Решение № 260096 от 18.01.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260096 18.01.2021 г. град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд 54-ти граждански състав на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Евгени Узунов при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов гражданско дело № 947 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Н.Е.Д. ЕГН **********,*** Чрез пълномощника си Адв.З.Х.Ж.-БАК С.адрес *** № 26, представлявана от Д. Н.кмет.

От съда се иска постановяване на решение, възоснова на което да се осъди ответната Община да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от причиняване на вреди - 12.12.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 2017г. се извършило саниране на жилищния блок, в който ищцата живее от фирма „Термал инженеринг“ ООД, като още след приключване на ремонтите, плочките на тротоара пред блока хлътнали и повърхността им била неравна. Ищцата сигнализирала до кмета в социалните мрежи за некачествения ремонт, но не последвали никакви действия от страна на общинските органи.

На 12.12.2019г., около 7:50 сутринта, ищцата излязла с голямото си дете, на 3г., за да го води на детска градина. С нея бил съседът й М. И, който също водел детето си на градина. С десния си крак ищцата стъпила върху тротоарна плочка, която хлътнала надолу и обувката й попаднала в пространството между нея и съседната плочка, тялото й залитнало напред, а детето й, което държала с лявата ръка паднало по очи на плочките. При падането претърпяла счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост на десния крак в областта на стъпалото. Кракът й бил гипсиран, като гипсът е свален на 27.12.2019гдо тогава, за ищцата и децата грижи полагала майка й. Твърди се, че оттокът бил видим около 40 дни след инцидента. Посочва, че още изпитва страх при вървене, особено при излизане от входа.

Излага подробни съображения относно причинените й неудобства, в резултат на произшествието – физически болки, психологически стрес и нужда от помощ от страна на близките й за ежедневни дейности и отглеждането на децата й.

Ответникът е депозирал отговор в срок.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и противоправното бездействие от страна на общината.

На следващо място се излагат твърдения за съпричиняване от страна на ищцата.

Оспорва се истинността на медицинските документи, относно отразената в тях причина за констатираните наранявания. На следващо място се оспорва като прекомерен размерът на претендираното обезщетение.

Изразява се становище и за неоснователност на иска за законна лихва от датата на инцидента до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се отхвърляне на предявения иск. Ангажирани са доказателства.

Направено е искане за конституиране на трети лица помагачи на страна на ответника на следните дружества: „Рис“ ООД, „Андонов и синове дизайн“ ООД, и „Инфра експерт“ АД, поради обстоятелството, че същите са изпълнители по договори за обществени поръчки, сключени с община Бургас. За сградата, където живее ищцата – ж.к. „, бл.е имало сключен договор за обществена поръчка с дружество-изпълнител ДЗЗД „Енергийно-ефективно строителство Бургас“, чиито членове са „Рис“ ООД и „Андонов и синове дизайн“ ООД. За градската пътна мрежа, където е включен процесният участък, има сключен договор за обществена поръчка с дружеството-изпълнител „Инфра експерт“ АД.

Видно от доказателствата по делото се установява, че на 12.12.2019г. около 07.50ч. в гр.Б к.с.“ бл.вх. ,ищцата Д. излязла от входа за да заведе детето си на детска градина. Още при излизането,правейки крачка надясно от площадката пред входа,стъпила с десния си крак на тротоарна плочка, тя хлътнала надолу и обувката и попаднала между разместените плочки.Тялото и залитнало напред и надясно и паднала напред по очи. Детето повлечено от майката също паднало по очи на плочките пред него. Д. усетила силна болка в стъпалото на десния си крак и чула специфичен звук от счупване. Кракът и бил извит настрани като обувката и била между две плочки.

Изпитвала силна болка и не можела да стане сама.Свидетелят М. Д. И, я вдигнал,качил я до апартамента си/където съпругата му гледала другото малолетно дете на ищцата/ и малко по-късно закарал Д. до МЦ “Д-р М.“ ООД.Там било установено, че д. ми е получила счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост. Кракът и е бил гипсиран. Първите 20 дни след инцидента тя не е можела да се грижи и за себе се както и за двете си деца-на осем месеца и на три години. За тях в този период се е грижила майка и-свид.Д. Я. Я.

В показанията си свид.Я, посочва,че през този период, ищцата не е могла да се грижи за себе си и децата си. Близо 20 дни е лежала на легло,и едва след сваляне на гипса е започнала да се предвижва с помощта на патерица. Изпитвала е силни болки в крака си,пиела е болкоуспокояващи лекарства.

