Решение № 118 от 25.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.ова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№34133/08.11.2023 г., подадена от А. Е. К., чрез адв. Е. А., против Решение №386/13.10.2023 г. по търг.д.№707/2021 г. на ОС – Пловдив, XXII търг. с-в, в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, да заплати на Г.ф. сумата от 23 812,40 лв., изплатена от Г.ф. на В.А.К., пострадал при ПТП на 04.01.2014 г. на горски път, свързващ с. Р. с м.“О.“, виновно причинено от А. Е. К., като водач на автомобил „М.“ с рег.№...., която сума представлява сбор от изплатено то обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за забава и разноски по гр.д.№10693/2016 г. на СРС, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 23 812,40 лв. за периода от 29.09.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата 2055,54 лв. – разноски по делото, и 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част.

Съдът превратно е анализирал свидетелските показания и експертизите на вещите лица – не в тяхната цялост, а само в ползващата тезата на ищеца част. Не са обсъдени доводите на ответника, а са уважени всички възражения на ищеца. Неправилно съдът е приел, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път, отворен за обществено ползване, за движение по който водачът е имал задължение да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – по делото се установява, че пътят представлява „горски път“, който не е част от републиканската пътна мрежа, поради което ищецът не е бил пасивнолегитимиран да отговаря за причинените вреди на пострадалия, и не е следвало да заплаща 1 обезщетение. Необоснован е изводът на съда, че причина за настъпилото ПТП са неправилните действия на водача на автомобила – при техническа неизправност на трансмисията, вместо да задейства екстремно спирачната система, и да установи автомобила на място, водачът го е отклонил наляво и е излязъл от контурите на горския път, в резултат на което е настъпило преобръщането на автомобила. От допълнителните пояснения, дадени от вещото лице, се установява, че макар и малко вероятна, не е изключена възможността всички системи, които биха могли да доведат до спирането на автомобила, да са били повредени или компрометирани, и в този случай действията на водача биха били напълно адекватни на възникналата ситуация при движението на автомобила. За да достигне до крайния си извод, съдът не е кредитирал показанията на св. Ш., като е извел изводите си изцяло от снимковия материал, който е неясен. При съмнение за правилността на експертизата, неколкократно е поискано да бъде допуснат до разпит свидетеля К.Т. – механикът, извършил първоначалния оглед на автомобила. Неговите показания биха дали обективни данни за техническото съС.ие на автомобила непосредствено след процесното ПТП, които биха изяснили причината автомобилът да не намали скоростта и да не преустанови движението си. Съдът обаче не е допуснал свидетеля, като е приел, че искането е преклудирано. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№37778/07.12.2023 г., подаден от Г.ф., чрез адв. М. Н., надлежно упълномощена за всички инстанции. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника – поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, не е отворен за обществено ползване – лошото му фактическо съС.ие не е определящо за статута на пътя. В КЗ /отм./ не е поставено изискване за мястото на настъпване на ПТП, освен че същото следва да е на територията на Република България, за да бъде определено едно събитие като ПТП, и да бъде ангажирана отговорността на ГФ – т.е. статутът на пътя не е елемент от фактическия състав на отговорността на ГФ. Ето защо, съдът правилно е приел, че в полза на ищеца е възникнало регресно право да получи от виновния водач възстановяване на изплатената като обезщетение сума. Обоснован е изводът, че причината за настъпване на ПТП не е техническа, а се дължи на поведението на водача А. Е. К., който извод на съда е основан на приетата по делото САТЕ, и правилно не са кредитирани показанията на св. Ш. за открита от него впоследствие накладка в зоната на произшествието. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за 2 въззивното производство.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим в обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното от фактическа страна:

С искова молба вх.№11066/29.09.2021 г., уточнена с Молба вх.№12462/14.10.2021 г. /на л.91/ и Молба вх.№3051/04.02.2022 г. /на л.116/ ищецът „Г.ф.“ е предявил срещу ответника А. Е.

К., регресен иск на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558,ал.7 от КЗ, за сумата от 26 769,05 лева. Като фактически основания за претенцията са изложени обстоятелствата, че на 04.01.2014 г. в с. Р., на горски път, свързващ с. Р. с местността „О.“, на 6 км. от с.Р., в местността „К.“, е настъпило ПТП, при което е пострадал В.А.К., като пътник в л.а. „М. 300“ с рег.№...., за който автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В момента на ПТП автомобилът е бил управляван от ответника в настоящото производство А. Е. К., който е приет за виновен за настъпилото ПТП, съгласно Постановление за прекратяване на наказателното производство.

