Решение № 1466 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Р. Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501909 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260719/28.02.2022 г. по гр.д. № 8154/2018 г. на СГС, I-11 състав е признато за установено по предявения ревандикационен иск с правно основание чл.

108 ЗС от „Климатроник“ ЕООД срещу „Тома Строй“ ЕООД (н), че ищецът „Климатроник“ ЕООД, е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.

София, община Триадица, ***, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13:72 идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта –

*** и дружеството „Тома строй“ ЕООД (н) е осъдено да предаде на „Климатроник“ ЕООД имота.

Решението е постановено при участието на ЧСИ М. И. Б. и „Райфайзен Банк България“ ЕАД като трети лица помагачи на ищеца.

Ответникът „Тома Строй“ ЕООД (н) е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят поддържа, че решението на СГС е неправилно както в установителната, така и в осъдителната му част. На първо място се сочи, че СГС неправилно приел, че Постановление за възлагане на ЧСИ М. Б. от 04.02.2016 г. било влязло в сила. Сочи, че съдът не съобразил разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ и откритите производства по несъстоятелност за дружествата „Боско Строй“ ЕООД – на 08.01.2016 г. и „Тома Строй“ ЕООД – на 27.07.2016 г., от всяка от които дати според жалбоподателя е спряно процесното изпълнително дело и Постановлението за възлагане не е могло да влезе в сила.

Изпълнителното дело се било и прекратило преди влизане на това Постановление в 1 сила след като вземанията на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД били приети в производството по несъстоятелност на „Боско Строй“ ЕООД (н), съобразно чл. 638, ал.

4 ТЗ. Поддържа се, че след 27.07.2016 г. процесният имот е подлежал на продажба само в производството по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД ( н), тъй като бил налице и специалният фактически състав на чл. 717н, ал. 3 ТЗ.

Жалбоподателят поддържа още, че СГС неправилно не приложил нормите на чл. 453, т. 1 ГПК и чл. 715 ТЗ. Синдикът и кредиторите на „Тома Строй“ ЕООД били вписали на 03.07.2017 г. обща възбрана, която предхождала влизането в сила на Постановлението за възлагане. Поддържа се още, че от събраните доказателства не се установявало процесният имот да е във владение на „Тома Строй“ ЕООД (н), като запечатването му от ЧСИ М. М. и продажбата му от синдика на „Тома Строй“ ЕООД (н) по реда на чл. 718 ТЗ не означавало, че дружеството е упражнявало фактическа власт над имота. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и искът отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба е депозирало само третото лице помагач „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Твърди, че жалбоподателят неправилно интерпретирал нормата на чл. 638 ТЗ и не се съобразил с постановките на съдебно решение на ВКС, сочещо, че фактическият състав на публичната продан завършва с издаване на постановлението за възлагане.

Излагат се и доводи, че с приемането на вземанията на банката срещу „Боско Строй“ ЕООД се прекратяват изпълнителните дела само срещу това дружество, не и срещу лицата дали имоти в обезпечение на чужд дълг. Банката нямала възможност да предяви вземанията си срещу „Боско Строй“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД, поради което и изпълнението срещу това дружество за задълженията на „Боско Строй“ ЕООД не се спирало при обявяването му в несъстоятелност. Излагат се подробни доводи защо е допустимо паралелното развитие на индивидуално принудително изпълнение и производство по несъстоятелност, когато взискател е ипотекарен кредитор.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Климатроник“ ЕООД е твърдял в исковата си молба, че след публична продан по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б. с постановление за възлагане от 04.02.2016 г., влязло в сила на 27.07.2017 г. и вписано в имотния регистър на 03.10.2017г., му бил възложен следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, община Триадица, ***, ет. 2, с площ от 92,60 кв.м. и 13/72 идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта ***.

2

Ищецът е твърдял още, че първоначално имотът е бил собственост на „Боско Строй“ ЕООД и бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбан България“ ЕАД с 2 ипотеки от 19.12.2009 г., както и че по отношение на имота на 23.08.2013 г. била вписана възбрана по партида на „Боско Строй“ ЕООД. Сочил е, че на 20.03.2014 г. „Боско Строй“ ЕООД прехвърлил гореописания недвижим имот на „Гео Строй ГД“ ЕООД с нотариален акт № 98/2014 г., а на 16.04.2014 г. било вписано прехвърляне на цялото търговско предприятие „Гео Строй ГД“ ЕООД на „Тома строй“ ЕООД. На 04.12.2014 г. била вписана възбрана в имотния регистър по партида на „Тома строй“ ЕООД.