Видно от съдебно медицинско удостоверение,в резултат на инцидента,На Д. било причинено счупване на основата на пета мететарзална кост ,което и е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

По делото се прие заключение на съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която състоянието на тротоарната настилка пред бл.в к.с.““ не отговаря на техническите норми-под плочката не е поставена необходимата основа,не е качествено фугирана. В състоянието в което е тротоарната настилка,тя не е отговаря и не осигурява необходимите условия за непрекъснато,безопасно и удобно предвижване на пешеходците по нея.

Вещото лице посочи,че в съгласно разрешение за строеж, тротоарната настилка е следвало да бъде възстановена в първоначалния и вид.Но, не е изискано от строителния надзор, тротоара да се изпълни с подложка/пясък/ и плочките да се наредят и фугират.Не е спазено разрешението за строеж,както и проектът. Тротоарът не е възстановен съобразно задължителното предписание и указания.

Според вещото лице, чието заключение съдът прием строителния надзор в лицето на“ЕН АР КОНСУЛТ“ не е упражнил същия съгласно договора си с Обшина Б.

Тротоарите представляват публична общинска собственост на Община Бургас,за която и е вменено със закон-чл.11 ал.1 от ЗОС да се грижи с грижата на добър стопанин. Като орган на местното самоуправление О. Б, има задължението да изгражда,ремонтира и поддържа обектите общинска собственост.

Като юридическо лице,тя в конкретния случай е осъществила това свое задължение,като е възложила тази своя дейност-саниране на жилищния блок,по силата на договор с ДЗЗД“Енергийно ефективно строителство Бургас“ ЕИК *********,със седалище и адрес на управление и кореспонденция 8000 гр.Бул.““ № ет. .

Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общината са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

Очерта се в хода на делото спорен въпрос дали тротоарната плочка е в сервитутната частна блока или е част от инженерно-техническо съоръжение на Об.

Съдът намира за доказано по делото, че процесният тротоар е собственост на Община Бургас, тъй като е част от обслужваща блока алея, но самият жилищен блок е изграден върху общинска собственост. Действително, тази тротоарна част, като разположена в междублоково пространство и пътна алея е и част от път. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата - “Общинските пътища са публична общинска собственост.“ Според чл.30, ал.4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община, а съгласно чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

На основание §6, т.1 от ДР на Закона за движение по пътищата - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците.

Безспорно е и че тротоарът, като част от пътя: §6, т.6 от ДР на ЗДвП - "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. На основание чл.108, ал.1 от същия закон, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя (надлъжната част, от който са и тротоарите), да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

В настоящият случай от всички събрани по делото доказателства, , се установи по безспорен начин, че е компрометирана част от тротоара, разположен около чл.33 в ж.к. Славейков. Некачественото възстановяване на тротоарната настилка, без съответна подложка, тръмбоване и уплътнение е довело до разместване на тротоарните плочки, чието състояние не отговаря да се приеме за изправно. Хлътващите и подвижни надземно поставени плоскости, каквито са тротоарните плочки е недопустимо и неприемвливо да са в динамично състояние и да служат да безопасно и равномерно придвижване на хора-пешеходци. Именно тази трайно подвижна повърхност е станала причина за падането на ищцата, което е довело до описаните увреждания.

Във връзка с горното, съдът не споделя възражението на третите лица-помагачи, че нито Общината е собственик на съоръжението,нито изпълнителят на т.нар.“саниране“ е отговорен за възстановяването на тротоара.Настоящият състав на съда намира, че дори собствеността на тротоарната компроментирана част не е относима към случая, превдив факта, че тротоара е бил разрушен при това саниране и е следвало, както е съгласно Разрешението на строеж, така и задължаващо по проект да се възстанови в годен за ползване вид.

Тротоара , отделно от горепосоченото е и съоръжение на техническата инфраструктура и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3 от същия закон, в т.ч. в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението и в съответствие с изискванията на нормативните актове за физическа защита на същите.

На основание чл. 195, ал. 7 от ЗУТ собствениците на строежите носят имуществена отговорност за причинени вреди от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.

Следователно на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА Община Бургас, има задължение да го поддържа в техническо състояние в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението.

Имуществената отговорност на общината произтича и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОС, съгласно която имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В конкретния случай Община Б, чрез своите служители и/или отговорни лица, натоварени с дейността по стопанисване и поддържане в изправно състояние на имотите, вещите и строежите общинска собственост, не е положила дължимата грижа да огради, обезопаси и обозначи компроментирания участък, въпреки многобройните сигнали, по начин, че да бъдат предотвратени увреждания за минувачите през този район.