Решение № 22520 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22520 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110118427 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 112430/31.03.2025г. на В. И. Г. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК- за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № ***** от 16.10.2019 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави; евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит № ***** от 16.10.2019 г., установяваща задължение за заплащане на годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.05%, и на клаузата по чл.6.2 от договора за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1208,20 лева, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски заем № ***** от 16.10.2019г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 1100 лева, със задължение да я върне на 10 вноски. По договора се дължала възнаградителна лихва от 40.05% и бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 47.85%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 6.2 от договора ищецът дължал неустойка, в случай че не предостави в обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 6.1 от договора- банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на условията но чл. 6.1, се дължала фиксирана неустойка в размер на 1208.20 лв. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор.

1

Счита, че е налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и всички разходи по кредита, които да бъдат отчетени при формирането на ГПР. В договора не били взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР, както и в посочения ГПР не е включено като разход и дължимата се неустойка, начислена за непредоставяне на обезпечение по т. 6.1 от процесния договор за кредит, което представлявало нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

12 от ЗПК, като договорът е следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и представлява допълнително възнаграждение.

Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която надвишава стойността на заетата сума, като посочената неустойка не е била включена в изчислението на ГПР, с оглед което клаузата, установяваща задължение за заплащане на годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.05% по договора, е нищожна. Нищожна като противоречаща на добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, определяща размера на възнаградителната лихва на 40.05% годишно, която надвишава допустимия размер на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен поради включените в договора две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 40.05% годишно, както и непосочването на ГПР. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити кеш“ ООД, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като твърди, че оспорената клауза за заплащане на неустойка от договора е валидна.

Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите.

Излага, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, както и че клаузата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Излага, че кредитополучателят по своя инициатива е сключил още седем договора с уговорка за 2 плащане на неустойка, респективно при идентични условия, с оглед на което ищецът е целял начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е налице противоречие на договорната неустойка и на възнаградителната лихва с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Поддържа, че всички клаузи от договора са валидно и индивидуално уговорени между страните, като впоследствие потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е задължил с тях, като това поведение е повтаряно до сключването в периода 2017 г. - 2020 г. на седем договора, поради което и било налице индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за паричен заем № ***** от 16.10.2019г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца В. И. Г. (кредитополучател) и „Сити кеш” ООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 1100 лева, със срок на издължаване от 10 месечни вноски, последната от които на 17.08.2020г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,85 %.

В чл. 6.1 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, съгласно чл.

33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. В чл. 33, ал.1 от приетите по делото Общи условия е предвидено, че при сключване на договора потребителят може да предостави някое от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Договорено е в чл.6.2 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение по чл.6.1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер 3 на 1208,20 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като погасителния план е видно, че заемната сума следва да се върне при 10 месечни погасителни вноски в периода от 18.11.2019г. до 17.08.2020г, всяка една от които включва част от главница (без първите три вноски), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 6.2 от договора – при непредставено обезпечение. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 1361,80 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 1208,20 лева, при което общата сума за връщане е 2570 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит.

Предявени са евентуални установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно клаузата, установяваща задължение за заплащане на ГПР и на клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение.