Решение № 7486 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 74**6 гр. С., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Гражданско дело № 20221110107155 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55 от ЗЗД и чл. **6 от ЗЗД:

Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност (чл. 32 от СК):

- 1 1**0,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.;

- 161,34 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 19.12.2021г., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.

Ответниците – С. К. АЛ. и КР. СТ. АЛ., оспорват иска:

- искът бил недопустим, тъй като за предходен период имало произнасяне;

- навеждат и много други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че магазинът е собственост на ответниците (л. 74, гръб).

По отношение на магазина са постановени две решения, но за различни периоди (Решение на СРС № 11057/14.07.2016г. по гр.д. № 19776/16г. – от м.01.2013г. до м.04.2015г., 1 потвърдено в акт на СГС; и Решение от 13050/03.06.2019г. по гр.д. № 7540**/201**г. – от м.10.2015г. до м. 04.2017г., също потвърдено с акт на СГС – Решение № 4222/14.07.2020г. по в.гр.д. № 9**21/19г.). Първата двойка решения са с отхвърлителни диспозитиви, тъй като не е установено неоснователно обогатяване, а втората – поради грешно предявени претенции.

Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея се установява, че:

- СЕС с адрес гр. С., ул. „Свети седмочисленици” № 11, вх. А се топлоснабдява посредством абонатна станция (АС) тип Брутерм 100/50 kW. Количеството топлинна енергия (ТЕ), доставено във входа, се измерва с определеното от Нормативната уредба средство за измерване (СИ) за търговско плащане - общ топломер, монтиран в абонатната станция (АС).

При изготвяне на КЕ вещото лице е използвало данните за доставена в АС топлинна енергия, отчетена от топломера.

Според ежемесечните отчети на общия топломер (в разпечатка с отчетените данни на уреда), в които записани показанията на общия топломер в АС, доставената енергия, технологичните разходи и енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена между абонатите на топлинна енергия.

Топлинната енергия, постъпила в процесната абонатна станция, се отчита от общ топломер по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава (терминал), който снема архивираното в паметта на уреда показание на ТЕ в 0.00 часа на първо число от съответния месец - колона „показание ново”. От енергията в тази колона се изважда енергията, отчетена през предишния месец - колона „показание старо”. Това е количеството топлинна енергия в квтч., постъпила в абонатната станция през съответния месец – колона „отчетена енергия”. Разликата между тази колона и колона „технологични разходи”, в която са записани изчислените технологични загуби от работата на съоръжението за сметка на топлопреносното предприятие, е количеството топлоенергия, потребена от абонатите – колона “разпределена енергия”.

Фирмата за дялово разпределение (ФДР) разпределя тази енергия между абонатите, захранвани от АС, съобразно действащата нормативна уредба.

В случая отчетената от СИ топлинна енергия, коригираната с технологичните разходи в АС, се разпределя между абонатите от вх. А. Количеството на топлинните загуби в АС, т.н. технологичните разходи, се определят по реда на чл. 5**, ал. 2 от Наредба № 16334 от 06.04.2007г. от техническата характеристика на абонатната станция съгласно данни на производителя или експериментални резултати от топлопреносното предприятие и са за сметка на предприятието – собственик.

Извършената от в.л. проверка за произволно избран месец установява, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от 2 отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.

В СЕС има монтирани индивидуални апартаментни топломери. Тези уреди заедно с топлите водомери в имотите на абонатите са отчетени от ФДР преди изготвяне на дяловото разпределение в сградата.

В процесния магазин № 2 не е осигурен достъп и не е извършен отчет на 1**.06.2020г. (първа дата) и 27.06.2020г. (втора дата). На в.л. е бил предоставен Протокол за неосигурен достъп в процесния апартамент за период 2019-2020г.

При извършения оглед на имота е констатирано, че в магазина няма монтирани отоплителни тела. По делото са приложени 2 документа, изготвени от ФДР:

- допълнителен отчет в имота, извършен на 15.06.2019г. – за период 201**/2019г.

- главен отчет в имота, извършен на 30.05.2021г. – за период 2020/2021г.

