Решение № 382 от 29.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. ХАСКОВО, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20225600500657 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. вр. с чл.317 и Глава ХХV от ГПК.

Обжалвания акт

С решение №144/19. VIII.2022 г. постановено по гр.дело №903/2022 г. състав на Районен съд-Харманли отхвърля предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.I т.1 и 2 от Кодекса на труда от К. К.

И.,ЕГН:********** от гр.***,Хасковска област против СУ“Неофит Рилски“ гр.***,Хасковска област да се признае уволнението й,извършено със заповед №1706-487/08.VII.2021 г. за незаконно и да се отмени същата като неоснователна.

С решението се осъжда К. К. И. да заплати на СУ“Неофит Рилски“ гр.***,Хасковска област сумата 600 лева деловодни разноски.

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала К.И.,която го атакува като неправилно е незаконосъобразно.,с искане за отмяната му и уважаване на предявените от нея претенции.

1

При постановяване на обжалваното решение РС-Харманли не обсъдил нито едно от доводите относно наличие на хипотезата на чл.8 ал.I от КТзлоупотреба с право от страна на работодателя.Същевременно не били зиложени и мотиви на съда относно възраженията за форманлни нарушения на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение относно двата разцлични състава на чл.328 ал.I т.6 от КТ.

Жалбоподателката твърди,че работела в училището като ***от 05.ХI.2003 г. до 17. IХ.2007 г.,а от последната дата до 15. VI.2010 г. заемала длъжността ***,след което отново станала*** до 31.VIII.2020 г. Със заповед от 31.VIII.2020 г. трудовия й договор бил прекратен.С влязло в сила решение №260088/31.ХII.2020 г. на РС-Харманли тази заповед била отменена и И. била възстановена на работа.

С молба вх.№1151/07. VII.2021 г. поискала от работодателя,че считано от следващата дата ще се възползва от правото си на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.В края на работния ден на 08.VII.2021 г. й била връчена нова длъжностна характеристика,която тя отказала да подпише и заповед №1706-487–08.VII.2021 г. с която на основание чл.328 ал. I т.6 от КТ трудовото й правотношение се прекратява поради липса на необходимото образование-висше икономическо с образователноквалификационна степен „магистър“,специалност „счетоводство“ или „счетоводство и контрол“ или „счетоводство и одитинг“.Новите изисквания били въведени в със заповед №1703-484/08.VII.2021 г. на директора на училището,но в щатното разписание въпроснитеъизисквания не били променени..

На 08.IХ.2020 г. въззиваемото училище ракрило нова щатна бройка *** с идентична трудова функция и идентични изисквания за заемане на длъжността к тази на ***.Съответно в щатното разписание за длъжността *** била определена една бройка,а за*** нямало записана бройка.За ***в училището била назначена Р.И.,която имала образователен ценз „бакалавър“.Според жалбоподаелката била налице очевидна злоупотреба с права по смисъла на чл.8 от КТ. еветСъщата сочи,че девет дни след дисциплинарното уволнение, работодателят назначава друго лице с по-ниско образование и квалификация да изпълнява същата трудова функция. Не въвежда нови, по-високи изисквания за изпълнение нито на длъжността ***, нито за изпълнение на длъжността ***.Новите изисквания са въведени една година по-късно, в съшия ден, в който И. се връща на работа и то само в нейната длъжностна характеристика.Същевременно трудовата й функция продължава да се изпълнява от лице с по-ниско образование и квалификация, включително и към момента.

Поради това жалбоподателката не споделя извода на съда, че липсват доказателства за недобросъвестно поведение на работодателя.

Въззивницата не споделя и извода на първата инстанция в насока,че констатираните от ръководството на училището и контролните орган на НОИ, пропуски в работата на ищцата като *** сочели извода за обоснованост на възвеждането на новите изисквания на работодателя за посочените специалност с цел подобряване на работата и недопущане на пропуски.Жалбопадятелката визира,че този извод на РС-Харманли би бил верен, ако пропуските са от такъв характер, който да изисква по-висока квалификация и образование, въвел ги е своевременно и едновременно с това е назначил лице с по-висока квалификация и образование, което да изпълнява 2 тази трудова функция. Изследването на описаните пропуски нямало отношение към настоящия случай.Ако за констатираните пропуски се изисквало по-високо образование и квалификация, то нямало как същите да бъдат констатирани от лица, които не притежават никакво икономическо образование. Този извод на първата инстанция нямал никаква правна и житейска логика и не отговарял на установената по делото фактическа обстановка. Единствената цел, след първия неуспешен опит за уволнение на И. е да се направи втори опит и то в същия ден, в който тя се връща на работа.

За описаните пропуски от НОИ, работодателят би могъл да ангажира дисциплинарна отговорност, ако и доколкото счита, че И. има вина за това, което не е направила.

Съдът не обсъдил и заключението на вещото лице, в което изрично било записано и потвърдено устно в съдебно заседание, че в щатното разписание срещу длъжността *** няма изписана никаква цифра. Срещу всички длъжности имало изписан броя на служителите. Така срещу длъжността ***, било изписано I щатна бройка, а срещу длъжността ***не е изписано нищо.

