Решение № 158 от 11.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330114128 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Х. Н. П., ЕГН: **********, от ********************, чрез пълномощник адв. Я. К., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 леваглавница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан, ведно с лихва за забава върху тази главница в размер на 1 056, 66 лева за периода 26.02.2020 г.- 03.10.2022 г., както и сумата от 1 000 лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно с лихва за забава върху тази главница в размер на 226, 67 лева за периода 10.07.2020 г.- 03.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на делото- 03.10.2022 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че по жалба от 13.01.2017 г. срещу ищеца била образувана пр. пр. № 516/ 2017 г. на Районна прокуратура- Пловдив, а в последствие и ДП № 191/ 2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Пловдив, за лъжесвидетелстване, като през м. октомври 2017 г. ищецът бил разпитан като свидетел, а на 26.02.2020 г. той бил привлечен като обвиняем и му била наложена мярка „подписка“. В последствие бил внесен и обвинителен акт, като по случая се образувало н. о. х. дело № 3340/ 2020 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, в рамките на което той два пъти се явил като подсъдим. С присъда от 12.02.2021 г.

1 бил признат за невинен, но срещу оправдателната присъда бил подаден протест, като по образуваното В. н. о. х. дело № 1293/ 2022 г. на ПОС, V с-в, присъдата на районния съд била потвърдена. За защита срещу незаконното обвинение ищецът ангажирал адвокат, на който заплатил сумата от 1 000 лева хонорар. В хода на цялото наказателно производство ищецът изпитвал страх и притеснения, особено засилени след привличането му като обвиняем. Той бил пенсионер, семеен, почтен човек, възпитан в традиции, с чисто съдебно минало, който досега не бил обект на разследване. Започнал да се дистанцира от близки и приятели, чувствал се злепоставен пред обществото, избягвал комуникация, стараел се да е по- далеч от семейството, станал мнителен и негативен, започнал да се съмнява в устоите на правовата държава. Определя справедлив размер на обезщетението си от 4 000 лева.

Претендира и лихви за забава по отношение на неимуществените и имуществените вреди. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно с лихвите и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Взетата мярка за неотклонение не била тежка, нито пък обвинението било за тежко престъпление. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Производството по делото било приключило в разумен срок. Прави се и възражение по чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия и в този случай не се дължало обезщетение. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, в която връзка липсвали доказателства за направени разноски. Оспорва се и началният момент на лихвите за забава. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор, като представя допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 191/ 2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 516/ 2017 г. на Районна прокуратура- Пловдив, приключило с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.

Приложени са и н. о. х. дело № 3340/ 2020 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, приключило с оправдателна присъда от 12.02.2021 г. както и В. н. о. х. дело № 1293/ 2021 г. на ПОС, V с-в, с решение от 22.02.2022 г., потвърждаващо присъдата на ПРС.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 16.12.2022 г.). Св. Н. Х. П.- *** на ищеца, заявява, че случайно разбрал за воденото срещу баща му наказателно дело от връчена му призовка. Той криел от близките си за разследването и не искал да се знае за случая. Семейството им било много порядъчно, нямали досег с органите на реда, било много притеснително за всички. Баща му 2 се дистанцирал от околните, изолирал се да живее на друго място, спрял да комуникира, дори не дошъл на изписването на новородената си внучка от болницата. След оправдаването вече се поуспокоил, но стресът за него бил голям, а изпитвал и срам.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, по което е бил оправдан на две инстанции. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- *** на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, изолация. Макар и показанията му да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, срам и нежелание за контакти. За да е основателен и доказан искът за 3 неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните и в настоящия случай ищецът е решил сам е решил да се изолира от околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка изолацията и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетеля не е имало каквото и да е негативно отношение от страна на околните, защото никой не е разбрал за това, че лицето е обвиняем, тъй като той е крил това обстоятелство дори и от семейството си. Няма как в случая да се говори за накърнен авторитет или отдръпване на близки и познати от лицето само, защото той е бил обвинен, тъй като този факт въобще не е станал публично достояние. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение не може всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Налице са обичайни страдания, свързани със стрес и притеснения, които ищецът е преживял, но те не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

4

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуалноследствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем на 26.02.2020 г., обвинителният акт е внесен в съда на 10.06.2020 г., оправдателната присъда на ПРС е от 12.02.2021 г., а на въззивната инстанция- 22.02.2022 г.

Ищецът е давал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложената найлеката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване.