Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 324 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 292/2022
Вид
Определение № 324
Подписан
10.02.2022
В сила
10.02.2022
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500292 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, чрез пълномощника му по делото юрк. Г.Н., против Определение №10605 от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, Х IХ гр.с., с което е била оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските.

Ответната страна по жалбата- Б.Д.К., чрез пълномощника му адв.

К.М., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД спрямо Б.Д.К., за които е била издадена заповед за 1 изпълнение по чл.410 от ГПК. С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявения иск поради постигнато между страните след издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на иска споразумение за разсрочване на задълженията и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По реда на чл.248 от ГПК ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като в негова полза се присъдят направените по делото разноски за държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лв. и по исковото производство в размер на 75 лв., а в полза на ответника не се присъждат разноски.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение.

В частта му, с която е отказал изменение на решението с присъждане на направените от ищеца разноски за държавна такса по заповедното и исковото производство, определението следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част, а съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното производство. В случая предявеният от ищцовото дружество иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение е бил отхвърлен, поради което и в негова полза не могат да бъдат присъдени разноски нито за исковото, нито за заповедното производство. Без значение в случая е обстоятелството, че искът е отхвърлен поради постигнато между страните след издаване на заповедта за изпълнение споразумение за разсрочване на задълженията. Доколкото този факт е настъпил преди предявяване на иска, то същият е следвало да бъде съобразен от ищеца при преценката за наличието на правен интерес от предявяването му при отчитане и на обстоятелството, че от страна на ответника не е било подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу 2 издадената заповед за изпълнение, а такова по чл.414а от ГПК, подаването на което не е свързано с предявяване на иск за установяване на вземането. Ето защо в случая ищецът няма право на разноските, направени в исковото производство, а разноските, направени по заповедното производство, е следвало да бъдат претендирани по реда на чл.414а, ал.3 и 4 от ГПК и по тях е следвало да се произнесе съдът, издал заповедта за изпълнение.

В частта му, с която е отказал да отмени присъждането на разноски в полза на ответника, обжалваното определение е неправилно. В отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си, действително е направил искане за присъждане на разноски, но в проведеното на 29.09.2021г. открито съдебно заседание в хода на устните състезания пълномощникът му е заявил, че не претендира разноски. При това положение съдът е следвало да се съобрази с изрично заявената воля на страната при приключване на делото, която е да не претендира разноски, и да не присъжда такива с решението. Ето защо подадената молба за изменение на решението в частта му за присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение е била основателна и е следвало да бъде уважена. Изложеното налага отмяна на определението в частта му за оставянето на молбата в тази й част без уважение и изменение на решението в частта му за разноските чрез отмяна на присъждането на такива в полза на ответника.

Страните са направили искания за присъждане на разноски в настоящото производство, които следва да се оставят без уважение, тъй като в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, включително и при обжалване на постановения в производството акт /в този смисъл- Определение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Определение

3

№10605 от

09.12.2021г., постановено по гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, Х IХ гр.с., в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, за изменение на постановеното по делото Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските като в полза на дружеството се присъдят направените по делото разноски за държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лв. и по исковото производство в размер на 75 лв.

ОТМЕНЯ Определение №10605 от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№9564/2021г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с., в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, за изменение на постановеното по делото

Решение №1918 от 28.10.2021г. в частта му за разноските чрез отмяна на същото в частта му, с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, е осъдено да заплати на Б.Д.К. сумата от 300 лв.разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №1918 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.

№9564/2021г. по описа на ПРС, Х IХ гр.с., в частта му, с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, е осъдено да заплати на Б.Д.К. сумата от 300 лв.- разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4