Решение № 7114 от 18.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7114 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110156218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от То,, представлявано чрез гл. юрк. Борислав Ангелов, с адрес: гр. София, ***Б, с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ на „Договорите между „Топлофикация София” и Търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия потребителите в сграда – Етажна собственост” и иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника „Т. ,30036,, представлявано от Милена Пенкова Стоянова и Войчех Лубинечки, с адрес: гр. София, ул. „проф. Георги Павлов“ № 3 да заплати сумата в размер на 5115.51 лева – главница, представляваща претърпяна загуба от несъбрано задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумата в размер на 1160.00 лева – главница, представляваща имуществени вреди от сторените разноски по събиране на вземането по гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС и гр. д. 53690/2021г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2023г. до 1 окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност към иска по чл. 45 от ЗЗД, заплащането на сумата от 1160.00 лв. се претендира на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между „Топлофи, ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост, ведно със законната лихва от 12.10.2023г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба се посочва, че настоящите искове са предявени против ответника поради съществуващо регресно притезание от претърпяна загуба на ищеца, която била резултат от неправилен отчет и невярно дялово разпределение, извършено от ответника в качеството му на лице, извършващо услугата дялово разпределение, по чл. 139а от ЗЕ, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ бл. 16А, вх. А, ет.9. ап. 33, с аб. № 006969. В исковата молба се посочва че ищецът е претърпял и имуществени вреди, за сумата в размер на 1160.00 лв., за която е предявен вторият осъдителен иск в настоящото производство, представляваща разноски по ч.гр.д. № 33252/21г. по описа на СРС и гр. д.

53690/2021г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има издадени лицензии за територията на гр. София, за производство, пренос и търговия на топлинна енергия. В изпълнение на тази дейност дружеството продавало топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти, ситуирани в самостоятелни обекти в сгради – етажна собственост; такъв битов клиент били собствениците на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“ № 16а, вх. А, ет.9, ап. 33, с аб. № 006968. Разпределението на топлинната енергия, която постъпвала в сградите режим етажна собственост се извършвала по системата „Дялово разпределение“, в конкретния случай именно това разпределение се извършвало от ответника, който се сочи като лице, извършващо дялово разпределение и вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

Посочва се, че отношенията между ищеца и лицата, вписани по чл. 139а от ЗЕ се регулирали от Общи условия на договорите между Топлофикация София ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост.

2

Посочва се още, че съгласно общите условия, по-конкретно в чл. 45, т.2 от тях, било предвидено, че в случай на установяване на допуснати грешки от страна на Търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от Търговеца на Топлофикация в пълен размер.

Ищецът излага подробни съображения, че ответникът съгласно извършен отчет на горецитираната сграда по смисъла на чл. 153 от ЗЕ за самостоятелен обект ап. 33, с аб. № 006968 бил подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., възлизаща на стойност 5086.45 лв.; за извършване на услугата дялово разпределение, ищецът бил заплатил предварително на ответника сумата в размер на 29.06 лв. главница за услугата дялово разпределение.

Посочва, че на клиента, собственик на топлоснабдения имот, ищецът издал фактури с № 106341858 и 1005629794, в които били имплементирани по действащите цени стойностите на отчетената и консумирана от потребителя топлинна енергия. Срокът за заплащане от страна на клиента бил 45 дни от издаването им. Клиентът не бил изпълнил доброволно задължението си към дружеството и в резултат то подало Завление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК; образувано било ч.гр.д.

33252/2022г. по описа на 43 състав на СРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжниците в предоставения срок подали възражение и оспорили вземането, така за установяване размера на вземането „Топлофи, ЕАД подала искова молба по реда на чл. 422 от ГПК и било образувано гр. д. 53690/2021г. по описа на 43 с-в СРС.; привлечено в процеса като трето лице –помагач бил привлечен ответника в настоящото производство – „Т. С.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че по посоченото дело съдът се бил произнесъл с решение, с което приел за недоказани претенциите му. Съдът постановил решение, с което изцяло е отхвърлил предявените искове от дружеството срещу клиентите на топлинна енергия, тъй като ги е приел за неоснователни, защото фирмата за дялово разпределение е извършила неправилен отчет и е 3 изготвила невярно дялово разпределение. Посочва още, че с допуснатото от съда привличване на подпомагаща страна, „Топлофи, ЕАД обвързала третото лице – помагач със силата на мотивите на съдебното решение по арг. от чл.

223, ал. 2 от ГПК; това обвързване имало за предмет всички становища на съда, намерили извод в мотивите на решението, вкл. фактическите констатации и правни изводи, касаещи неправилното дялово разпределение.

