погасителна вноска и брой погасителни вноски. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент е уговорено да бъде фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на кредита е договорен в размер на 27 712,44 лв., а договорната лихва в размер на 12 291,92 лв. На своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до 20.11.2026 г, на 84 броя равни месечни вноски, всяка от които по 329,91 лв., при първа вноска на 19.08.2019 г. В договора бил посочен падежа на всяка отделна вноска, а крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.11.2026 г.

Ищецът твърди още, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл. 5 от ОУ. До длъжника било изпратено уведомително писмо, в което се съдържало изявление на кредитора, че счита вземанията по договора за предсрочно изискуеми считано от 11.12.2023 г. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което била начислена лихва за забава за периода от 21.11.2021 г до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1448,86 лв., като за периода от 13.03.2020-14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава.

Иска от съда да разгледа и уважи предявените от него искове в условията, в които са предявени. Претендира разноски. Посочва банкова сметка – ***, по която ответникът може да плати вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. П..

Изложени са възражение за нередовност на ИМ, тъй като не са въведени твърдения за начин на предоставяне на заемната сума, относно начина на погасяване на задължението на ответника, както и колко погасителни вноски са внесени, респ. каква част от вземането е погасено. Ответникът твърди, че не му връчвана преддоговорна информация под формата на СЕФ с индивидуални условия, не са му връчени и общи условия, посочени като неразделна част от договора. Оспорва се твърдението, че договорът има характер на разписка за реално предадената сума. Договорът не съдържал всички изискуеми реквизити на разписка, тъй като не се съдържа адрес, в кой 2 момент – преди или след подписване на договора, е предадена в брой на заемателя или по негова банкова сметка, заемна сума. На следващо място сочи, че договорът е изготвен на хартиен носител с шрифт по-малък от «12», което счита, че противоречи на разпоредбата на чл. 10, л. 1 от ЗПК. Същото се отнасяло и до копието от Общите условия, приложени към исковата молба.

Ответникът счита, че договорът противоречи и на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, тъй като няма задължително изискуемото по закон съдържание относно мястото на сключване (посочено общо гр. Плевен, но липсва точния адрес на заемодателя), не се съдържала информация относно размера на лихвата за забава и начина на нейното изчисление; нито пък се съдържали условия за издължаване на заема от потребителя – в брой или по банков път. Ответникът счита още, че не са посочени и условията за прилагането на фиксирания лихвен процент, липсвало уточнение на базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчна главница.

Формулира довод за недействителност поради това, че договорът е подписан от лице действащо без представителна власт. При индивидуализирането на страните в договора не било посочено името на лицето, което го е подписало от името на кредитора, нито качеството му и представителната власт. Договорът бил подписан от лице с име Д.П., която не представлявала дружеството по закон, не е вписана като търговски пълномощник, нито била изрично упълномощена за това.

Формулира и довод за недействителност на договора за заем, тъй като съдържал клаузи, които противоречат на закона – чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т.9, т.

10 и 15 от ЗПК и заобикалят чл.10а от ЗПК, накърняват добрите нрави и клаузите били неравноправни. В договора не били посочени отделните компоненти, представляващи всички разходи и допускания, включени в годишния процент на разходите, като вид и размер, нито пък е изчислен такъв.

В тази връзка ответникът счита, че осъществяването на едно от основанията по чл. 22 от ЗПК обуславя нищожност на целия договор за заем.

Отделно се формулира довод за нищожност на клаузата за размера на лихвения процент 11,87%, тъй като счита, че накърнява добрите нрави и принципите за добросъвестност и справедливост, поради прекомерност и несъразмерност, и заобикалящ закона на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че клаузата за възнаградителнна лихва по чл. 5 от договора нарушавал принципите за справедливост, добросъвестност и еквивалентност в гражданските правоотношения. Според ответника недействителна е и клаузата от договора, предвиждаща еднократно заплащане на административна такса от 32,00 лв., тъй като е действие свързано с управление на кредита. Атакуваните клауза освен това не били индивидуално уговорени, договорът счита за типов и като потребител ответникът не е могъл да въздейства върху тяхното съдържание.

Погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница, лихва, изчислена на база лихвен процент, и допълнителни разходи. Това счита, че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.

12 от ЗПК.

3

Ответникът оспорва твърдението, че му е връчена покана от «БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС, С. А. клон България» за предсрочна изискуемост на кредита, в която да е посочена датата на забава от датата на последно плащане. Оспорва и твърдението, че е уведомен за извършената цесия. В тази връзка счита, че и договорът за цесия е недействителен, тъй като в договора за заем не е уговорено, че кредиторът може да прехвърля вземането.

Иска от съда да отхвърли предявените искове, поради недействителност на основанието, от което произтичат вземанията. Претендира разноски за адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, обосновано с това, че ответникът е с множество заболявания.

В с. з. ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Формулира доводи по същество.

В с. з. ответникът оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира адв. възнаграждение съгласно чл. 38 от Задв.

Съдът приема писмената защита на ответника, в която се формулират доводи по същество идентични с тези в отговора на исковата молба и такива свързани с датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано ч. гр. д. №7293/2023 г. на РС Плевен, по което е издадена Заповед за изпълнение № 4071/28.12.2023 г., срещу Д. Т. Е., за следните суми: 8227,82 лв. главница, 5328,46 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2021 г. до 11.12.2023 г.; 1448,86 лв. обезщетение за забава за периода от 21.11.2021 г. до 28.12.2023 г., ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 300,10 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрк. възнаграждение.

В законоустановения срок съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника-ответник по делото, поради което с Разпореждане № 976/23.01.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Препис от разпореждането е връчен на 31.01.2024 г. и на 20.02.2024 г. са представени доказателства за предявена искова молба.

Видно от представения ДПК №PLUS-17234678/19.08.2019 г., е, че е сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ и Д. Т. Е., ЕГН **********, със следните параметри: 10 000 лв. размер на кредит, 4704,00 лв. застрахователна премия, общ размер на кредита: 10 000 лв., такса ангажимент 350,00 лв., 84 месечни вноски, по 321,38 лв. месечна вноска, ГПР 32,31%, лихвен процент 26,86% и обща стойност на плащанията: 26 995,92 лв.

Съгласно т.2 от условията на договора, застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните вноски към кредита, а кредитополучателят заплаща и такса ангажимент срещу задължението на 4 кредиторът да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

От сключените между страните споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор от 05.05.2020 г., се установява, че заплащането на месечни вноски № 9,10,11 е отложено за срок от три месеца, а размера на месечните погасителни вноски се променя съгласно погасителния план към споразумението. Вследствие на промените кредитополучателя дължи общо 27 644.20 лв., вместо 26995.92 лв.

Между страните е сключен и договор за застрахователно поръчителство по силата на който, ответникът е възложил на кредитора срещу възнаграждение, да посредничи при сключване на застрахователен договор, като възнаграждението се дължало на застрахователя и е уговорено като част от застрахователната премия.