Акт от 19.01.2017, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№……............. град Плевен, 19.01.2017година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в

ПУБЛИЧНО заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА при секретаря……..Л.Д.………..……..и в присъствието на прокурора…………………………...…………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 831 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от

Л.Т.Я. от с.*******, Плевенска област, в качеството и на майка и законен представител на малолетното си дете Г.В.К., чрез пълномощникът и адв. Н.Н.Д. против МБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представлявано от управителите д-р В.А. и С.А., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица, при МБАЛ“АВИС МЕДИКА“ООД-изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в ненавременна/неточна/ диагностика и неправилно лечение на Г.В.К. за периода 27.01.2014г.-03.02.2014г., в резултат на което впоследствие детето е получило усложнения –абсцедираща левостранна бронхопневмония, с натичане на гной в лявото плеврално пространство, което е могло да бъде избегнато с навременна намеса и лечение в Отделението по детски болести при ответника.Сумата се претендира ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.01.2014г. до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Първоначално исковата молба е била подадена до Софийски градски съд, като след възражение на ответника за местна подсъдност, делото е изпратено на Плевенски ОС, на основание чл. 118, ал.2 вр. с чл.119, ал3, чл.105 и чл.115 от ГПК, по подсъдност. При Плевенски ОС е образувано като ТД № 183/2016г., което с определение № 835/26.10.2016г. е прекратено и преобразувано в настоящото гр.д.

№ 831/2016г. Няма спор, че с оглед цената на иска, същият е родово подсъден на окръжния съд при условията на чл.

103 т. 4 ГПК и в частност на Плевенски ОС, с оглед направеното от ответника възражение.

В исковата молба се твърди, че на

27.01.2012г. малолетният Г.В.К. е бил приет в МБАЛ“Авис медика“ООД гр.Плевен, в Отделение по детски болести, с оплаквания от зачервено гърло и кашлица.Съгласно История на заболяването № 936, му е поставена диагноза:деструктивна плевропневмония в ляво. На направента рентгенограма има данни за бронхопневмония.Постъпва с интоксикиран фациес, честа дълбока влажна кашлица, дихателна недостатъчност. След приемането му в болничното заведение, ищецът счита, че на белия дроб на детето не е проведено адекватно лечение и това е довело впоследствие до абсцедираща левостранна бронхопневмония с натичане на гной в лявото плеврално пространство, състояние което е могло да бъде избегнато с навременна намеса в Отделението по детски болести. В исковата молба се твърди и това, че след изписването на детето, състоянието му е останало непроменено-с изразена дихателна недостатъчност, поради което е преведен в ДИО на ДК при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД-Плевен. Съгласно епикриза от 03.02.2014г. на Клиниката по педиатрия към университетската болница, диагнозата на пациента е плевропневмония в ляво. Твърди се също, че поради съмнения за чуждо тяло и по технически причини, интервенция не е предприета, а детето е насочено към УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД. Там е извършена оперативна интервенция-декортикация на бял дроб, при което се установило фибриново срастване и при освобождаването на интерлоба, се е открил абсцес, като е евакуирана гнойта и санирана кухината.

Ищцата твърди, че детето и е получило абсцедираща левостранна бронхопневмония с натичане на гной в лявото преврално пространство поради ненавременно лечение в МБАЛ“Авис медика“ООД гр.Плевен. Счита, че характерът на полученото увреждане е разстройство на здравето, временно опасно за живота, което след преодоляването на това състояние, поради извършената декортикация на белия дроб, е преминало в постоянно разстройство на здравето, което продължава и в момента и детето често прави дихателни инфекции. Твърди, че дихателният капацитет на белите му дробове е намален поне с 20%, като за в бъдеще дихателната му способност не може да бъде възстановена напълно. Счита също, че здравословното състояние на детето се е усложнило, тъй като се е получил абсцес на левия бял дроб, който се е отворил в плевралната кухина, при което белият дроб е започнал да залепва и да прираства към гръдната плевра, което е намалило неговата дихателна ефективност.

