Акт от 11.12.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 11.12.2016г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело №5527 по описа на

Плевенски Районен съд за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът П.И.К., твърди по силата на договор за заем от 13.06.2017г., е предал на ответника Н.И.С., сумата 2000лв., която ответника се е задължил да върне на 31.08.2017г. Твърди се, че сумата и до настоящия момент не е върната. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 2000лв.,представляваща предоставен заем,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е оспорил предявения иск.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е неформално възмездно двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок. По делото е представена разписка от 13.06.2017г., от която е видно, че ответникът е получил от ищеца сумата 2000лв., със задължение да я върне на 01.08.2017г. Представената разписка не оспорена по надлежния ред от ответника, поради което съдът я приема като годно доказателство относно отразените в нея обстоятелства.Същата се ползва с доказателствена сила, като частен свидетелстващ документ, когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Ищецът твърди, че до датата на падежа ответникът не е изпълнил задължението си. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт, което освобождава ищеца от тежестта на доказването му, която е лежала върху ответникато, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си.В този смисъл съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълният му размер.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер

381,74лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от