Повече от две години нито бил назначен, нито се търси ***, а трудовата му функция изцяло е прехвърлена и се изпълнява от***, можело според въззивнацата да се направи извод, че длъжността *** е останала само формално в щатното разписание, с въведените по-високи изисквания с единствената цел тя да бъде уволнена.

Жалбоподателката сочи и че РС Харманли не е изложил мотиви защо не възприема направеното в исковата молба възражение за формални нарушения на заповедта за уволнение, издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТлипса на образование. Съгласно чл.42 от ЗВО системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от "професионален бакалавър по...", "бакалавър", "магистър" и „доктор",

Притежаваното от И. образование е висша с образователноквалификационна степен „Магистър". Описаните в заповедта специалности, които ищцата не притежава, следва да бъдат отнесени към втората алтернативна хипотеза -липса на квалификация, което води до формални нарушения на процесната заповед и е основание за отмяната й.

В своята константна практика ВКС приемал, че уволнението на това основание е законосъобразно ако „...работодателят имал обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност " и ч,.,.на мястото на уволнения служител няма назначено друго лице" ,., или ако е назначено, то следва да отговаря на новите по-високи изисквания.

В случая нито едно от изискванията за законосъобразност на въпросната заповед не били на лице, за да се приеме, че работодателят е действал добросъвестно, поради което и обжалваното решение било непарвилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не представя отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът поддържа становището по представената жалба,а насрещната страна застъпва тезата за правилност на атакувания съдебен акт и неоснователност на въззивното обжалване.

Правни съображения

3

Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера отхвърляне на обективно съединените искове по.344 ал.I т.1 и 2 от КТ.

Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.Пред Районен съдХарманли е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд.

Следва да се посочи ,че така изведените обстоятелства пред първата инстанция не се оспорват от страните.При яснотата относно фактическата обстановка по делото е налице обаче спор относно правното значение на иначе установените обстоятелства и техните последици.

Процесния трудов договор, между въззивницата/по който същата е *** в СУ „Неофит Рилски“/ и въззиваемото училище е прекратен със заповед №1706-487/08.VII.2021 г. от надлежния орган на работодателска властдиректора на учебното заведение на правно основание чл.328 ал.I т.6 от Кодекса на труда

- когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа,считано от 09.VII.2021 г. с посочени и двете хипотези.

К. И. притежава висше образование,като същата е магистър със специалност „икономика и управление на масмедиите“ с професионална квалификация „магистър по икономика“.

В процесната заповед е посочено като основание за прекратяването на трудовото правоотношение,че същата не отговаря на изискуемото образование-„висше икономическо с образователно-квалификационна степен „магистър“,специалност „счетоводство“ или счетоводство и контрол“,или счетоводство и одитинг“.

Въпросните изисквания към длъжността*** при въззиваемото учебно заведение са въведени с длъжностна характеристика,утвърдена със заповед №1703-484/08.VII.2021 г. на директора на училището или в същия ден на издаване на процесната заповед за уволнение.

Следва да се съобрази,че с решение №260148/26. IV.2021 г. по въззивно гражданско дело №207/2021 г. на Окръгжен съд-Хасково е потвърдено решение №260088/31.ХII.2020 г. на РС-Харманли,с което са уважени предявените от К. И. искове с правно основание чл.344 ал.I т.1 и 2 от КТ против СУ „Неофит Рилски“ –***,заповедта й за уволнение от 31.VIII.2020 г. от длъжността *** е приета незаконна и лицето е възстановена на длъжността ***.

Въз основа на тези съдебни актове на 07.VII.2021 г. И. отправя молба за заемане на длъжността си по чл.345 от КТ до директора на училището.

На 08.VII.2021 г. въззивницата е възстановена на длъжността *** при СУ“Неофит Рилски“ гр.*** със заповед на директора №1704485/08.VII.2021 г.

4

На същата дата с изх.№939/08.VII.2021 г. е отправено от работодателят до И. предизвестие за прекратяването на трудовия й договор.

Следва да се посочи,че на длъжността *** в училището от 08.IХ.2020 г. е назначена Р.Л.И.,която е с висше образование-бакалавър със специалност „Застрахователно и социално дело“.Вещото лице по приетата пред първата инстанция експертиза извежда,че има известни пропуски от ръководството на училището по прилагане на счетоводната политика,не е налице обаче влошаване на финансовата дейност.Според същото изискванията за ***и *** не се различават съществено,запазват се същностните функции и е налице само различна словесна формулировка между тях.Длъжността *** в СУ „Неофит Рилски“ гр.*** е въведана като част от щатното разписание на 08.IХ.2020 г. Изискванията са лицето да има висше икономическо образование, специалност ***,обр.степен „бакалавър“.

При тези безспорно изведени обстоятелства,първата инстанция е извела,че прекратяването на трудовия договор на К. И. от длъжността *** в учебното заведение е законосъобразно.

Този извод е неправилен.Един от основните доводи и възражения на ищцата в първоинстанционното производство ,с които се обосновава незаконосъобразността на атакуваната заповед е именно нарушение на чл.8 ал.I от КТ в насока злоупотреба с право от страна на работодателя.

При така изведените обстоятелства по делото според въззивния съд е осъществена хипотезата на злоупотреба с право от страна на работодателя,което е довело до значително нарушаване и незачитане субективните права по трудовото правоотношение на К. И..