Счита, че това усложнение се дължи на неадекватно лечение и че лекуващия персонал в ответното лечебно заведение не разпознава абцеса на белия дроб и не включва в лечението му протовогъбичково средство. Позовава се на чл. 6 от Закона за лечебните заведения, Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, Националния рамков договор за 2015г., като счита че ответникът има задължение за грижа към своите пациенти, адекватна диагностика и съответни адекватни медицински мерки. Следва като възложител да спазва и съответните Общи медицински стандарти в областта на хирургията. Пациента разполага с право на информираност, достъпност, своевременност и достатъчност на медицинските грижи.

Поради изложеното ищцата счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за осъществения спрямо детето и деликт, в резултат на лекарска немарливост, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди болничното заведение да и заплати за претърпените от малолетното и дете болки и страдания, обезщетение в размер на 30 000лева, ведно със законната лихва върху него считано от 27.01.2014г. – датата на увреждане, когато детето е постъпило за лечение.

Счита, че обезщетение в претендирания размер пълно и справедливо ще обезвреди пострадалия. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представляван от управителя д-р В.В.А., чрез пълномощника му адв.С.М. ***, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.

Ответникът не оспорва факта, че в периода 27.01-03.02.2014г. Г.К. е бил приет в Отделението по детски болести при МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ООД, както и че е имал качеството „пациент“ по см. на Закона за здравето. Оспорва твърдението, че не му е било проведено адекватно лечение на белия дроб и това е довело впоследствие до обсцедирана левостранна бронхопневмония с изтичане на гной в лявото пространство.Оспорва и твърдението, че едва в УМБАЛ “Д-р Г.Странски“ЕАД е била поставена диагнозата „бронхопневмония-плевропневмония в ляво“, като твърди, че тази диагноза е била поставена от лекарите при ответника, след изследвания/ехография и компютърна томография/ и е била описана в епикризата на пациента. Оспорва и твърдението, че пациента е постъпил с „абсцес на белия дроб“, като противопоставя твърдението че, става въпрос за развило се в хода на заболяването усложнение, което след установяването му на 03.02.14г. е довело до насочване на пациента към друго болнично заведение, тъй като ответното не притежава право да осъществи необходимата медицинска интервенция.Взето е и становище по въпроса за включването на противогъбично средство в терапията на пациента, като ответникът счита, че не се е налагало прилагането на такова лечебно средство, по време на престоя му в МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ООД.

По молба на ответника, на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституирано по делото като трето лице помагач ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”гр.София, с което дружество ответникът е сключил застрахователни договори с клауза „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”. Третото лице, чрез пълномощникът си Б.А.-главен юрисконсулт, е взело становище за неоснователност на иска. Становището е, че за да е налице отговорност на лекуващите лекари и/или „МБАЛ АВИС МЕДИКА“ООД, трябва да е налице неправомерно неизпълнение на техни договорни или законово установени задължения и причинно - следствена връзка между действията, респ.бездействията на лекаря или болницата. Третото лице счита, че липсват доказателства, удостоверяващи нарушение на правилата, нормите и медицинските стандарти по съответната клинична пътека за извършване на подобен род прегледи, диагностика и дори манипулации, вследствие на което се е стигнало до настоящото състояние на детето.Счита, че претенцията е необосновано завишена по размер и възразява срещу претенцията за заплащане на мораторна лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 и 52 от ЗЗД, от Л.Т.Я., като майка а законен представител на малолетния си син Г.В.К.

*** УМБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица в УМБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД-изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в ненавременна/неточна/ диагностика и неправилно лечение на малолетното дете на ищцата Г.В.К., за периода 27.01.2014г.-03.02.2014г., в резултат на което впоследствие детето е получило усложнения–абсцедираща левостранна бронхопневмония, с натичане на гной в лявото плеврално пространство, което е могло да бъде избегнато с навременна намеса и лечение в Отделението по детски болести при ответника.Сумата се претендира ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.01.2014г. до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.Иска е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, като във всички хипотези на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В нормата на чл. 79 от Закона за здравето е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ /чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ/. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество.