Решение № 58 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000514 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от О. М. Х. Б. А. – А., гражданин на ОАЕ, чрез адв. Л. против решение № 260 094/21.02.2023 г. по т.д. № 8/2020 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „София фреш“ ООД, ЕИК 20448890 иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване на несъществуващи обстоятелствата, вписани по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20190503134314.

Въззивникът счита решението за неправилно и моли да бъде отменено.

С жалбата бланкетно се твърди, че първоинстанционният съд не е успял правилно да установи фактите по делото, не е можал правилно и обосновано да формира съответните правни изводи, както и да приложи релевантните правни норми относими към правоотношението между страните.

Въззиваемата страна „София фреш“ ООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от 1 легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В основата на предявения иск е разбирането, че след като протоколът за проведеното на 11.04.2019 г. общо събрание на съдружниците на „София фреш“ ООД не е подписан от ищеца, то той е неистински документ, поради което и вписаните въз основа на него обстоятелства в търговския регистър са несъществуващи.

Съобразно даденото с тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСТК разрешение, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Посочено е, че това представлява неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.

Цитираният тълкувателен акт, дефинитивно свързва понятието „невзето решение“ с липсата на външно обективирана воля на съдружниците за неговото приемане, като обект на неистинското удостоверяване е самият факт на вземане на решението, а не другите обстоятелства, свързани с него.

Следователно, спорът е дали процесните решения са обективен израз на волята на съдружниците от проведено на 11.04.2019 г. общо събрание.

Съобразно чл. 137, ал. 4 ТЗ за решенията, с които се приемат съдружници се съставя протокол с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Такава е и регламентираната в чл. 15, ал. 3 от дружествения договор на ответното дружество и в този формат е съставен протокола от проведено на 11.04.2019 г. общо събрание. Ищецът не оспорва автентичността на протокола в частта, относно авторството на собствения подпис на Б. М. С. и на управителя на „Холдинг прима“ ЕООД, М. И., а единствено относно авторството на собствения му подпис. Според приетата по делото съдебно – графологична експертиза, ищецът не е подписал протокола. Този факт обаче, не сочи на липсата на взети решения от общото събрание, доколкото безспорно такова е било проведено с участието на другите двама съдружници. Протоколът, като диспозитивен документ е подписан от съдружниците Б. М. С. и „Холдинг прима“ ЕООД и удостоверява съгласието им с взетите решения, т.е. такива решения действително са взети. Дали мнозинството с което са взети 2 решенията, съответства на предвиденото в дружествения договор е въпрос по законосъобразността на решенията, който може да бъде разрешен по реда на чл. 74 ТЗ, но не и в производството по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ.

По изложените съображения, предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ е неоснователен и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 094/21.02.2023 г. по т.д. № 8/2020 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3