Решение № 5574 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5574 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100101194 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. М. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 100 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта – 22.06.2021 г.

– дата на окончателно прекратяване на наказателното производство до изплащане на сумата;

- сумата от 2990 лева – пропуснати ползи от неизползването на сумата от 5 000 лева в периода от 20.03.2010 г. до 20.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от деня на деликта – 22.06.2021 г. – дата на окончателно прекратяване на наказателното производство до изплащане на сумата;

- сумата от 9600 лева обезщетение за причинените ми имуществени вреди- заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното производство, заплатени в полза на Адвокатско дружеството Д.,А. и С., ведно със законната лихва, считано от деня на деликта – 22.06.2021 г. – дата на окончателно прекратяване на наказателното производство до изплащане на сумата;

Ищцата твърди, че през 2009 г. било образувано ДП № 162/2009 г. по описа на НСС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП, като във връзка с него бил свален имунитета й като народен представител. С решение на 41-то Народно събрание от 9.12.2009 г. бях освободена като председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика. На 23.02.2010 г. била привлечена като обвиняем по ДП. Обвинението било за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 НК, 1 извършено в качеството на лице, заемащо отговорно служебно положение – Министър на труда и социалната политика. Със същото постановление ми бе наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 50 000 лева. С определение от 10.03.2010 г., постановено по н. ч. д. №1168/2010 г. по описа на СГС, взетата мярка за неотклонение била изменена на „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, която сума ищцата внесла в определения за това от съда десетдневен срок. Наложени й били обезпечителни мерки. С постановление от 26.05.2010 г. по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура повдигнатите обвинения били изменени в такива по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал.1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „а", вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а", вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвинителният акт бил внесен и било образувано н. о. х. д. пред СГС. С присъда № 330 от 15.12.2015 г. по н. о. х. д. № 3076/2010 г. по описа на СГС, ищцата била призната за невиновна по всички повдигнати обвинения. С протоколно определение от същата дата, на основание чл. 309, ал. 4 и ал. 5 от НПК, Софийският градски съд измени наложената ми марка за неотклонение от „парична гаранция“ в „подписка“, което определение влязло в сила като потвърдено с определение №15 от 20.01.2016 г. постановено по в. н. ч. д. №40/2016 г. САС. С решение № 304 от 29.06.2017 г. по в. н. о. х. д. № 32/2017 г. САС отменил присъда № 330 от 15.12.2015 г. по н. о. х. д. № 3076/2010 г. по описа на СГС поради допуснати съществени процесуални нарушения и върна делото за ново разглеждане на Софийската градска прокуратура. С постановление от 29.11.2019 г. по пр. пр. № 11424/2008 г. по описа на Софийската градска прокуратура досъдебно производство №162/2009 по описа на НСлС пр. пр. № 11424/2008 по описа на СГП било прекратено. С определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д. №460/2021 г., Софийският апелативен съд отменил определение от 15.02.2021 г. по ч. н. д. №3733/2020 г. на СГС и потвърдил постановление от 29.11.2019 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №162/2009 г. по описа на НСлС пр. пр. № 11424/2008 по описа на СГП. Като неподлежащо на обжалване определението на САС влезе в сила на 22.06.2021 г.

Наказателното производство продължило 11 г. и 4 месеца. Ищцата била подложена неимоверен стрес. Наказателното производство било широко отразено в медиите. Ищцата твърди да е изпълнявала добронамерено служебните си задължения. Злепоставена била в обществото, опозорено било доброто й име, животът й се променил. Рязко пострадала политическата й карира. Била притеснена как наказателното преследване се отразявало на близките й. Съпругът й починал 2017 г., като тя се измъчвала, че тя е причината за това и не можела да преживее факта, че той си отишъл преди да бъде прекратено наказателното преследване. Влошило се здравословното й състояние. Получила физически отражения на психическите си притеснения и изпитвания стрес, които се обективирали в хипертонични кризи, аритмия, стенокардоподобни симптоми, по повод на които се наложило да прибегне до различни диагностични и лечебни интервенции, както и до продължително приемане на медикаменти. Живеела с постоянни физически болки и други страдания. Относно внесената гаранция в размер на 5000 лв. претърпяла имуществена вреда , изразяваща се в 2 невъзможност да ползва сумата в размер на законна лихва за периода от внасянето 20.03.2010 г. до 20.01.2016 г. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Намира претенцията за недопустима и нередовна. Оспорва иска по основание и по размер. Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата. Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените с исковата молба вреди. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Липсвали доказателства за интензивността на наказателното производство. Ответникът не следвало да носи отговорност за начина на отразяване на делото в медиите. Образуваното наказателно производство не препятствало възможностите й по чл. 65 КРБ. Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние. Оспорва размера на претенцията. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Оспорва претенциите за имуществени вреди. Относно претендираните пропуснати ползи оспорва да е доказано сигурно увеличаване на имуществото. Относно претърпените загуби сочи, че не били представени доказателства за обема на адвокатската защита. Хонорарът бил прекомерен и не съответствал на реално положения адвокатски труд. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на претенциите. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 09.04.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че:

- срещу ищцата е образувано ДП № 162/2009 г. по описа на НСС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП за престъпление /след изменението/ по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал.1, т.

1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал.

1 НК, като по време на повдигане на обвинението ищцата била народен представител;

- с определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д. №460/2021 г., Софийският апелативен съд отменил определение от 15.02.2021 г. по ч. н. д. №3733/2020 г. на СГС и потвърдил постановление от 29.11.2019 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №162/2009 г. по описа на НСлС пр. пр. № 11424/2008 по описа на СГП. Като неподлежащо на обжалване определението на САС влезе в сила на 22.06.2021 г.;

- на ищцата била наложена мярка за неотклонение парична гаранция 5 000 лв., сумата била внесена и задържана в периода от 20.03.2010 г. до 12.02.2016 г.;

- по НОХД пред СГС била заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лв. с ДДС – по договор за правна защита и съдействие № 1443 от 18.04.2011 г., а в производството по проверка на присъдата по НОХД сумата в размер на 2400 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие № 3848 от 03.05.2017 г.

3

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 23.02.2010 г. по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, пo пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП е привлечена като обвиняема Е. Р. М. като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в качеството й на лице, заемащо отговорно служебно положение - Министър на труда и социалната политика и й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 000 лева.

С определение от 10.03.2010 г. по ч. н. д. № 1168/2010 г. на СГС е изменена мярката за неотклонение на Е. М., като е намалена същата от 50 000 лв. на 5 000 лв. Паричната гаранция от 5000 лева е внесена в определения за това десетдневен срок, което се установява и от представеното по делото банково извлечение, от което е видно, че така внесената парична гаранция е била възстановена от Прокуратурата на ищцата на 12.02.2016 г.

Видно от приетите по делото определения от 25.02.2010 г. и от 24.03.2010 г. по н. ч. д.

№ 9973/2010 г. по описана СГС, на основание чл. 72 от НПК, за обезпечаване на наказанието конфискация по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, върху притежавано от ищцата лично и в режим на съпружеска имуществена общност имущество са били наложени обезпечителни мерки.

С постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2010 г. по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП обвинението срещу Е. Р. М. е преквалифицирано. Въз основа на него е внесен обвинителен акт, с който е обвинена Е. М., че в периода 06.11.2007 г. – 15.05.2009 г. в гр. София, като длъжностно лице – Министър на труда и социалната политика, при условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с М.Б.М. – съизвършител и В.И.Д. – помагач, присвоила, заедно с другите двама съучастници пари на държавата в размер на 11 038 405.55 лв., връчени в качеството й на министър и поверени й да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършила престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. сл. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание /като в периода 06.1118.12.2007 г. нарушила служебните си задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал.

7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т. 2, чл. 86, ал. 3 ЗОП и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗФУКПС, като на 09.11.2007 г. одобрила документация за участие в процедура по договаряне с обявление, на 09.11.2007 г. взела решение № ЗОП 04/4 за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, на 20.11.2007 г. издала заповед № 872, на 22.11.2007 г., взела Решение № ЗОП 07/1 и на 18.12.2007 г. сключила договор за възлагане на обществена поръчка със „С.З. 2007“ ООД, с цел да набави за себе си и за В.И.Д. облаги под формата на пари, от деянието са настъпили значителни вреди последици, извършено от лице заемащо отговорно служебно положение – министър и представлява особено тежък случай/, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал.

1 НК.

4

С присъда № от 15.12.2015 г., постановена по НОХД № 5056/2010 г. по описа на СГС ищцата бил призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.