Посочва, че така между ищеца и ответника било изяснено обстоятелството, че поради неправилния отчет и невярното дялово разпределение „Топлофи, ЕАД понесла загуба, представляваща цената на начислената топлинна енергия, съответстваща на обема по направения от дружеството топлинен счетоводен отчет, както и цената на услугата дялово разпределение, възлизащи в размер на 5086,45 лв. главница за топлинна енергия и 29,06 лв. главница за услугата дялово разпределение.

Твърди, че в резултат на понесената загуба и на постановеното решение, ищецът изготвил контролни листи и съответните суми били сторнирани и отнесени в разходи на предприятието; с оглед на това за дружеството било възникнало право на основание чл. 45, т.2 от Общите условия на договорите да потърси възстановяване на загубата, която била в резултат единствено от поведението на фирмата за дялово разпределение и незаконосъобразността на извършените действия по дяловото разпределение на съответната сграда.

Поддържа, че в резултат от противоправното поведение на ответника се бил осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, като дружеството било претърпяло имуществени вреди в размер на 114,03 лв., представляващи внесена ДТ по заведеното срещу клиента на топлинна енергия ч. гр. д. № 33252/2021г. по описа на СРС, за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; сумата в размер на 485,97 лв., представляваща доплатена държавна такса за разглеждане на иска по чл.

422 по гр. д. 53690/2021г. по описа на СРС; както и сумата в размер на 560,00 лв., представляваща сторени разноски по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Сочи, че тези разходи били пряка и непосредствена последица от увреждането на дружеството, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение, представляващо съответното деяние. Моли съда в условията на евентуалност, при липса на фактическия състав на непозволено увреждане, да бъде разгледана претенцията за имуществени вреди като дължима на осн. чл. 45, т.2 от ОУ 4 към договора към ищеца и ответника, която предвиждала възстановяване на отнесени в загуба начислени суми за отделен потребител в пълен размер.

Моли съда да присъди разноски за процесуално предствителство в размер на 200.00 лв., както и сторените съдебни разноски за държавни такси.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отоговор на исковата молба от ответника „Т. ,30036,, с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че твърденията на ищеца били неправилни и манипулативни във вр. с това твърдение, че помежду им било изяснено, че поради неправилен отчет и невярно дялово разпределение ищецът бил претърпял имуществена загуба, предявена по настоящото дело като регресно притезание. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за констатирани с Решение № 2847/01.04.2022г. на 43 с-в на СРС нарушения на нормативната уредба за дялово разпределение, извършение от страна на ответника.

Прави възражение за лошо воден процес на осн чл. 223, ал.2, изр. 1 от ГПК от страна на ищеца. Ответникът излага подробни съображения, че ищецът „Топлофи, ЕАД умишлено или поради груба небрежност бил направил процесуални пропуски и грешки по воденето на процеса, сред които – ищецът не се бил явил в първото открито съдебно заседание; ищецът бил постъпил недобросъвестно като не предпприел д-вие в отговор на твърденията на ответниците в отговора на исковата молба, вкл. по установяване колко лица живеят на адреса за процесния период и не е представил намиращи се у него документи, установяващи ползвателите на топла вода при заснемане на имота. Посочва се още, че след представените от страна на ответника документи за дялово разпределение с молба от 10.03.2022г. и след изготвяне на СТЕ, ищецът е имал процесуалната възможност да изпълни указанията на съда и чрез пълно и главно доказване да установи чрез доказателства, с които разполага при себе си, че в имота на клиента никога не са били монтирани водомери; Посочва още, че ищецът не бил предприел действия по проверка колко лица са ползватели на топла вода в обекта с процесния абонатен номер, както преди, така и след процеса; ишецът не бил предприел действия по обжалване на решението на СРС, въпреки че в решението съдът е допуснал фактически грешки и изводи, некореспондиращи със събраните доказателства и становищата на вещите 5 лица, както и при неправилно приложение на относимата нормативна уредба.

С оглед всичко гореизложено, ответникът счита, че ищецът умишлено или поради груба небрежност не е изпълнил задълженията си за пълно и главно доказване на исковете си по гр. д. № 53690/21г. по описа на СРС, 43 с-в; не бил съобразил разпределената от съда доказателствена тежест, като бил пропуснал да представи неизвестни на Т. С. ЕООД обстоятелства или доказателства. Счита, че ответникът няма отношение към сумата, посочена като дължима при издаването на фактурите от страна на ищеца към клиентите. Оспорва и претенцията за сумата от 1160.00 лв.,като счита ,че тя се претендира неоснователно. Оспорва и че тези разноски представляват пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. По изложените съображения моли за постановяване на решение ,с което да бъдат отхвърлени предявените исковете.Претендира и деловодни разноски. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: