Решение № 260517 от 09.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

............../ 09.09.2020г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 952 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В.П.Г. срещу Решение № 223 от 21.08.2019г. по гр.д. № 262/2018г. по описа на ПРС, I-ви състав, поправено с Решение № 44 от 17.02.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:

- на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от нея срещу П.М.М. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от

9 000 лева, представляваща неплатена част от продажна цена, дължима на основание сключен между страните договор за покупко продажба на недвижим имот, представляващ ПИ № 000155, находящ се в с. С., общ. П., обл. Варна, м. З.т.“, с площ от 6.773 дка и Стоманобетонен навес /овцеферма/, находящ се в същия ПИ по НА № 145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 1 487.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г., както и сумата от 870 лева – разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1184 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. № 1623/2017г. на ПРС, II – ри състав;

- на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата от 7 220 лева, като дадена при начална липса на основание и

- на основание чл. 82 от ЗЗД В.П.Г. е осъдена да заплати на П.М.М. сумата от 2 922 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на нереализирани доходи от наем на имота вследствие неизпълнение на задължението на ответницата – продавач да предаде владението върху закупения недвижим имот за периода от сключване на договора 09.09.2015г. до предаване владението на същия на 25.04.2016г.

В частта, с която предявеният от П.М.М. срещу В.П.Г. иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2 922 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост.

Съдържа доводи за допуснати от ПРС нарушения във връзка с доклада по делото, в който не са отразени релевирани от страната възражения по насрещния иск за обезщетение от неизпълнението, а именно, че вредите не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, както и възражението, че въззивницата – продавач е имала право на задържане на владението до изпълнение на насрещното задължение на въззиваемата – купувач за плащане на цялата продажна цена. Липсва правна квалификация на възраженията, а оттам неясно е разпределена и доказателствената тежест по исковете. Съдът не е обсъдил безспорното договорно правоотношение между страните по повод строителните подобрения в продавания имот. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, уреждащи събирането на експертни знания по делото, доколкото решението е основано на заключение по експертна оценка, която не е събрана по делото по реда на чл. 195 от ГПК. В решението не е обсъдено какви плащания са направени между страните и на какво основание. От приети по делото банкови извлечения от сметка на ищцата е установено, че плащанията са три и само две от тях са на основание договора за покупко продажба. Плащането на сумата от 23 500 лв. е на основание „оборудване на сграда“ във връзка с договорното правоотношение постигнато за подобренията в имота. Последното се установява от представена декларация, изхождаща от ответницата с нотариална заверка на подписа от 09.09.2015г. В тази връзка решението противоречи и на съдебната практика по Р № 151/16.04.2015г. по гр.д. № 5341/2014г. на ВКС, IV ГО. Наред с това от заключението на СТЕ, събрано по надлежния ред се установява и действителната пазарна цена на имота – 41 072 лв. По насрещния иск за обезщетение, съдът не е обсъдил постигнатата между страните спогодба, уреждаща въпроса за предаване на владението; възраженията на въззивницата по него; нито е разграничил по правно основание всеки от предявените искове за реална загуба и пропусната полза. В заключение, решението съдържа неправилно установени факти, несистемен анализ на доказателствата, а правните и фактически изводи са вътрешно противоречиви, необосновани и противоречат на правилата на житейската логика.

Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният от нея иск бъде уважен, а насрещните искове – отхвърлени с извод за неоснователност.

В отговор, П.М. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на решението. Поддържа, че продажната цена по договора за покупко продажба е платена, а платената цена на подобренията надвишава със 7 220 лева експертната оценка на същите. В този смисъл не е доказано основание за получаване на последната от продавача, поради което искът за неоснователно обогатяване е правилно уважен от ПРС. Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от В.П.Г. срещу П. М.М. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от 9 000 лева, представляваща неплатен остатък от продажна цена в размер на цялата от 18 500 лева по сключен между страните договор за покупко продажба на недвижим имот, оформен в НА № 145/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1 487.97 лева, представляваща лихва за забава в изпълнението на горното задължение за времето от 26.04.2016г. до 08.12.2017г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 09.09.2015г. между страните е сключен договор за покупко продажба на недвижим имот – ПИ № 000155 и стоманобетонен навес /овцеферма/ в същия имот, находящ се в с. С., общ. П., обективиран в НА № 145/2015г. В качеството на купувач, ответницата е поела задължение да заплати продажна цена в размер на 18 500 лв., от която продавачът получил по банков път сумата от 7 500 лв., а разликата от 11 000 лева ще бъде преведена от купувача на продавача в срок до два месеца от датата на подписване. Действително в деня на сключване на договора, продавачът получил сумата от 7 500 лв. и едва на 26.04.2016г. получил 2 000 лв. с посочено основание „Остатъчна сума по НА № 145“. Други плащания във връзка с договора за покупко продажба не е получавал. Следователно, разликата до пълния размер на уговорената продажна цена от 9000 лв. е дължима, а уговореният падеж - 09.11.2015г. е настъпил. Поради неизпълнението от падежа на задължението, купувачът е изпаднал в забава, поради което дължи и лихва за забава за неизпълнението от 26.04.2016г., когато е предадено владението на имота до предявяване на заявлението в съда на 08.12.2017г. Уточнил, че в предварителните преговори във връзка със сключване на договора за покупко продажба, предоставила възможност на ответницата да се запознае със състоянието на имота, за да постигнат съгласие за цената му. Уведомила я, че в имота има изпълнение довършителни строителни работи, които значително повишават стойността му. Уговорили, че тези строителни работи ще бъдат предмет на отделен договор, по който купувачът ще дължи цена, определена от оценител и платима след извършване на покупко – продажбата и въвеждане на купувача във владение на имота. В деня на сключване на договора, купувачът й представил официално заверена декларация, обективираща предложената цена за строителните работи в имота в размер на 23 500 лв., като уведомила ищцата, че тази цена е преведена по банковата сметка на продавачката. Така предложената и платена цена била приета от последната. Ето защо претенции към купувача по втория договор не заявява в рамките на настоящия спор. Претенциите, предмет на делото са заявени със заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1623/2917г. по описа на ПРС, срещу издадената заповед по което е депозирано възражение от длъжника. Последното поражда правния й интерес от установяване на вземането по исков ред, поради което отправила искане за положително произнасяне по делото.

В отговор на исковата молба ответницата признала твърдяното договорно правоотношение между страните, имащо за предмет ПИ, стоманобетонен навес и подобренията в имота. Заявила, че действително уговорената продажна цена за имота е била 18 500 лв., като страните уговорили подобренията в имота да се платят от купувача след въвеждането му във владение на имота и изготвяне на оценка от вещо лице. Въпреки така уговореното, в деня на сключване на договора за покупко продажба на недвижимия имот, заплатила на продавача сумата от 30 500 лв., а на 26.04.2016г. сумата от още 2000 лв., на основание покупка и подобрения. Съобразно изготвена оценителна експертиза от инж. К.Г. от 26.04.2016г., цената на извършените подобрения в имота е определена на 6 780 лв. Така, преведените от нея общо 32 500 лв. многократно надвишават договореното, поради което отправила искане за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Или, сбора от продажната цена на имота /18

500/ и тази на подобренията /6 780/ възлиза на 25 280 лв., като получената разлика до пълния размер на преведената сума от 32 500 лв. = 7 220 лв. се явява получена от продавача при начална липса на основание. На това основание по реда на чл. 211 от ГПК предявила насрещни искове срещу В.П.Г. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 7 220 лв. като дадена при начална липса на основание, както и с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.

1, пр. II от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение под формата на пропусната полза от неизпълнението на договорното задължение на продавача да предаде своевременно, в деня на сключване на договора владението върху продадения имот, вследствие на което ищцата понесла вреди в периода до реалното предаване на владението на 25.04.2016г., изразяващи се в просукане възможността да увеличи имуществото си чрез развитие на кравефермата си, в качеството й на земеделски производител. Вредите следва да се съизмерят с пазарния наем, който ищцата би получила при предоставяне на имота под наем.

В отговор на насрещните искове, В.Г. оспорила същите по основание, позовавайки се на изхождащата от купувачката декларация, обективираща признание за неизгодни за страната факти – на отделна, паралелна договореност за подобренията; на посочването на различно основание на преведените суми; плащането на сумата от 31 000 лв. в деня на сключване на договора от 09.09.2015г. и въпреки надвишаването на договорената продажна цена от 18 500 лв., плащане на допълнителни 2 000 лв. на 26.04.2016г. Чрез извършеното плащане в повече от договорената цена, П.М. едностранно променила условието за начина на определяне на цената и срока за плащане цената на строителните работи по договора за тях. Доколкото предложената цена била приемлива за В.Г., същата е приела промяната в уговорките и плащането на сумата от 23 500 лв. По задължението за предаване владението на имота заявила, че в договора за покупко продажба липсва уговорка за условията и момента на предаване на владението, а такова споразумение между страните е постигнато със Спогодба от 16.03.2016г. Едва след изтичане на уговорения в последната срок – 3 дни от подписването му или от 20.03.2016г., продавачът е изпаднал в забава.