Решение № 858 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н. К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300501033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. И. Д. против Решение № 24/18.02.2025г., постановено по гр.д.№445/2024г. на Районен съд - Първомай, I съдебен състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Б.

И. от ***, по иска с правно основание чл. 50, вр.чл. 45 ЗЗД, сумата от 830 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на две шилета, две кокошки и един петел, умъртвени на ***г. от кучета, собственост на ответника Д.. Решението се обжалва с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че не било доказано от какво са починали животните на ищеца. Счита, че ищецът не бил положил грижата на добър стопанин по отношение на животните си, които били оставени без надзор. Посочено е, че ако била поставена качествена ограда, нито кучета, нито чакали биха могли да се домогнат до тях. Също така счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 830 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. С оглед изхода на спора в полза на ищеца А. Б.

И. са присъдени разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, в размер на 714,57 лв.

Жалбата е била администрирана, като препис от нея е изпратен на 1 насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от А. Б. И. – ищец в първоинстанционното производство.

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД от А. Б. И. срещу П. И. Д. за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на осъществено на ***г. нападение от кучета, собственост на ответника, равняващо се на пазарната стойност на две шилета, две кокошки и един петел.

В исковата молба ищецът твърди, че в дома си в *** е отглеждал няколко овце и други домашни животни, като на ***г. в двора му влезли кучета, собственост на ответника, и умъртвили две шилета, две кокошки и един петел. Впоследствие ищецът заедно със сина му отишли в дома на ответника, който признал, че отвързаните му кучета постоянно обикаляли наоколо и е възможно те да са умъртвили животните, като обещал да даде на ищеца някои от неговите животни, но впоследствие ответникът отказал да стори това, като обяснил, че животните на ищеца са умъртвени от чакали.

Твърди се още, че на следващия ден ищецът е подал жалба в РУ - *** и е предал запис от камерите, които бил монтирал в двора си. Извършената от органите на МВР проверка безспорно установила, че животните на ищеца са умъртвени от кучетата на ответника. По тези съображения се моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск, идентични с наведените във въззивната жалба. Твърди, че не било доказано каква е причината за умъртвяването на животните на ищеца, които били оставени без надзор. Посочено е, че ако е била поставена качествена ограда, нито кучета, нито чакали биха могли да се домогнат до тях. Твърди се, че досега не се е случвало кучетата на ответника, които пазели стадото му, да посегнат на неговите животни. Поддържа се, че животните на ищеца били умъртвени от чакали, както и че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно. По тези съображения се моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

За да постанови решението в обжалваната му част, с която искът е уважен частично, районният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за обезщетение на причинените на ищеца имуществени вреди до размера от 830 лв., а именно, че е налице вреда от умъртвяването на отглеждани от ищеца животни, която е причинена от осъществено на ***г. нападение на кучета, собственост на ответника.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение 2 съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество е правилно.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция за основателност на предявения иск до уважения му размер от 830 лв., поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

В първоинстанционното производство са събрани гласни, писмени и веществени доказателства, прието е и заключение на съдебно-оценителна експертиза. При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че ищецът е бил собственик и е отглеждал животни - две шилета, две кокошки и един петел, в стопанска постройка, разположена в прилежащия към дома му двор в ***. От друга страна по делото е установено и че ответникът е собственик на кучета, които пазят стадото му. Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани в първоинстанционното производство свидетели - И.А.Б. – син на ищеца, Д.А.В., Д.Д.Ш. - ***, лекувал животните на ищеца и К.К.К. – съсед на двете страни. Свидетелят И. Б. сочи, че четирите кучета, умъртвили животните на ищеца, са собственост на ответника, тъй като ги е виждал със стадото на последния. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д.В., който също разказва, че е виждал кучетата редовно да ходят с овцете на ответника. Липсват доказателства кучетата да са имали друг стопанин към датата на инцидента. Доказването на собствеността върху шилетата, кокошките и петела на ищеца, както и на кучетата на ответника е допустимо с всички доказателствени средства по реда на ГПК, каквото доказване несъмнено е проведено от ищеца по делото.