Ищецът е твърдял, че „Тома строй“ ЕООД обжалвал постановлението за възлагане на процесния недвижим имот, като жалбата на дружеството била оставена без разглеждане. Твърдял е още, че по отношение на ответника „Тома строй“ ЕООД (н) било образувано т.д № 105/2016 г. пред Окръжен съд – гр. Плевен за обявяване на дружеството в несъстоятелност, като с определение № 634/05.08.2016 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски окръжен съд изрично било разпоредено продължаване на индивидуалните изпълнителни производства включително по изп.д. №

20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б. . На 17.08.2017 г. ищецът бил въведен в процесния недвижим имот, а с определение № 395/12.04.2018 г. съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на „Тома строй“ ЕООД за продажба на процесния недвижим имот. Ищецът направил искане пред съда по несъстоятелността да отмени даденото разрешение за продажба, но искането му било оставено без уважение. Според ищеца процесният имот не е част от масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД (н) по арг. от чл. 452, ал.2 ГПК и чл. 453, ал.1 ГПК, като е твърдял че правата на взискателя „Райфайзенбанк България.“ ЕАД са противопоставими на „Тома строй“ ЕООД и на кредиторите на несъстоятелността и разпоредителните сделки, сключени от „Боско строй“ ЕООД след вписване на възбраната са относително недействителни спрямо взискателя. Твърдял е, че на 07.06.2018 г. синдикът на „Тома строй“ ЕООД – в несъстоятелност обявил търг с явно наддаване на процесния имот, след определение № 629/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на Окръжен съд гр.Плевен, с което било дадено разрешение на синдика да продава процесния имот. Искали са, предвид изложеното съдът да признае за установено, че ищецът е собственик на процесния имот, както и да осъди ответника „Тома строй“ ЕООД (н), да му предаде владението върху него (съобразно уточнение на исковата молба от 01.03.2019 г.).

В отговора на исковата молба ответникът „Тома строй“ ЕООД (н), е оспорвал твърдението, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Изложил е твърдения, че процесният имот е продаден по реда на чл. 718 ТЗ на 13.11.2018 г.

Твърдял е, че постановлението за възлагане, с което ищецът се легитимира като собственик, не е влязло в сила, тъй като е нередовно връчено на длъжника по изпълнението „Интербетон“ ЕООД. Твърдял е, че влизането в сила на постановлението за възлагане и вписването му в имотния регистър следва вписването на общата възбрана на имота, поради което правата на ищеца са непротивопоставими на синдика и кредиторите на несъстоятелността. Оспорвал е взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по изпълнителното делото, в което на ищецът е възложен имота да е имал качеството кредитор по отношение на „Боско Строй“ ЕООД, тъй като банката е пропуснала да удовлетвори правата си в производството по несъстоятелност срещу този длъжник. Излага доводи, че банката е била само мним взискател, тъй като изпълнителните дела са били прекратени по право на основание чл. 638, ал. 1 и ал.4 ТЗ и са отпаднали защитните правни последици на вписаните от банката възбрани.

Третите лица – помагачи на страната на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД не са взели становище по предявения иск.

3

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява следното:

На 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията й към кредитополучателя „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота, собственост на длъжника, като под б. Б е описано жилище, находящо са на първи надпартерен етаж в къща, находяща се в гр. София, на ***, ет. 2, със застроена площ от 92,60 кв.м.

Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение № 98, т. II, рег. № 4937, дело № 262/203.2014 г. на нотариус И. Д., „Боско Строй“ ЕООД е прехвърлил на „Гео Строй ГД“ ЕООД процесния недвижим имот на 20.03.2014 г., като видно от представения Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 16.04.2014 г. и вписванията в Търговския регистър на 25.04.2014 г. предприятието на „Гео Строй ГД“ ЕООД е прехвърлено на „Тома Строй.“ ЕООД, като в него изрично е включен процесния недвижим имот.

Видно от удостоверение на ЧСИ М. Б. от 17.01.2017 г. по изп.д. № 20148380410887 взискател по делото е „Райфайзенбанк България“ АД, а длъжници са „Боско Строй“ ЕООД (н), „Интербетон“ ООД, „Екобетони“ ЕООД, а ипотекарен длъжник е „Това Строй“ ЕООД (н).

На 04.12.2014 г. по изпълнително дело № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот.

С постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. от 04.02.2016 г., влязло в сила на 27.07.2017 г. и вписано в Агенция по вписванията на 03.10.2017 г., за купувач на процесния имот е обявен „Климатроник“ ЕООД и същият му е възложен, като постановлението в частта относно индивидуализацията на имота по кадастрална карта и регистри е допълнено с постановление от 28.09.2017 г. Срещу постановлението за възлагане е подадена частна жалба от „Тома строй“ ЕООД, която е оставена без уважение с решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС, което решение е потвърдено с определение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1290/2017 г. на САС, а последното е оставено без разглеждане от ВКС с определение № 392/26.07.2017 г. по ч.т.д. № 1534/2017 г. на ВКС, I т.о.

„Интербетон“ ООД е уведомен за възлагането на процесния имот на 10.02.2016 г., видно от представеното уведомление по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б., като същият е обжалвал постановлението, но жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена по ч.гр.д. № 2952/2019 г. на СГС и това определение е влязло в сила като необжалвано.