Протокол № 512 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 512 гр. Варна, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. С.а при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С.а Търговско дело № 20233100900112 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:32 часа се явиха:

Ищецът В. Ж. П., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат П.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът З. А. Д.

„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призован, представлява се от адв. А.А., редовно преупълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания отговор.

АДВ. А.: Оспорвам исковата молба като недопустима и неоснователна.

1

Поддържам подадения отговор.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал.3 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. А.: Не е възможно. Не съм упълномощена да сключвам спогодба.

Предполагам, че не биха били съгласни, с оглед на всички представени по делото документи.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 789 от 31.05.2023 год., както следва:

Производството е образувано по предявен от В. Ж. П., ЕГН:

**********, с адрес: ***************** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище гр.

София, общ. Столична, П.К. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул./ул.

„Г.М.Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника за сумата от 37 280.00 лв. (тридесет и седем хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща остатък над доброволно заплатените 12 720 лв. (дванадесет хиляди седемстотин и двадесет лева) от общия размер от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на петната кост на дясното ходило, травма на дясната ръка в областта на китката, натъртване и болка в областта на десния хълбок, дясната плешка, дясната част на врата и челото, претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, вреди настъпили в следствие на виновно причинено от К.М.М. ПТП на 12.05.2021г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/30/************** с валидност до 13.09.2021 г. ведно с дължимото обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /21.02.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2021 г. около 08:50 ч., в гр.

Варна на кръстовището на ул. „Сава“ с ул. „Атанас Бешков“, е настъпило ПТП, при което водачът - К.М.М., при управление на лек автомобил „******", модел „****“ с рег. № ******, при движение с несъобразена 2 скорост в дясната пътна лента блъска ищцата В. Ж. П. на пешеходната пътека на кръстовището на ул. „Сава“ с ул. „Атанас Бешков“. В резултат на настъпилото ПТП, ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на петната кост на дясното ходило, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от 3,5 – 4 месеца, както и травми на глава, гръб и дясна ръка травма на дясната ръка, изразяващи се в силна и непрестанна болка в областта на китката, натъртване и болка в областта на десния хълбок, дясната плешка, дясната част на врата и челото.

С влязло в сила споразумение № 179 от 23.03.2022г., постановено по НОХД № 1033/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, XXXVII състав К.М.М. е признат за виновен за това, че причинил средна телесна повреда на ищцата. В следствие на ПТП и получените травматични увреждания, ищцата претърпяла силни болки и страдания за продължителен период от време, като не можела да се обслужва самостоятелно, била е изцяло зависима от близките и роднините си в справяне с ежедневните дейности- чистене, къпане, обличане, приготвяне на храна, пазаруване, преместване от едно място на друго и др., което й създало психически дискомфорт в продължение на месеци. След ПТП ищцата сънувала кошмари, не спяла спокойно и често се будела нощем, станала раздразнителна, емоционално нестабилна и често получавала изблици на паника и безпомощност. Същата се затворила в себе си, в продължителен период не била в състояние да излиза навън с приятели както преди инцидента, нито да общува с близките за нея хора, което породило депресивно разстройство у нея. Ищцата е избягвала да участва в обществени събития и се самоизолирала. Към този момент ищцата не само изпитвала страх да шофира, а въобще да излиза навън, да пресича пешеходни пътеки и светофари, като на кръстовища винаги се връщал спомена от инцидента, обвинявала се за случилото и често мислела за възможностите да не се стигне до него. Развила посттравматично стресово разстройство, като непрекъснато мислите я отвеждали в момента на инцидента и свързаните с това негативни чувства. Възстановяването като процес продължило с месеци и било съпроводено от постоянна болка, отпадналост, замаяност и дискомфорт, като дори след възстановяването не можела да се движи така свободно и леко, както го е правила преди инцидента.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача К.М.М. е 3 имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/30/************** с валидност до 13.09.2021 г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.

Ищцата предявила и писмена претенция № 3474 на 30.08.2022 г. пред ответника за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания в размер на 50 000 лв.

Ответникът е заплатил само сумата от 12 720 лв.

Поради наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, в следствие на настъпилото ПТП, ищцата моли съда да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните размери.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Оспорва се предявения иск по основание и размер.

Ответното дружество признава наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" към 12.05.2021г. по отношение на лек автомобил „******", модел „****“ с рег. № ******.

Оспорва изцяло иска по основание, като твърди, че изплатеното от ответното дружество обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата е справедливо и достатъчно, за да компенсира претърпените от същата болки и страдания и да покрие възникналите разходи, във връзка с лечението на пострадалото лице.

Оспорва размера на търсената с исковата молба сума, като счита, че същата е прекомерно и необосновано завишена и не кореспондира с критериите, запълващи със съдържание понятието за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, със съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи към процесния период, с характера и вида на телесните увреждания, респективно продължителността и интензивността на болките и страданията, както и за значителното съпричиняване за настъпилите усложнения в здравословното и психическото състояние на ищцата.

Ответникът твърди, че възстановителният период на ищцата е преминал без усложнения и е продължил в рамките на обичайния за травми от подобен 4 род, и че няма медицински документи, които да установяват настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата, както и продължаващо лечение и терапия извън обичайното за подобен род травми.

В условие на евентуалност ответникът твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа за лечението си и не е извършила допълнителни прегледи и консултации, които да доведат до подобряване на физическото състояние.

Ответникът прави възражение за липса на пряка причинно – следствена връзка между евентуално възникнали усложнения и по – продължителен възстановителен период на травмите на ищцата и процесното ПТП. Същият твърди, че ако се установят такива, то те се дължат на действия на ищцата след ПТП, а не и на самата травма, причинена от него. Излага се, че на 25.06.2021г. ищцата е била прегледана в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД поради травма на петата и глезена, причинени от падане. Евентуалните усложнения биха се дължали на падането на ищцата. Също така твърди, че ищцата е напълно възстановена към настоящия момент и не са налице основания за определяне и изплащане на допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното до момента.

Ответната страна оспорва също така и акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск.

В условие на евентуалност, при уважаване на иска за лихва, ответникът моли да бъде съобразена началната дата, от която лихвата е дължима.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 от КЗ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: че към датата на ПТП - 12.05.2021г. е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и К.М.М., в качеството си на водач и собственик на лек автомобил „******", модел „****“ с рег. № ******, по силата на застрахователна полица № BG/30/************** с валидност от 14.09.2020г. до 13.09.2021 г.; че е настъпило ПТП на 12.05.2021г. между лек автомобил „******", модел „****“ с рег. № ******, управляван от К.М. и пешеходец В. П.;

5 че водачът и собственик на гореописания автомобил К.М.М. е виновен за настъпилото ПТП; че ищцата е предявила извънсъдебна претенция до ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 30.08.2022 г.; че по отношение на претендираните неимуществени вреди е изплатено застрахователно обезщетение от ответника в размер на 12 720 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че следва да установи следните факти: че причинените телесни увреждания на ищцата са получени в следствие на настъпилото ПТП, допуснато по вина на К.М.М., че ищцата е претърпяла болки и страдания и причинно – следствената връзка между настъпилите имуществени и неимуществени вреди и соченото ПТП.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава: че ищцата не е положила дължимата грижа за лечението си и не е извършила допълнителни прегледи и консултации, които да доведат до подобряване на физическото й състояние.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.

АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада, моля да бъде приет за окончателен.

АДВ. А.: Нямам възражения по доклада.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 789 от 31.05.2023 год. като окончателен доклад по делото.