Обстоятелството, че на ***г., около 13:23 часа, четирите кучета на ответника са преодолели телената ограда на двора на ищеца и са влезли в него, след което са нападнали животните на ищеца и са ги умъртвили, се установява категорично и несъмнено от извършения оглед на компактдиск, съдържащ запис от охранителна камера в двора на ищеца, приложен като веществено доказателство по делото, от показанията на двамата свидетели на ищеца – И.

Б. и Д.В., които са възприели непосредствено как кучетата на ответника разкъсват едно от шилетата на ищеца – черното на цвят, както и от направеното от ответника в съдебно заседание признание на факта, че едно от кучетата, които се виждат на видеозаписа, е негово. След като св. Б. е пропъдил кучетата от двора на ищеца, е последвал две от тях и е намерил близо до двора на ответника и второто шиле – бялото на цвят, върху което също е имало големи кучета, собственост на ответника. Свидетелите разказват още, че вследствие на нападението на кучетата на ответника са умъртвени и две кокошки и един петел на ищеца. Съдът и в настоящия съдебен състав цени тези свидетелски показания съгласно чл. 172 от ГПК (при съобразяване на факта, че св. Б. е сина на ищеца) и ги намери за обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични – субективните възприятия на свидетелите са формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.

Отделно от това показанията им са и ценен доказателствен източник, тъй като както вече бе посочено, свидетелите Б. и В. са били преки очевидци на процесния инцидент - същите са възприели лично разкъсването на животните на ищеца от кучетата на ответника. От показанията им се извличат и данни за 3 теглото на умъртвените шилета – около 35 - 40 кг всяко. В тази им част тези гласни доказателствени средства не се опровергават от разпитания свидетел на ответника св. Д.Ш. – ***, който е лекувал агнетата на ищеца, когато са тежали по около 20 кг., но добросъвестно е посочил, че не си спомня кога точно се е случило това.

От правна страна, за да бъде уважен иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между тях. В конкретния случай, доколкото се касае за вреди, за които се твърди, че са причинени от животни (кучета), то за да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е съответно собственик и лице, под чийто надзор се намират животните; че са нанесени вреди на ищеца; че животните с вредоносните си качества са причинили тези вреди (в този смисъл ППВС № 17/1963 г.). По арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, отговорността по чл. 50 от ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите – собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и свойствата/поведението на самата вещ.

В конкретния случай, към момента на посочения в исковата молба инцидент, кучетата, които са нападнали и умъртвили животните на ищеца, са собственост на ответника П. Д., който е и лицето, упражняващо надзор.

Доказа се по категоричен начин, че именно вследствие на противоправното нападение от страна на кучетата на ответника над двете шилета, двете кокошки и петела на ищеца, на последния са причинени имуществени вреди.

С оглед гореизложеното въззивният съд споделя извода на РС – Първомай, че е изпълнен изцяло фактическият състав на чл. 50 ЗЗД и по делото са установени всички негови елементи, поради което предявеният иск е доказан по основание.

При определяне на конкретния размер на причинените имуществени вреди съдът се ръководи от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която установява общата стойност на умъртвените животни – 830 лв. Поради това и настоящата инстанция намира, че претенцията за имуществени вреди е доказана частично до размера от 830 лв.

От събраните гласни, писмени и веществени доказателства не може да се направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на ответника в обратен смисъл (че ако е била поставена качествена ограда на животните, нито кучета, нито чакали биха могли да се домогнат до тях) е неоснователно. При доказателствена тежест на ответника, не е доказано по делото, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат в по-малък размер нито с какви средства ищецът е могъл да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата на ответника, за да се приеме съпричиняване, поради което ПОС намира, че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и обезщетението не следва да бъде намалявано.

4

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство. Въззиваемият има право на разноски, но доколкото такива не са претендирани, нито са представени доказателства за техния размер, то съдът не присъжда разноски.