Пострадалият В.А.К. е претендирал от ищеца „Г.ф.“ изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 04.01.2014 г., и тъй като не се е съгласил с предложеното извънсъдебно обезщетение, е предявил претенцията си по съдебен ред, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./. В образуваното по иска на В.А.К. срещу Г.ф. гр.д.№10693/2016 г. по описа на СРС, ответникът по настоящото производство А. Е. К. е бил привлечен в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника Г.ф.. В това исково производство, с влязло в сила решение на въззивния съд по в.гр.д.

№2664/2017 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, Г.ф. е осъден да заплати на пострадалия В.А.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., за периода от 11.10.2014 г. до окончателното плащане, да заплати на адвокат П.К., адвокатско възнаграждение в общ размер 1960 лв. за двете съдебни инстанции, както и да заплати съдебни разноски по сметка на СГС. Въз основа на влязлото в сила решение и издадените изпълнителни листове в полза на пострадалия и неговия процесуален представител, ищецът Г.ф. изплатил сумата в размер общо на 26 769,05 лв., както следва:

По изп.д.№120/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К., с взискател В.А.К., ищецът в срока за доброволно изпълнение заплатил общо 24 452,97 лв., от които: 15000 лв. главница, 5912,41 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 11.10.2014 г. до 28.08.2018 г., 1552,86 лв. адвокатски хонорар, 60 лв. такси и разноски по изпълнителното дело, 1879,70 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 48 лв. такса за прекратяване на 3 изпълнителното дело. Впоследствие на ищеца била възстановена сумата от 1287,68 лв., която се оказала надвнесена по изпълнителното дело, и окончателно заплатения от ищеца общ размер по това изпълнително дело бил 23 165,29 лв.

По изп.д.№119/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К., с рег.№.... на КЧСИ, с взискател адвокат К., ищецът Г.ф. заплатил общо 2910,80 лв., в това число 980 лв. адвокатско възнаграждение за производството по гр.д.№10693/2016 г. на СРС, 980 лв. – адвокатско възнаграждение за производството по в.гр.д.№2664/2017 г. на СГС, 575,40 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело, 267,40 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 48 лв. – такса за прекратяване на изпълнителното дело.Впоследствие на ищеца била възстановена сумата от 247,04 лв., която се оказала надвнесена, и окончателния общ размер на заплатените по това изпълнително дело суми бил 2663,76 лв.

Ищецът бил осъден да заплати и сумата от 940 лв., представляваща държавни такси за производството пред СРС и СГС, която сума заплатил по сметка на СРС.

С исковата молба ищецът Г.ф. е искал ответникът А. Е. К. да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер от 26 769,05 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като релевира възражения:

За погасяване по давност на пълния размер на претенцията - което възражение е било оставено без уважение от първостепенния съд, и не се поддържа с въззивната жалба, поради което е извън обхвата на въззивната проверка;

За липса на задължителна сила на мотивите на влязлото в сила решение по в.гр.д.

№2664/2017 г. на СГС в отношенията между Г.ф. и А. Е. К., тъй като в диспозитива на решението не е посочено участието на А. Е. К. като трето лице – помагач на ответника Г.ф., и в срока за допълване на решението не е поискано допълването му.

С оглед това възражение, ответникът А. Е. К. счита за допустими в настоящото производство и всички възражения, които Г.ф. е могъл да противопостави на увреденото лице в производството по иска на увреденото лице:

Оспорва наличието на пасивна материалноправна легитимация на Г.ф. да отговаря за претърпените вреди от осъществилото се ПТП на 04.01.2014 г. съставлява ПТП, тъй като пътят, на който е станало произшествието, не е отворен за обществено ползване;

Няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да установява вината на К. за настъпилото ПТП;

Оспорва се механизма на настъпилото на 04.01.2014 г. ПТП;

Плащането, извършено от ГФ е направено на собствен риск – без да е 4 установено настъпване на ПТП и вината на водача, поради което не е възникнало право на регрес за ГФ;

С оглед релевираните възражения, първостепенният съд изрично е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът Г.ф. е извършил твърдените от него плащания въз основа на влязлото в сила решение по в.гр.д.№2664/2017 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, така както са посочени в исковата молба по банкови сметки, размери, основания и дати на плащане. В производството по делото не е било спорно между страните, че инцидентът на 04.01.2014 г. е настъпил на посоченото място - на горски път, свързващ с. Р. с местността „О.“, на 6 км. от с.Р., в местността „К.“, с управляваният от ответника лек автомобил „М. 300“ с рег.№...., и че в причинна връзка с инцидента пътникът в автомобила В.А.К. е получил травматични увреждания, за които с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№2664/2017 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав Г.ф. е бил осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери, както и е бил осъден да заплати посочените суми за разноски и за адвокатско възнаграждение.