Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 04.02.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2992/2020
Вид
Решение № 241
Подписан
04.02.2021
Състав
НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.57, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §1, т.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.6, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.1, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.94 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.16 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.26, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.234 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.10, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.15 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.16, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.16, ал.2, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.204, т.3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.215, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.215, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.26, т.1 и т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • §1, т.13 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.7, ал.1, т.4 · Закон за Националната агенция за приходите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241 гр. Пловдив, 04 февруари 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2992 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

М.С.Д., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Съборна“ №7А, ЕИК *********, представляван от адвокат Е.Б.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001619008152-091-001 от 07.08.2020г., издаден от П.Д.С.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията; и К.Г.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001620168501-003-001 от 14.10.2020г., изменен с Решение №517 от 22.10.2020г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е установен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв.; установен е данъчен финансов резултат /загуба/ от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец (ЕТ) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014г. – 2018г.; определен е данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г. – 2018г.

Претендира се отмяна изцяло на акта, в потвърдените му части, като се излагат подробни доводи относно определени задължения по ЗДДС в общ размер на 22 654,20 лв., ведно със съответните лихви, произтичащи от допълнително начислени задължения за ДДС от отдаване под наем на недвижими имоти и от непризнат данъчен кредит по фактури за консумативни разходи, във връзка с ползване на обект в с. Царацово, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, които възлизат за 2014г. на общо 3 369,94 лв., за 2015г. на общо 3 943,13 лв., за 2016г. на общо 3 018,04 лв., за 2017г. на общо 2 987,79 лв. и за 2018г. на общо 2 820,57 лв.; както и по отношение на направеното преобразуване на финансовия резултат за ревизираните периоди на основание чл.26 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със следните суми: за 2014г. – 3 869,44 лв., за 2015г. – 3 943,13 лв., за 2016г. – 3 583,10 лв., за 2017г. – 2 987,79 лв. и за 2018г. – 2 820,57 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 1785). На 02.02.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№1974 (листи 1791-1800) от адвокат Б., в които се излагат подробни съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът-директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт П.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 27.01.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№1610 (листи 1788-1790) от юрисконсулт Б., подкрепяща изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001619008152-020-001 от 12.12.2019г. (листи 1767-1768) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.12.2013г. – 31.12.2018г.; задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г.; задължения за данък върху годишна данъчна основа (ГДД) по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г.; задължения за здравни осигуровки (ЗО) за самоосигуряващо се лице по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г. За ревизиращи органи са определени- К.Г.Д.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и С.Ц.З.- главен инспектор по приходите. Заповедта е получена по пощата на 06.01.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 1769 и др.).

Прието е заверено копие на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001619008152-020-003 от 04.05.2020г. (листи 758-759) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, с която заповед срокът за извършване на ревизията е продължен до 05.06.2020г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от жалбоподателя на 22.06.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 759).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001619008152-092-001 (листи 163-246) е изготвен на 19.06.2020г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен от жалбоподателя на 22.06.2020г., според нарочна разписка, обективирана в доклада (лист 246).

Против изготвения РД постъпва възражение с Вх.№Рев.2230 от 24.07.2020г. (листи 127-132).

Ревизионният акт (листи 85-124), предмет на настоящето производство, е издаден на 07.08.2020г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 12.08.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 126).

На

14.10.2020г. е издаден РАПРА с №П-16001620168501-003-001 (листи 69-77), получен от жалбоподателя на 26.10.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 78).

По делото са приети файлове от програмен продукт, записани върху оптичен носител (CD, лист 61), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от П.Д.С., К.Г.Д. и С.Ц.З..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, като доказателства по делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 66-68), на Заповед №РД-09-332 от 28.02.2017г. (листи 64-65), както и на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г. (листи 62-63) на директора и на изпълняващия длъжността (и.д.) директор на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди на П.Д.С. и на заместващата го при отсъствие С.Ц.З. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии, а К.Г.Д. е определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип” в Дирекция “Контрол“, Отдел “ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП. Посоченото делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган и определяне на “ръководител на екип” настоящият състав на съда съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд (ВАС) на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

I. По отношение на констатациите по ЗДДФЛ, настоящият състав на съда констатира следното:

Ревизията обхваща периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г.

М.С.Д. е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, има постоянно местожителство в България и на основание чл.6 и чл.16 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и в чужбина.

Жалбоподателят е регистриран като ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ” на 17.12.1991г., със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. “Съборна“ №7А. От 22.06.2008г. до 05.01.2018г. ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ” е съдружник в “АЛМИН“ ООД, ЕИК *********, и собственик на 96% от капитала на дружеството, а след това, както и към момента на ревизията, е едноличен собственик на капитала на “АЛМИН“ ЕООД. От 22.06.2008г. до 15.01.2018г. “АЛМИН“ ООД е съдружник в “ТУРИСТСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, и собственик на 90,95% от капитала на дружеството, а след това, както и към момента на ревизията е едноличен собственик на “ТУРИСТСТРОЙ“ ЕООД. Управител и на двете дружества е М.С.Д..

Основна дейност на ЕТ през ревизирания период е извършване на довършителни работи по жилищна кооперация, намираща се в гр. Пловдив, ул. “Полковник Сава Муткуров“ №35, както и хотел “Игъл“, намиращ се в местността “Патралица“, с. Равногор, община Брацигово.

Прието е за установено, че Д. подава годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ за всички периоди и декларира получени доходи по приложение №1 – доходи от трудови правоотношения за 2013г. и 2014г.; по приложение №2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец за всички периоди и по приложение №4 – доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество за всички периоди.

Ревизорите коригират данъчния финансов резултат (ДФР) на Д. от дейността му като ЕТ, както и годишната данъчна основа (ГДО) за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ, въз основа на следите констатации:

Относно годишен и авансов данък върху доходите от дейността на ЕТ:

За ревизираните години от М.С.Д. са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в Приложение №2, към които декларации, доходи от стопанска дейност като ЕТ, декларира че осъществява дейност с код по КИД 2008 -6820: “даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“, от която не получава доходи, а отчита само счетоводни и данъчни загуби.

Декларираните в ГДД и отчета за приходите и разходите (ОПР) приходи от жалбоподателя през всичките години са формирани основно от увеличение на запасите от незавършено производство, отчетени като разходи за основна дейност. ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ” не отчита приходи от продажби на стоки, продукция, услуги, суровини и материали. Нетните приходи от продажби са единствено от бракуван алуминиев отпадък /6 479,40 лв. през 2015г./, от продажба на дълготрайни материални активи (ДМА)– трактор /758,02 лв. през 2017г./ и струг /835,00 лв. през 2018г./, както и приходи от получени държавни помощи и финансирания /235,50 лв. през 2017г. и 320,99 лв. през 2018г./.

Установени са факти и обстоятелства, въз основа на които е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР) в посока увеличение за всички ревизирани финансови години. След извършен анализ на счетоводните документи е прието за установено, че през периода 2013г. -2018г. по сметки 601 и 602 от ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ” са отчитани разходи за консумативи, ел. енергия, телефон, интернет, хотелски услуги, включително и за пшеница, пилета, кокошки носачки, по фактури, издадени от различни доставчици, в това число и свързани с Д. дружества- “АЛМИН“ ООД и “ТУРИСТСТРОЙ“ ООД.

Доставчиците, фактурите, техният предмет и стойност са подробно описани в констативната част на РД за съответната година в табличен вид. Поради липса на представени доказателства, че така отчетените разходи са свързани с икономическата дейност на ЕТ, органите по приходите приемат, че те не са документално обосновани и не се признават за данъчни цели. Съответно, с техния размер, на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, се коригира декларираният СФР за съответната отчетна година. По години корекциите са, както следва: за 2013г. със сума от 2 278,15 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКПО и със сума от 166,62 лв. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО; за 2014г. със сума от 3 869,44 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКП; за 2015г. със сума от 3 943,13 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКПО; за 2016г. със сума от 3 169,71 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКПО и със сума от 413,39 лв. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО; за 2017г. със сума от 2 987,79 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКПО; за 2018г. със сума от 2 820,57 лв. на основание чл.26, т.1 от ЗКПО.