Решение № 674 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Т.С като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110108430 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, находяща се адрес, проведено на 19.01.2023 г.

Ищцата твърди, че е собственик на апартамент – жилище, представляващо третия етаж от жилищна сграда, находяща се адрес, заедно с прилежащото мазе, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на строеж върху държавното място. Сочи, че сградата представлява триетажна жилищна сграда с отделни собственици на самостоятелните обекти в нея. На другите два етажа от сградата имало по два апартамента на различни собственици. След сезиране на общинската администрация на район „Т.“ била определена за управител нa етажната собственост с писмо с изх. №РТР-19-ГР94-2218/07.11.2019 г. за срок от 2 години. За членове на управителния съвет били определени лицата Й.Д и Р.П. Тъй като имало опасност от падащи парчета мазилка и керемиди от сградата, на 08.11.2022 г. била издадена Заповед на кмета на район „Т.“, с която на собствениците на самостоятелни обекти в сградата било наредено да извършат незабавно ремонт на покривната конструкция в 60-дневен срок. Всички опити на ищцата да свика общо събрание били неуспешни. Сочи, че съгласно решение на общото събрание от 13.04.2022 г. на процесната Е.С, ищцата била управител на етажната собственост за срок от 2 години.

Сочи, че на 19.01.2023 г. присъствала на общо събрание на етажната собственост, на което не била спазена процедурата за избор на председателстващ общото събрание, 1 нито за избор на протоколчик.

Ищцата сочи, че взетите на общото събрание от 19.01.2023 г. решения били незаконосъобразни, доколкото не бил спазен законоустановения срок по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за свикване на общото събрание. В случая не бил налице „неотложен случай“, който да дава възможност поканата за общото събрание да бъде поставена по-малко от 7 дни от провеждането му. Не бил налице и изискуемият кворум по чл. 15 ЗУЕС. В конкретния случай некоректно били записани идеалните части на присъствалите етажни собственици, поради което не можело да се провери дали е налице изискуемия кворум. Навежда като основание за незаконосъобразност на решенията и обстоятелството, че не били спазени разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и ал. 4 ЗУЕС относно председателство на общото събрание от управителя и избора на протоколчик.

Протоколът за проведеното общо събрание нямал изискуемото по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС съдържание – нямало изявления относно избора на протоколчик и председател, нямало отбелязвания относно начина на гласуване при избора им, което било непълнота на съдържанието им. Не било ясно с какво мнозинство е било взето решението за избор на управител на етажната собственост. Ищцата оспорва решението за избор на управител на етажната собственост да е било взето с необходимото мнозинство. Не било отразено какви са идеалните части на собствениците в процедурата по гласуване.

Не била дадена възможност на присъстващите на общото събрание да направят други предложения за избиране на управител на ЕС. Не били отразени и обсъждания и решения за освобождаване на предишните управителен съвет и контролен съвет на ЕС.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да отмени решенията на общото събрание, взети на общото събрание, проведено на 19.01.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск. Сочи се, че поради издадените предписания за извършване на ремонт на покрива е било необходимо свикването на общото събрание и избор на нов домоуправител, както и за действия относно неотложеността на ремонта на покрива на сградата. Твърди се, че ищцата не предоставя достъп до тавана на сградата, за да бъде извършен ремонт. Оспорват исковата молба да е подадена в законоустановения срок.

Поддържа, че при свикването и провеждането на общото събрание били спазени законовите изисквания. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Неоснователно е възражението, наведено в отговора на исковата молба, ищцата не е спазила законоустановения срок за обжалване решенията на общото събрание, т.е. че предявеният иск е недопустим.

2

Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решение/я на общото събрание, който срок съгласно разпоредбата започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, т.е. от поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.

Не е спорно по делото, че процесното общо събрание на етажната собственост е проведено на 19.01.2023 г., без данни кога е изготвен протокола от ОС и е поставено съобщение за изготвянето му. Искът обаче е предявен на 16.02.2023 г., т.е. преди да са изтекли 30 дни от провеждане на самото общо събрание, поради което съдът намира, че ищцата е спазила преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

По същество съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, състояло се на 19.01.2023 г.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условия на пълно и главно доказване, че е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на Е.С, както и че са взети решенията, които оспорва. В доказателствена тежест на ответника е да докажат по делото пълно и главно, че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е проведена законосъобразно.

По делото е безспорно, а и се установява от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101, том I, дело № 93 от 2014 г. от 30.06.2014 г., че на посочената дата ищцата В. Г. К. е придобила собствеността върху следния имот: жилище, представляващо трети етаж от жилищна сграда, находяща се адрес. Безспорно е, че сградата, в която се намира самостоятелният обект на ищцата е в режим на Е.С, за който се прилага ЗУЕС, доколкото има повече от 3 самостоятелния обекта на собственост.

По делото е представена Покана за общо събрание на етажната собственост с дата 14.01.2023 г. Същата е подписана от лицата П.Р, Й.Д, Н.П и М.Р Видно от представения по делото Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в сграда, находяща се адрес на проведеното общо събрание са взети следните решения: по т. 1 – избор на управител на етажната собственост; по т. 2 – провеждане на честен и прозрачен конкурс за ремонт на покрива в изпълнение на чл. 21, ал. 5 ЗУЕС; по т. 3 – обсъждане на Заповед №1 на Д.Б – кмет на район „Т.“ по повод констативен протокол №1 от 14.07.2021 г.; по т. 4 – смяна на бравата.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на 3

ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание. В производството по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС съдът проверява законосъобразността на решения на общото събрание на Е.С съобразно твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. (виж решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о. на ВКС).

Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние.

Това са такива решения, които пораждат определени правни последици занапред.

Решения на общото събрание, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна – така определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО, както и цитираното решение № 28/06.06.2017 г. по гр. д. № 2887/2016 г. на ВКС, ІІ ГО, съгласно което обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им сфера.

В случая решенията по т. 2 и т. 3 от протокола от общото събрание, проведено на 19.01.2023 г., не пораждат никакви правни последици за ищцата – не създава за нея задължения, които да подлежат на изпълнение. С решението по т. 2 не е взето решение за избор на конкретна фирма-изпълнител или приемане на оферта за ремонт на покрива, същото има само декларативен характер. Принципното обсъждане на заповедта на кмета на район „Т.“ не представлява по съществото си вземане на решение от общото събрание. По изложените съображения, в тази си част исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Що се отнася до решението по т. 1 и по т. 4 – за избор на управител на етажната собственост и за смяна на бравата на входната врата, съдът намира следното:

Основните възражения на ищцата против решенията, които са взети на 4 процесното общо събрание, са свързани с липсата на „неотложност“ за взимане на решенията и нарушения при провеждането на общото събрание относно избор на протоколчик и председателстващ събранието, както и че не бил спазен кворума по чл.

15 ЗУЕС за приемане на решенията, а и изобщо не можело да се прецени дали е налице кворум.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

По делото не е представен от ответника протокол за поставяне на Поканата за общо събрание на етажната собственост, находяща се адрес. Представена е единствено самата покана за провеждане на общото събрание, която е с дата 14.01.2023 г., поради което следва да се приеме, че поканата е поставена най-рано на тази дата. По делото е и безспорно, че процесното общо събрание на етажната собственост е проведено преди изтичането на 7-дневния срок от поставянето на поканата.

Спорно по делото е дали е била налице хипотезата на неотложен случай.

Съгласно пар. 1, т. 16 ЗУЕС неотложен случай е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.