И в двата документа е записано, че в имота няма монтиран индивидуален топломер, няма монтирани колектори и радиатори.

При извършения оглед на имота е констатирано, че в магазина има монтиран индивидуален бойлер. По делото са приложени 2 документа, изготвени от ФДР:

- допълнителен отчет в имота, извършен на 15.06.2019г. – за период 201**/2019г.

- главен отчет в имота, извършен на 30.05.2021г. – за период 2020/2021г.

И в двата документа е записано, че в имота няма монтиран водомер за топла вода, щранга за топла вода няма връзка с инсталацията за топла вода в имота.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ДВ, бр. 74 от 0**.09.2006г., абонатите, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

- дяловото разпределение, като стойност, възлиза на 17,33 лева;

- лихвата възлиза на 3,63 лева. правна страна:

1. Искът, доколкото се отнася до различен период, е допустим.

Мотивите нямат сила на пресъдено нещо (например: Решение № 10**/23.07.2009г., по гр.д. № 191/200**г., на IV г.о.; също: О. № 699 от 30.10.2013г. на ВКС IV г.о., по ч.гр.д.

№6540/2013г.; Решение № 12**2/20.11.200** г., по гр.д. № 36****/2007 г., на V г.о.;

Решение № 143/07.10.2010 г., по гр.д. № 1136/2009 г., на I г.о.; и Решение № 114/1**.05.2011 г., по гр.д. № 979/2009 г., на IV г.о. – като посочването въобще не е изчерпателно).

2. относно предмета на иска: При абстрахиране от изложеното в т. 3.

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при 3 общи условия, сключени между: … топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди (чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ).

Елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване (чл. 59 от ЗЗД) са следните: обедняване – при намаляване на активите; обогатяване, като такова е налице и когато се спестяват разходи; и двете да са последица от една обща причина.

Ако не е налице облигационна връзка, породена от договор, ищецът би се е обеднил само със стойността на подадената до магазина топлинна енергия. Всеки етажен собственик, който притежава търговски обект, е длъжен, без значение дали ползва или не помещението, да заплаща достигащата до обекта ТЕ. Прекъсването на облигационната връзка е възможно само, ако цялата сграда (ЕС) го стори. Самостоятелно това е невъзможно.

Тъй като заплащането на топлинна енергия е принципно задължение за собствениците (от ЕС) – според КС, режимът е аналогичен на този за поддържане на обща част, своеобразна „екстра“ в сградата, то обогатяването се изразява в спестяването на съответния разход (ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.: Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане). Обедняването на ищеца е съизмеримо с цената на изразходваната топлинна енергия, но не определена от КЕВР, а по пазарни нива. Аналогията в случая е с асансьор, чието поддържане, ако е налице такъв, също би било задължение и на ответниците, като част от ЕС, независимо, че магазинът е на партера и те не го ползват.

Причината регулаторен орган да определя цената е социална. Това е така в по-малка степен и при стопанските потребители в ЕС (регулаторната цена има смисъл само ако е пониска от пазарната).

В услугата, предоставена от ищеца включва три пера:

- топла вода;

- парно отопление; и

- дялово разпределение.

В магазина няма тръби за топла вода, които да преминават през него или уреди, които да отделят топлоенергия / да доставят топла вода.

Остава единствено дяловото разпределение. Заплащането му е задължение за цялата етажна собственост, а магазинът е част от нея. Това означава, че без значение дали някаква енергия достига до него (а по-вероятно да не е така), собствениците са длъжни да заплащат процент от общата стойност, съобразно кавадратурата на обекта, съотнесена към тази на цялата сграда.

4

Ищецът не би могъл да претендира този процент от останалите съсобственици (това е обедняването), а обогатяването на ответниците е спестяването на този разход.

В тази хипотеза, относно лихвите следва да се установи поставяне на ответниците в забава – и то за съответното вземане.

3. по основателността на иска: Когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 (чл. 149, ал. 6 от ЗЕ). Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (153, ал. 1 от ЗЕ).

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.