Акт № 431 от 08.11.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 845/2026
- Подписан
- 08.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. Перник, 08.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Административно наказателно дело № 20261720200845 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. П. Й., чрез адв. И. М., против НП № 26- 1158-000322/23.02.2026г., с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25, 56 € за това, че на 09.01.2026г. около 07:09ч. в гр. Перник на паркинга до блок № 15 на ул.
„Средец“, като собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, паркира МПС на вход/изход на горепосочения паркинг, с което пречи на влизането и излизането на останалите ППС – нарушение по чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП.
Излагат се доводи, че е нарушена процедурата по връчване на НП, тъй като същото не й е връчено лично като санкционирано лице. Сочи се, че в обстоятелствената част на АУАН е цитирана бланкетно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП, с което е нарушено правото й на защита, тъй като не е разбрала какво е фактическото обвинение, за което е наказана. Допълва, че са липсвали основания за ангажиране на административнонаказателната й отговорност, доколкото липсвали пътни знаци, указващи въведени ограничения за спиране и паркиране, както и такива, указващи наличието на паркинг, следователно деянието не е извършено виновно. Моли се за отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. С молба по хода на делото, която има характер и на писмена защита, жалбоподателката навежда същите доводи срещу законосъобразността на НП и иска неговата отмяна.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на 1 делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите на жалбоподателката, прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2026г. в гр. Перник на паркинга в междублоковото пространство до блок № 15 на ул. „Средец“ Е. П. Й. паркирала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, на вход/изход на горепосочения паркинг. Свидетелите Д. И. Ч., „началник група“ в ОДМВР – Перник, с-р „ПП“ и Р. П. Т. служител на ОДМВР – Перник, били назначени в наряд като АП 151 в периода от 20:30ч. на 08.01.2026г. до 08:30ч. на 09.01.2026г. Около 07:05 на 09.01.2026г. получили сигнал за неправилно паркирал автомобил до блок № 15 на ул. „Средец“, като подаващият сигнал заявил, че е невъзможно влизането и излизането от други превозни средства на паркинга. Пристигайки на място, свидетелите установили, че автомобилът е паркиран по начин, правещ невъзможно както влизането, така и излизането от паркинга в междублоковото пространство, във връзка с което св. Ч. съставил фиш серия GT № 18203712/09.01.2026г. за нарушение на чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП. На 16.01.2026г. Е. Й. депозирала възражение в което посочва, че е спряла на посоченото място с ясно съзнание, че паркира МПС на терен, на който е позволено паркирането, оспорва констатацията по фиша и моли да се приложи чл. 54 ЗАНН и да не й се налага административно наказание.
На 04.02.2026г. Д. И. Ч., в присъствието на свидетеля Р. П. Т., съставил АУАН № 4234459 Въз основа на АУАН-а, на 23.02.2026г. Б. С. А., на длъжност „началник група“ в ОДМВР –Перник, с-р „ПП“, издал процесното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, относно материално правната компетентност, както на актосъставителя, така и на административно наказващият орган и показанията на свидетелите Д. И. Ч. и Р. П. Т..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. И. Ч. и Р. П. Т., доколкото същите са последователни, непротиворечиви и необорени от други доказателствени източници освен това свидетелите са незаинтересовани към изхода на делото. Те пряко са възприели обстоятелствата по делото, като съдът не намира причина да не кредитира преценката им, че автомобилът е паркиран на входа/изхода на паркинга така, че в него не е могло нито да се влезе, нито да се излезе, въпреки че по делото не е приобщен снимков материал. Единият свидетел сочи, че не помни дали от едната страна на автомобила е можело да се премине, но другият свидетел – св. Т. – категоричен, че подстъпът е бил блокиран, затова и съдът прие този факт за доказан. Липсата на приложен снимков материал в кориците на делото не разколебава фактическите констатации, тъй като събраните гласни доказателства са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се и установяват по категоричен начин блокирането на подхода към паркинга Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
2
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 24.03.2026 г., докато жалбата е подадена на 06.04.2026г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като наказателното постановление не е било връчено лично на лицето, в нарушение на чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 58, ал.
1 от ЗАНН. Връчването на наказателното постановление е самостоятелно процесуално действие, което се развива след неговото валидно издаване и има значение единствено за поставяне началото на срока за съдебно оспорване по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН и за влизането му в сила по чл. 64 от ЗАНН.
