Определение № 418 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. София, 10.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. В.

Членове:

А. Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Е. В. Касационно търговско дело № 20248002900564 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Лайф - 2002“ ООД, ЕИК 148118664 чрез процесуален представител адвокат А. П. срещу решение № 317 от 16.11.2023 г. по в. т. дело № 351/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 24/18.01.2022 г. по т. дело № 256/2021 г.

Варненски окръжен съд, Търговско отделение и „Лайф - 2002“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Агро - Шипинг“ ЕООД, ЕИК 200360267 сумата 2 800 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, и на Р. П. Д., ЕГН **********, и И. И.

Д., ЕГН ********** общо сумата 2 800 лв. - съдебно-деловодни разноски, направени във въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Лайф - 2002“ ООД срещу „Видери“ ЕООД, ЕИК 203091968, „Консорциум Овеч Строй“ ЕООД, ЕИК 201381912, „Агро Шипинг“ ЕООД, ЕИК 200360267, Р. П. Д., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредитора „Лайф - 2002“ ООД прехвърлителните сделки, обективирани в: 1/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, peг. № 1940, дело № 135 от 2020 г. от 24.03.2020г. по описа на Светлана Димова, нотариус с район на действие ВРС, вписана в 1

Нотариалната камара под № 363, вписан в СВ с дв. вх. № 6708, вх. рег. № 6836 от 24.03.2020 г., акт № 179, том XVII, дело № 3844; 2/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79,Том II, рег. № 2576, дело № 181 от 15.05.2020 г. по описа на Светлана Димова, нотариус с район на действие ВРС, вписана в Нотариалната камара под № 363, вписан в СВ с дв. вх. № 9815, вх. рег. № 10000 от 18.05.2020 г., акт № 2, том XXVI, дело № 5738; 3/ нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том I, рег. №214, дело № 17 от 23.01.2021 г. по описа на Диана Бейлерян, нотариус с район на действие - ВРС, вписан в НК под № 012, вписан в СВ с вх. рег. № 1360 от 22.01.2021 г., акт № 96, том III, дело № 548, по отношение на Апартамент № 23, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, намиращ се в многофамилна жилищна сграда, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, район Младост, с. о. „Пчелина“, ет. 5, със застроена площ от 59,19 кв. м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, баня и тоалет, килер, балкон, при граници: апартамент № 21, обслужващ коридор и вътрешен двор, както и 3.8916% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на ответниците направените в първоинстанционното производство разноски, както следва: „Консорциум Овеч Строй“ ЕООД сумата 1 900 лв., на „Агро Шипинг“ ЕООД сумата 1 750 лв., на Р. П. Д. и И. И. Д. сумата 1 400 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. При обсъждане наличие или не на знание за увреждане в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на 2 предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва ли да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки? – противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл.

135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД - знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждането на кредитора? – противоречие с решение № 64/07.05.2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ГК, II т. о., 3. Относими и допустими ли са за доказване на предпоставките по чл.

135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - „знание за увреждането“ у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор /лицето, с което длъжникът е договарял /, свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва имота, придобит по договора? – противоречие с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., 4. Обосновано ли е заключението на вещо лице по СОЕ, даващо отговор на въпроса за размера на пазарната цена към датата на всяка една от поредицата от сделки, което е използвало единствено и само аналози с продавач „Агро - Шипинг“ ЕООД - ответник по делото? Правилно и обосновано ли е заключение на СОЕ, с което е определена действителна пазарна цена на имот, апартамент в сграда, ново строителство, която за периода от 24.03.2020 г. до 23.01.2021 г. намалява, а към 23.01.2021 г. е дори по-ниска от данъчната оценка и почти равна на себестойността? – по отношение на този въпрос касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото? – противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ВКС, решение № 385/11.03.2003 г. по гр. д. № 1926/2001 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 117/28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ВКС, II т. о. и други.

6. Трето добросъвестно лице ли е по смисъла на ЗЗД приобретател по сделка, ако преди сключването й по партидата на прехвърлителя в ТР е 3 вписана законна ипотека, както върху процесния имот, така и върху други имоти на продавача? Въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на приобретателя по последната сделка от поредицата за увреждане на кредитора и за установяването му има ли значение обстоятелството, че за процесния имот е вписана законна ипотека, частично заличена, което е било известно на последния купувач преди сделката? – противоречие с решение № 137/10.03.2010 г. по гр. д. № 836/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.

7. Въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на приобретателя по последната сделка от поредицата за увреждане на кредитора и за установяването му има ли значение обстоятелството, че в съдебния процес страните от последната сделка от поредицата се представляват от един и същ адвокат, при вписана законна ипотека върху имота и други имоти на продавача, както и при договорена драстично по-ниска продажна цена, в сравнение с тази, която вече е платена от кредитора - ищец – два пъти пониска, и четири пъти по-ниска от тази, която е искана от приобретателя по първата сделка, за който е установено, че това е лице, с което се договарят сделките с процесния имот, при установено нулево салдо и финансова невъзможност на продавача да плати цената по втората сделка, при установено посредничество и изключителни права на ищеца при продажба на апартаменти в същата сграда, облепена цялата ограда с огромни табели и билдборд, както и при установено знание за увреждане на всички останали приобретатели от поредицата от сделки, осъществени, за да не могат да бъдат оспорени? – по посочения въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

8. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти в тяхната взаимовръзка? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения за основателни, а други не, и да обоснове крайните си изводи като посочи съображенията си за тях? противоречие с решение № 46/14.04.2022 г. по т. д. № 2130/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., 4 решение № 13/19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ППВС № 7/1965 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3/07.05.2020 г. по гр. д. № 1411/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 18/23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 310/08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., посочените в последното решение съдебни актове, а именно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г . на ОСГТК на ВКС, решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д.

№ 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №

263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

9. За установяване на знание за увреждане у третото лице, при установени многобройни косвени доказателства, следва ли да бъдат обсъдени общо, съвкупно с всички други факти и доказателства в тяхното единство и връзка помежду им и при изрично позоваване във въззивната жалба? – противоречие с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.

10. По смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД добросъвестен ли е този купувач, който е договорил цена, почти равна на данъчната оценка, и е платил само една трета от нея, могъл е и е имал възможност да знае, че продавачът му има задължения към друго лице, с оглед вписаната ипотека в СВ по партидата на продавача и на имота, при очевидна, ясна и публична информация, че апартаменти в процесната сграда се продават единствено и само чрез „Лайф 2002“ ООД, кредитор и ищец по делото? – по посочения въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците „Консорциум Овеч Строй“ ЕООД, ЕИК 201381912, гр.

5

Варна чрез процесуален представител адвокат Г. С., Р. П. Д. с ЕГН **********, И. И. Д. с ЕГН **********, двамата от гр. Варна и „АгроШипинг“ ЕООД,

ЕИК

200360267, гр.

Варна

/ответници в първоинстанционното производство/, тримата чрез процесуален представител адвокат Е. С. оспорват касационната жалба, поддържат становище за правилност на въззивното решение и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, като излагат следните съображения: По първия въпрос - от една страна, във въззивното решение връзките между отделните атакувани сделки, доколкото такива са били налице, са отчетени и обсъдени, а от друга страна не е налице каквато и да било връзка между сделките, сключени между „Видери“ ЕООД, „Консорциум Овеч Строй“ ЕООД и „Агро-Шипинг“ ЕООД с последната сделка, сключена между „Агро- Шипинг“ ЕООД и Р. Д.. По втория и третия въпрос – въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС; относно втория въпрос решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС е неприложимо, тъй като със същото е разгледан спор, при който длъжникът се е разпоредил с множество свои имоти при цена 9 пъти по-ниска от данъчната оценка, каквато хипотеза в случая не е налице. По поставените четвърти и пети въпроси - не е налице произнасяне на съда в противоречие с цитираната практика на ВКС; въпросът за уговорената между страните по последната атакувана сделка цена и доколко тя се отличава или приближава до пазарната такава, съпоставена и с данъчната му оценка и себестойността му, не е обусловил съдебното решение. Въпросите, поставени под № 6 и 7 се припокриват и се съдържат във формулирания втори въпрос от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. По осмия въпрос - въззивният съд е обсъдил задълбочено всички релевантни за спора факти, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като се е произнесъл по всички възражения във въззивната жалба.