Решение № 328 от 17.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. гр. Добрич, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500658 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 9948/20.05.2024 год. на Община град Д., БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. Д., ***, представлявана от кмета Й. Й., срещу решение № 376/29.04.2024 год., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение 571/02.07.2024 г. и изменено по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 2598/01.10.2024 г., всички постановени по гр. Дело № 2565/2023 год. по описа на Добричкия районен съд, с което решение е признато за установено на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в отношенията между ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, и ответника Община град Д. че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на издадената по ч.гр. дело. 1992/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 877 от 07.08.2023 г., а именно: 1 755,80 лв., представляваща изплатеното на 16.07.2021 г. застрахователно обезщетение от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на „И.К.С.“ ООД по застраховка „Б.К.С.“, обективирана със застрахователна полица № ***, валидна от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г., по заведена в застрахователното дружество щета с № *** за нанесени материални щети на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на „И.“ ООД, от настъпило на 18.01.2021 г. в гр. Д., по ул. „***“ пътнотранспортно произшествие по вина на 1

Община Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата; 42,36 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за периода 25.05.2023 г. – 03.08.2023 г.

Добричкият районен съд е осъдил, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община град Д. да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело № 1992/2023г. по описа на ДРС в размер на 467,26 лв., както и разноските по гр. дело № 2565/2023 г. по описа на ДРС в размер на 618,48 лв.

Добричкият районен съд е осъдил, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ да заплати на Община град Д. сумата от 24,21 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 20.05.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 07.05.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС - Добрич за основателност на предявените искове, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Въззивникът, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, настоява, че ищецът не е успял в условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД. На първо място се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между въззиваемия – ищец и собственика на л.а. марка „***“ с ДК № ***, както и възникването на застрахователно събитие, в резултат на което посоченото МПС да е било увредено. Не е установено по делото наличието на необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно така, както се сочи в исковата молба, както и неясна остава датата на твърдяното събитие.

Представените в тази насока доказателства са негодни да формират извод в твърдяната от ищеца насока.

Изложените съображения в резюме са, че остава неизяснен механизмът на настъпване на обсъжданото ПТП, като в тази връзка се изразява несъгласие 2 с изводите на в.л. по приетото по делото заключение по назначената съдебноавтотехническа експертиза, доколкото не установява по безспорен начин, че описаните щети по автомобила са настъпили по описания от ищеца начин.

Останали са неизвестни размерите на посочената неравност на пътното платно, както и скоростта на движение на описания по-горе лек автомобил.

Предвид тези съображения въззивникът настоява, че поради липсата на установена причинно-следствената връзка между виновно противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община и причинените на собственика на посоченото МПС щети, за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, чрез упълномощения адвокат Б. Д. от АК – гр.

В., според който първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Във въззивната жалба и в отговора на жалбата не са отправени доказателствени искания.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр. дело № 1992/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 13847/04.08.2023 год. на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от изпълнителните директори И.Г. и П.Ш., чрез упълномощения адвокат Б. Д. П. от АК - гр. В., срещу Община - гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ***, представлявана от кмета Й.Т. Й., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите от: 1 760,28 лева, представляваща изплатеното на 16.07.2021 г. застрахователно обезщетение от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на „И.К.С.“ ООД по застраховка „Б.К.С.“, обективирана със застрахователна полица № ***, валидна от 18.08.20 г. до 17.08.2021 г., по заведена в застрахователното дружество щета с № *** за нанесени материални щети на МПС за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № 3

***, собственост на „И.“ ООД, от настъпило на 18.01.2021 г. в гр. Д., по ул.

„***“ пътнотранспортно произшествие по вина на Община Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 383,99 лева – обезщетение за забава за периода 16.07.2021г. – 03.08.2023г.

Със заповед № 877/07.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по посоченото дело, Добричкият районен съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора заявените суми, ведно със сторените по делото разноски в размер на 539,43 лв., от която: 25 лева – платена държавна такса, и 514,43 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 4951 от 20.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесат пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1992/2023 г./.

Производството по гр. дело № 2565/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, с която срещу Община град Д. са предявени кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената по ч.гр. дело № 1992/2023 г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 877 от 07.08.2023г. , а именно: сумата от 1 760,28 лева, представляваща изплатеното на 16.07.2021 г. застрахователно обезщетение от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на „И.К.С.“ ООД по застраховка „Б.К.С.“, обективирана със застрахователна полица № ***, валидна от 18.08.20 г. до 17.08.2021 г., по заведена в застрахователното дружество щета с № *** за нанесени материални щети на МПС марка ***, ДК № ***, собственост на „И.“ ООД, от настъпило на 18.01.2021 г. в гр. Д., по ул.

„***“ пътнотранспортно произшествие по вина на Община Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 383,99 лева – обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 03.08.2023 г. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Според изложените в исковата молба твърдения поддържани и в съдебно заседание чрез процесуалния представител на ищеца:

На 18.06.2021 г. в гр. Д. при движение по ул. „***“ в посока бензиностанция „***“, Ж. М. М., като водач на МПС марка „***“ С ДК № ***, собственост на „И.“ ООД, в условията на проливен дъжд, попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Между ЗЕАД 4

„Б.В.И.Г.” и „И.“ ООД, по повод на посочения автомобил, е сключен Договор за застраховка „Каско стандарт“ със застрахователна полица № ***, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.

Собственикът на автомобила е сезирал ищцовото дружество по повод настъпилото ПТП и нанесените в резултат на това щетите по автомобила, които са описани в опис-заключение по щета № ***. За настъпилото застрахователно събитие са подадени заявление и декларация, изясняващи настъпилото застрахователно събитие, посочен е и свидетел на произшествието. На ответната община е връчена на 25.05.2023 г. регресна покана изх. № *** г. Посочено е, че при настъпилото застрахователно събитие е увредена предна лява лята джанта на автомобила. На 16.07.2021 г. е преведена сумата от 1 735,28 лева на сервиза отстранил щетите по увредения автомобил – „И.К.С.“ ООД. За ликвидация на щетата в ЗЕАД „Б.В.И.Г.” са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

До датата на подаване на заявлението липсва плащане на претендиралата по регреса сума. Отговорността на ответната община е обусловена от задължението, което тя има по поддръжката на пътното платно на територията на гр. Д. в изправност. В тази насока са цитирани нормативни разпоредби, обосноваващи пасивната материалноправна легитимация на Община Д.. Правният си интерес от търсената искова защита ищецът обосновава с реализираното производство по чл. 410 от ГПК, като след уважаване на заявлението застрахователя последвало възражение от длъжника /ответник по исковете/. В резултат на което за ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ възникнало задължение да установи по исков път правото си на вземане върху сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г. дело № 1992/2023 г., по описа на ДРС, 10-ти с-в.