Следователно, евентуални дефекти при връчването не засягат материалната или процесуалната законосъобразност на самото наказателно постановление.
НП е връчено лично срещу подпис, а депозираната в законоустановения срок жалба е приета за разглеждане от Районен съд – Перник, с което правото на защита на жалбоподателката е реализирано в пълен обем И двата акта съдържат всички нормативно предписани реквизит в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Несподеляем е доводът в жалбата, че в обстоятелствената част на АУАН е цитирана бланкетно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като не е разбрала какво е фактическото обвинение, за което е наказана. Вярно е, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че Й. е извършила следното нарушение: паркира пред вход на парк, училище, театър, кино предприятие или място, където пречи за влизане и излизане на ППС. Вярно е също така, че административното наказание е наложено на основание чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП, в която разпоредба е уредена санкция за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. От друга страна, в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП е описано подробно, че Й. на 09.01.2026г. около 07:09ч.в гр. Перник на паркинга до блок № 15 на ул. „Средец“, като 3 собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, паркира МПС на вход/изход на горепосочения паркинг. Фактическото обвинение недвусмислено сочи към хипотезата на чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП, отнасяща се до „други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства“. Систематичното единство между фактическото описание, словесно изписаното правило и санкционна норма не оставя никакво съмнение в какво се състои обвинението, а именно за неправилно паркиране на място, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. В заключение, както в АУАН, така и в НП са посочени пълният комплекс от съставомерни факти: дата (09.01.2026 г.), час (около 07:09 ч.), точен адрес (гр. Перник, ул.
„Средец“ № 15), конкретното място (паркингът до бл. 15), превозното средство (лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РК 7515 КВ), разположението на автомобила (на входа/изхода на посочения паркинг) и настъпилият фактически резултат (пречене за влизането и излизането на останалите ППС). Описанието покрива изцяло изискванията на чл. 42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като очертава ясно предмета на доказване и осигурява възможност на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП установява забрана за паркиране „пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства“. Забраната действа пряко по силата на закона. Нейното спазване е общо задължение за всички водачи и не е поставено в зависимост от наличието на нарочен пътен знак (напр. В27 за забрана на престоя и паркирането или В28 за забрана на паркирането) или хоризонтална маркировка (напр. М14 „Начупена линия“). За разлика от режимите за платено паркиране (зони по чл. 99 от ЗДвП), законът в чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП използва функционален и пространствен критерий — „място, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства“, което следва да се тълкува разширително като всяко място, което обичайно служи за влизане и излизане на ППС. Дали теренът до бл. 15 представлява регулационно обособен общински паркинг по силата на нарочен устройствен план, или е междублоково пространство, фактически използвано за паркиране и маневриране на живущите, е ирелевантно за съставомерността на деянието.
Правнозначимият факт е дали превозното средство е било паркирано по начин, който физически прегражда подхода и прави невъзможно или затруднено преминаването на останалите ППС през входа/изхода, което в случая е безспорно установено. Затова и доводите на жалбоподателката, че са липсвали основания за ангажиране на административнонаказателната й отговорност, доколкото липсвали пътни знаци, указващи въведени ограничения за спиране и паркиране, както и такива, указващи наличието на паркинг, съдът приема за неоснователни. Деянието е извършено виновно, доколкото нарушителката е осъзнавала, че пречи на останалите автомобили да влизат или излизат от междублоковото пространство, а забраната за това поведение произтича от закона и тя като провоспособен водач е длъжна да познава и да се съобразява с предписанията на ЗДвП и правилника за 4 прилагането му.
По наказанието:
Наложеното наказание съответства на фиксирания от закона размер на санкцията, следователно същото не подлежи на индивидуализация и е законосъобразно определено от АНО.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-1158-000322/23.02.2026г., с което на Е. П.
Й. на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25, 56 € за това, че на 09.01.2026г. около 07:09ч. в гр. Перник на паркинга до блок № 15 на ул. „Средец“, като собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, паркира МПС на вход/изход на горепосочения паркинг, с което пречи на влизането и излизането на останалите ППС – нарушение по чл.
98, ал.2, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Разпечатката съдържа 37 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b942aa5d-1fb4-4405-aaee-eb65217e9455