Акт от 06.08.2020, Районен съд - Силистра

РЕ Ш Е Н И Е  № 229

РіСЂ. РЎ., В 06.08.2020 РіРѕРґ.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - С., наказателен състав, в съдебно

заседание при закрити врата на седми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 като разгледа докладваното от съдия Силвина

Йовчева АНД № 203 по описа на съда

за 2020 година, за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от

Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба, подписана от Х.Н.Г. с ЕГН-**********,***,

в качеството ѝ на председател на Женско сдружение „Е. К.“, управляваща Преходна къща „Р.“ – гр. С. против Наказателно постановление № РД-17-3, издадено на 28.02.2020 г. от М. Л., в качеството ѝ на заместник- председател на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 45, ал. 5 от Закона за закрила на детето, а именно имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за осъществяване състава на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето вр. с чл. 43б, ал. 1 от ЗЗДетето.

В депозираната жалба се навеждат доводи за

незаконосъобразност. Посочено е, че текста на чл. 43б от ЗЗДетето е отменен с ДВ бр. 24 от 2019 г. в сила от 01.01.2020 г. Твърди се, че сдружението е предприело действия за лицензиране на преходната къща. Навеждат се доводи за маловажност на деянието по няколко причини: към момента на издаване на НП не е налице такова нарушение; липсва умисъл за извършване на нарушението и не са настъпили вредни последици за настанените в къщата деца и родители, както и по отношение на обществото; настаняването на лицата не е довело до създаване на предпоставки за обществена опасност, напротив настанените заявяват, че настаняването им е дало възможност да се спасят от насилниците си; от морална гледна точка настаняването на лицата не би могло да бъде укоримо поведение, дори и в хипотезата на допускане на административно нарушение, касаещо издаването на лиценз. Излагат се доводи, че в конкретния случай посочените в чл. 12 от ЗАНН цели са били постигнати, тъй като са предприети действия за лицензиране на иновативната социална услуга и е издаден лиценз.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. При редовно призоваване жалбоподателят се явява и

поддържа жалбата. РќРµ СЃРµ СЏРІСЏРІР° РІСЉРІ второто съдебно заседание, РЅРѕ депозира писмени бележки Рё моли Р·Р° отмяна РЅР° процесното РќРџ. В

Р—Р° въззиваемата странаВ

се явява упълномощен представител – юрисконсулт Я., който оспорва жалбата. Не се явява в следващото с.з., но депозира писмено становище.

При редовно призоваване Районна прокуратура – С. не

изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената

преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

 Актосъставителят Г.А.

посочва, че от м. юли 2018 г. ДАЗД работи по случая на 8-годишното момиче Ана Рачинска след подаден сигнал от майката за съмнения за сексуално насилие, упражнено върху детето от страна на бащата. Последният също сигнализирал агенцията, че майката възпрепятства контактите му с детето и го укрива. В хода на проверката ДАЗД сигнализирали Дирекция „Социално подпомагане“ – В. и ОДМВР– В.. От 28.09.2018 г. детето било в неизвестност и обявено за общодържавно издирване. На 20.06.2019 г. в агенцията постъпил пореден сигнал от майката на А.

Р.. Чрез него тя обжалвала приложената полицейска закрила на детето, с която то е изведено от Кризисен център С., услуга управлявана от Женско сдружение „Е. К.“.

Непосредствено след това постъпили писма от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. и от ОДМВР– В., чрез които станало ясно, че детето е открито на територията на Кризисен център - С. заедно с майка си. На 19.06.2019 г. била предприета полицейска закрила спрямо детето от страна на ОДМВР– С.. В отговорите от институциите се съдържали данни, че в някакъв период от време детето е пребивавало в Преходна къща „Р.“, но държавните институции нямали данни за подобна регистрация. В тази връзка със заповед на председателя на ДАЗД (л. 19) актосъставителят заедно с колега извършили проверка в Преходна къща „Р.“. Проверката се състояла в преглед на документацията, поддържана в преходната къща, както и разговори с потребителите. В хода на проверката се установило, че детето е пребивавало в Преходна къща „Р.“ в периода от 15.04.2019 г. до 10.06.2019 г. без системата на закрила или полицията да са били уведомени за това обстоятелство. Органите единствено били уведомени, че на територията на преходната къща има дете в риск и то е обект на закрита от ДСП – В.. Освен това било установено, че в къщата е пребивавало и друго дете до 15.08.2019 г. За установеното бил съставен констативен протокол.

На 12.09.2019 г. актосъставителят А. в присъствието на

свидетелите В. и П. съставила АУАН срещу жалбоподателя Х.Н.Г. в качеството и на председател на Женско сдружение „Е. К.“, управляващ Преходна къща „Р.“ – С. за това, че периода от 15.04.2019 г. до 15.08.2019 г. в гр. С. дружеството е предоставило социална услуга за две деца – А. Р. и К. Г. в Преходна къща „Р.“ – С. при нарушение на разпоредбата на чл. 43б, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Посочени СЃР° белезите, които сочат иновативна социална услуга СЃР°: управлява СЃРµ РѕС‚ български физически лица, регистрирани РїРѕ РўСЉСЂРіРѕРІСЃРєРёСЏ закон Рё юридически лица, съгласно чл. 18, ал. 1 С‚. 1 РѕС‚ Закона Р·Р° социалното подпомагане; целевата РіСЂСѓРїР° СЃР° жени, пострадали РѕС‚ насилие или трафик Рё техните деца; предлага СЃРµ подслон РёР·РІСЉРЅ обичайната среда Р·Р° ползвателите, РІ среда близка РґРѕ семейната РїРѕ реда РЅР° чл. 17, ал. 1 Рё ал. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° социалното подпомагане; услугата Рµ срещу заплащане; предлага СЃРµ подкрепа - социално Рё психологическо консултиране срещу заплащане; РёРјР° правилник, методика, правила Рё процедури. Останалата част РѕС‚ фактите СЃР° написани неясно Рё РЅРµ СЃРµ разчитат. Актосъставителят преценила, че СЃ оглед описаното Рµ осъществен състава РЅР° чл. 45, ал. 5 РѕС‚ ЗЗДетето, Р° именно жалбоподателят Р“. РІ качеството СЃРё РЅР° председател РЅР° Р–РЎ “Е. Рљ.” Рё управляващ Преходна къща “Р.” РіСЂ. РЎ. Рµ предоставила социална услуга Р·Р° РґРІРµ деца РїСЂРё нарушение РЅР° чл. 43Р±, ал. 1 РѕС‚ ЗЗДетето без лиценз. Като доказателство Р±РёР» приложен съставения констативен протокол.В

При предявяването жалбоподателят Г. не отразила

обяснения или възражения. В указания в закона тридневен срок депозирала възражения, в което посочила, че не са възприемали преходната къща като социална услуга по смисъла на Закона за социалното подпомагане, но отчитат това като грешка. Отразено е, че е подадено заявление за издаване на лиценз от ДАЗД.

С Наказателно постановление № РД-17-3, издадено на