Решение № 202 от 25.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Величка П. Белева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000699 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260072, постановено на 4.03.2021 г. по т.д.

359/2019 г. на Окръжен съд-С.З., поправено относно очевидни фактически грешки с решение № 260237/16.06.2021 г. (което решение също се обжалва), с което е осъдено „Д.-О.з.“АД-гр.С. да заплати на В. АС. АС. сумата 25 500 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2019 г. до окончателното й изплащане, а също да заплати на адвокат П.К. от САК в качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата 1 554 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като искът е отхвърлен за разликата от присъдените 25 500 лв. до пълния размер на предявената претенция 60 000 лв.

Жалбоподателят „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. моли по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 5.04.2021 г., решението да бъде отменено като неправилно в неговите части, с които дружеството е осъдено да заплати 1 на В. АС. АС. сумата 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., в резултат на което е загинал внукът й М.О.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2019 г. до окончателното й изплащане, а също и да заплати на адвокат П.К. от САК в качеството на пълномощник на В. АС. АС. сумата 1 554 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищцата В.А. искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Не е взел становище по въззивната жалба, подадена от В.А.. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателката В. АС. АС. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова част, с която предявеният от нея против ответното застрахователно дружество иск е отхвърлен за размер над 25 500 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 34 500 лв. от 21.07.2019 г. и ведно с разноски, като бъде присъдена и сумата 34500 лв. с лихви и разноски, по съображения, изложени, както е посочено във въззивната жалба от 7.07.2021 г., във въззивната жалба, подадена на 23.04.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 29.11.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния внук М.О.А., настъпила в резултат на ПТП на 14.07.2019 г., причинено по вина на водача Е.О.М. при управлението от него на лек автомобил марка „А.А3“ с рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от 21.07.2019 г.

Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., по съображения, изложени в отговор от 17.06.2021 г. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

2

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 14.07.2019 г. е настъпило ПТП, вследствие на което е загинал внукът на ищцата М.О.А.. Безспорно е, че това ПТП е причинено по вина на водача Е.О.М. при управление на МПС лек автомобил „А.А3“ с рег. № *********. Признава се от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния водач при ответното дружество. Безспорно е, че ищцата е отправила до дружеството претенция за изплащане на обезщетение и такова не е било изплатено преди подаването на исковата молба.

Твърдението на ищцата е, че починалият неин внук е бил на 19 години, тя като негова баба е помагала в грижите за него от раждането му, смъртта му се отразила изключително негативно на нейната психика, променено е и здравословното й състояние. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 25 500 лв., частично от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. В съдебното заседание на окръжния съд на 21.12.2020 г. заявява увеличаване на размера на претенцията от 25 500 лв. на 60 000 лв., като увеличението е допуснато с определение на съда.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 17.02.2020 г., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на изключителни близки отношения между ищцата и починалия, които да обуславят претърпени неимуществени вреди, съответно, присъждането на застрахователно обезщетение. Счита, че не са налице критериите по ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, а именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения, които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата. Заявява, че в случая няма данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които да може да се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка между ищцата и починалия и 3 претърпени изключителни вреди, които да е справедливо да бъдат обезщетени. Евентуално, твърди че претенцията е завишена по размер, не съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД и е в противоречие с §96 от ПЗР на КЗ, съгласно който обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,ал.4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв.

С допълнителната искова молба от 25.03.2020 г. ищцата твърди, че в случая е налице основание за присъждане на обезщетение, тъй като между нея и внукът й е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка.

Твърди, че размерът на претенцията е съобразена с принципа за справедливост, с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Твърди, че е неоснователно възражението на ответника за заплащане на обезщетение евентуално в размер на 5 000 лв. Позовава се на решение на СЕС от 24.10.2013 г. по Дело С-277/12.

С обжалваното решение от 4.03.2021 г., поправено относно ЯФГ с обжалваното решение от 16.06.2021 г., окръжният съд приема, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди в резултат от смъртта на внука си и следва да й бъде присъдена като обезщетение за тях сумата 25 500 лв. ведно със законната лихва от 21.07.2019 г.

С въззивната жалба от 5.04.2021 г. застрахователното дружествозастраховател моли решението да бъде отменено в частта му, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. ведно с лихви и разноски. Твърди, че ищцата и нейният внук са били в родствена връзка, която предполага близост и отношение на привързаност и обич, но тя не се характеризира с изключителност, която да излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между баба и внук, за да обоснове правото на ищцата да получи обезщетение. Счита, че в случая не е доказана особена близост между ищцата и починалият неин внук.

Заявява, че е възможно за кратък период от време бабата да се е грижела за починалия, но неговите родители също са се грижели непрекъснато за него и поради тази причина им е било изплатено и застрахователно обезщетение.

Счита, че от показанията на свидетелите не може да се направи преценка за изключителност в близостта по смисъла, разяснен с ТР №1/2016 г. на ВКС, 4

ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост, като тези свидетелски показания не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка баба – силна и непреодолима скръб.

Евентуално, твърди и че определеното обезщетение е силно завишено и не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като то не следва да надхвърля сумата 5 000 лв. Оспорва решението и в частта му относно присъждането на лихви и разноски, тъй като неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва и на претенцията за присъждане на разноски в производството.

С отговора на тази въззивна жалба, подаден на 17.06.2021 г., ответницата по нея възразява, че неправилно жалбоподателят твърди обжалваното решение да е в противоречие с установените от ВКС критерии за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък поради недоказаност в случая на наличието на особена близост. Твърди, че правилно окръжният съд е приел, че отношенията между загиналия младеж и баба му се отличават с близост и привързаност в повече от общоприетите за отношенията между баба и внук, което са дължи на особените житейски обстоятелства – необходимостта от постоянни преимуществено полагани грижи от бабата в периода, в който родителите са работели и живеели в чужбина, което е било през по-големия период от живота на момчето – от четиригодишна възраст до неговата смърт едва на 19 години, видно от показанията на свидетелките Г.М. и Н. А.. Твърди, че са неоснователни и оплакванията относно размера на присъденото обезщетение. Оспорва и становището на жалбоподателя за заплащане на обезщетение в размер до 5 000 лв., като се позовава на решение на СЕС от 24.10.2013 г. по Дело С277/12.

С подадената на 7.07.2021 г. въззивна жалба жалбоподателката по съображенията, изложени във въззивната жалба, подадена на 23.04.2021 г., твърди, че решението е неправилно в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 500 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., ведно с лихви и разноски, тъй като този размер на присъденото обезщетение е изключително занижен, в противоречие е на принципа на справедливост, не е съобразен с действащия 5 лимит на застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2019 г., както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Твърди, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства, не е изследвал в дълбочина отношенията между загиналия и неговата баба – че са живеели в едно домакинство, поддържали са изключително близки отношения помежду си, помагали са си във всичко. Счита, че не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че бабата се е грижела за внука си от неговото раждане, живеели са в едно домакинство, взаимно са си помагали и са се подкрепяли във всичко, отгледала го е като свое дете, грижила се е за него докато родителите му са били в чужбина, възпитавала го е. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, както и че за нея са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Счита, че показанията като свидетелка на майката на починалото момче са необективни и вътрешно противоречиви, налице е спор между свидетелката и ищцата, и правилно те не са кредитирани от съда. Твърди, че с оглед фактите в случая съдът е определил занижено обезщетение, което противоречи и на съдебната практика и установения лимит на отговорност.