Решение № 1360 от 08.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пазарджик, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100782 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителния директор А.А. и И.Е., председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с адрес: гр. София, ул. *******, против А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. 1700, обл. София град, общ.

Студентски, ул. *********, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1 675,82 лева, от които 1 418,49 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2020 г. м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, 239,52 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., както и суми за дялово разпределение 14,93 лева - главница за периода от м.06.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,88 лева - лихва за периода от 15.08.2021 г. до 23.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 95/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. *********, през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.

Посочва, че съгласно чл.150. ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществяват при публично известни Общи условия /ОУ/ 1 за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.

31. ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Посочва, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ е установено, че това е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също твърди, че имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Топлофикация София” ЕАД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответника с аб. №: 422989/инст. 4000388000, ИД номер:

188978 били издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на 2 топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото.

Твърди, че на 02.11.2023 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. 95/2024 г. по описа на РС Пазарджик, по което искането му е уважено. Сочи, че във връзка с разпореждане на заповедния съд е депозирана и настоящата искова молба, за установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника, за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. *********, за процесния период.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирана е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на 3 топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.150 от ЗЕ.

Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ в гр. София, ул. *********.

Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Установи се от приложения по делото нотариален акт за учредяване право на ползване и за дарение на недвижим имот от 14.12.2012 г., че ответникът е ползвател на процесния топлоснабден имот. В това си качество той е клиент на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Наред с горното, следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.150, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая общите условия са оповестени в един ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията по така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната 4 мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

От приложените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства – обща фактура № 1014003358/31.07.2021 г., обща фактура № 1017017816/30.06.2022 г., кредитни известие към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и справка за абонат 4000388000, касаещи стойността на доставената топлинна енергия, дължимите суми за дялово разпределение, както и дължимите обезщетения за забава се установява, размерът на процесните суми.