Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17243 от 07.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32355/2025
Вид
Решение № 17243
Подписан
07.09.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т. 3 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 17243 гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110132355 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че през процесния период е доставил на ответницата топлинна енергия, която последната употребявала за стопански нужди. Същият развива съображения, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което като ползвал доставената топлинна енергия в имота, ищецът се обогатил неоснователно, а ищецът- обеднил със стойността на доставената топлинна енергия.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Т. Ч. Ч. сумата 389,21 евро (761,23 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в *************************, за периода м. май 2022г.- м. октомври 2023г., с която ответницата се обогатила за сметка на обедняването на ищеца, сумата 100,34 евро ( 196,24 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 01.10.2022г.- 08.05.2025г.; сумата 15,72 евро (30,75 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. октомври 2023г., сумата 4,62 евро (9,03 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2022г.- 08.05.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва между страните да е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Същата сочи, че в имота няма радиатори, а тръбите са затапени. В отговора е релевирано възражение за изтекла 1 погасителна давност.

В обобщение, ответницата оспорва предявените искове и моли съда да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От събраните писмени доказателства- н.а. № 34/ 26.04.2000г., т. II, рег. № 3250, дело № 213/ 2000г., се установява, че Ч.Г.Ч. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- офис, с административен адрес: ************************, чрез правна сделкадарение.

Установява се, че Ч.Г.Ч. е починал на 11.03.2011г. и е оставил наследници по закон низходящата от първа степен Т. Ч. Ч..

Относно количеството топлинна енергия, доставена в недвижимия имот по делото е изслушава съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на СТЕ, абонатната станция в сградата е захранвала два входа. Същата е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца по електронен път. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Според вещото лице за отчетните периоди м. април 2022г.- м. октомври.2023г. ответницата не е осигурила достъп за проверка и отчет. Радиаторите в имота са демонтирани. Топлинната енергия за отопление на имот се формира от стойността на топлинната енергия, отделена от щранг- лира без ИРРО (индивидуален разпределител за разходите за отопление), за която е начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата). За имота е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За отчетните периоди м. април 2022г.- м. октомври 2023г. ответницата не е осигурила достъп за отчет на водомера за топла вода, поради което за имота е начислена топлинна енергия за бгв по прогнозно количество.

Експертът дава заключение за процесния период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 362,79 евро (709,56 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му 2 върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се помалката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно- следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупкопродажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Не може да се приеме довода на въззиваемия, че в случая се касае за жилищен имот, респ. е битов клиент и между страните е налице облигационно правоотношение по силата на закона- по делото няма данни имотът да е ползван като жилищен, ответникът не е физическо лице, а и по делото са налице данни между страните да е бил сключван договор за покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди за предходен период.

Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот- офис, с административен адрес: ************************. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от Закона за енергетиката не намират приложение.

3

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период също е установено от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице- помагач, както и от приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ. Съдът счита, че следва да бъде възприет вариантът на заключението на вещото лице, при приспадане на сумата 12,83 евро (25,10 лева).

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответницата е спестила разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик.

Доколкото ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период и като такава е разполагала с правомощието да ползва имота, формалната житейска логика налага извод, че лица, на които същият е предоставил ползването на имота, са потребявали доставеното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, респ. дължи заплащане на стойността на потребената топлинна енергия.

Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на сключен между страните договор, до сградата, в която се намира процесният имот, е доставяна топлинна енергия, част от която е разпределена към имота по реда на действащата нормативна уредба. Поради това, като не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, ответницата е спестила разходи, които иначе би следвало да понесе, и по този начин се е обогатила за сметка на ищеца.

Установява се още, че имотът се намира в топлоснабдена сграда- етажна собственост, като за него е открита партида с абонатен № 367417. Този извод съдът формира въз основа на приетите писмени доказателства, в това число изисканите от фирмата за дялово разпределение документи и заключението на съдебно- техническата експертиза, което кредитира като обективно, компетентно изготвено и неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Установява се, че през процесните отчетни периоди ответницата не е дала достъп за отчет.

С оглед това за имота е начислена топлинна енергия по МСРС за една щранг лира без ИРРО (като е отчетено, че в имота няма отоплителни тела- радиатори), съгласно правилата на Наредба № Е- РД- 04- 01/ 12.03.2020г., както и топлинна енергия за БГВ по прогнозни данни.

Посоченият нормативен акт урежда техническите правила и методиката за определяне, измерване и разпределяне на доставената топлинна енергия в сгради- етажна собственост.

Тези правила не уреждат единствено договорния източник на задължението, а начина на 4 определяне на количеството енергия, доставена до сградата и разпределена между отделните имоти. Ето защо те са относими по аналогия и когато вземането се претендира на извъндоговорно основание, доколкото именно чрез тях се установява обемът на доставената и разпределена топлинна енергия.

Обратното разрешение би довело до необосновано различно третиране на собственика на имот за небитови нужди, който не е сключил писмен договор с топлопреносното предприятие, въпреки че имотът му се намира в топлоснабдена сграда и участва в разпределението на доставената до сградата топлинна енергия. Липсата на договор изключва договорната отговорност, но не изключва приложението на техническите правила за определяне на доставената енергия при преценката дали е налице имуществено разместване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. По отношение на топлинната енергия за БГВ следва да се посочи, че по делото е установено, че ответницата не е осигурила достъп за отчет, като водомер е монтиран на 01.02.2024г. (след процесния период). С оглед това за имота следва да се начисли топлинна енергия за БГВ на база един потребител по 140 л./ ден, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е- РД- 01/ 12.03.2020г. Установява се, че за имота е начислена топлинна енергия по среден разход от предишни сезони, в нарушение на разпоредбата на чл.