Решение № 12 от 19.06.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Чепеларе, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Емилия К. Сивенова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200045 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от Ю. Р. Х. от с.Л., общ. Д. против Наказателно постановление №26-0373-000056/10.03.2026 г., издадено от Началника РУ Чепеларе, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Е. С., който поддържа жалбата и развива подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП.

Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща представител. С придружително към административната преписка писмо излага писмено становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на изложените в жалбата доводи. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.02.2026 г. св. Б. А. – полицейски служител в РУ Чепеларе участвал в специализирана полицейска операция на територията на к.к.Пампорово за контрол на движението по пътя.

Около 10,27 часа полицейският служител А. се намирал на КПП в к.к.Пампорово, където забелязал, че водачът на движещият се по пътя в посока от ресторант „Дан Мар“ към ресторант „Бялата къща“ микробус марка и модел „*******“ с рег. № *******, е без поставен обезопасителен колан, което било повод да го спре за проверка и в което се убедил и след неговото фактическо спиране. В хода на проверката полицейският служител установил, че водач на автомобила е Ю. Р. Х., който превозвал туристи, а при разговора с него го попитал дали има причина, поради която не поставил обезопасителен колан докато управлявал автомобила. Последният отговорил, че често се налагало да спира и да обслужва пътниците, поради което бил без поставен колан.

За установеното нарушение св. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 3408760 от 12.02.2026 г. срещу Ю. Р. Х., в който е посочено, че като водач на автобус - *********, вид ППС – автобус, рег.№ ******, на 12.02.2026 год. около 10,27 часа в к.к.Пампорово, с посока на движение от ресторант „Дан Мар“ към ресторант „Бялата къща“, управлява автобус с рег.№ *******, собственост на фирма *********, като не използва обезопасителен колан, с който автобуса е оборудван, което деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съствен 1 в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише, но екземпляр от акта му бил връчен.

На 10.03.2026 год. е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган възприел изцяло изложената в акта фактическа и правна обстановка и наложил глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Б. А.. От тях се установяват мястото на извършената проверка, както и обстоятелството, че жалбоподателят като водач на МПС не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Свидетелят сочи, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, още докато микробусът бил в движение и преди да бъде спрян за проверка, като свидетелят е възприел този факт. В показанията си св.А. обяснява, че в същия ден при специализираната полицейска операция е работил заедно с колеги от Република Румъния, тъй като в курорта имало много румънски туристи. Св. А. подробно обяснява механизма на съставяне на АУАН, като твърди, че той е съставил акта на нарушителя, но функциите на използвания от полицията таблет не позволявал като свидетел да бъде вписан румънския му колега. При предявяване на АУАН в съдебно заседание твърди, че той се е подписал на мястото на свидетел, а подписа на „Актосъставител“ не е негов като не си спомня кой се подписал на това място. Освен това се е подписал като свидетел в разписката при отказа на нарушителя да подпише акта.

Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по съставянето на АУАН и за съдържанието на направените от жалбоподателя обяснения на място. Показанията на свидетеля А. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.137а водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Като прецени изложената фактическа обстановка съдът, намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил вмененото му с АУАН и НП нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В случая, в съставените АУАН и НП е посочено изрично, че управляваният от Х. автомобил е от категорията М2, за който важат горните правила, като по отношение на жалбоподателя, като водач не са налице доказателства да попада сред лицата, за които е установено изключение от това задължение, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят на практика и не оспорва извършването на визираното нарушение.

Правилно е приложена от административнонаказващия орган санкционната норма на основание на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която кореспондира с установеното нарушение.

Независимо от изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При извършената цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, видно от съдържанието на който същият е съставен от ст. полицай Б. А., който е посочен и като свидетел при съставянето на акта. Подписите 2 положени в АУАН за актосъставител и за свидетел се различават съществено, като при предявяването му в хода на съдебното следствие св.А. сочи, че подписът за свидетел е негов, а за актосъставител – не, и предполага че е на негов колега, но не знае на кого. От съставения АУАН се установява, че е съставен при отказ да бъде подписан от нарушителя, който отказ е удостоверен с подписа на св. А..

Съгласно разпоредбата на чл. 42 ал. 1, т. 7 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. От друга страна тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се подписва от съставителя и поне един от свидетелите посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

Анализът на тези норми и съпоставката им водят до извод, че когато в акта не са посочени имената на свидетеля на нарушението или ако е посочен като свидетел актосъставителя, полагането на подпис в АУАН от лице, което не е посочено като свидетел на нарушението, не санира допуснатият съществен пропуск във формата на АУАН. Посочването на имената на свидетеля е гаранция за правото на защита, което се поражда още към момента на образуване на административнонаказателното производство и скрепява издадения акт с обвинителната и доказателствената му функции. След като съгласно чл.42, ал.1 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респ. при установяване или на съставяне на АУАН, то следва извод, че свидетелят при отказа трябва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели.

В случая в съставения акт, свид. Б. А. е посочен като актосъставител, свидетел на нарушението и свидетел на отказа. Акта е подписан от лице различно от посоченото за актосъставител, а посочения актосъставител е положил подпис за свидетел на нарушението и на отказа. Настоящия съдебен състав счита, че дублирането на имената на актосъставителя и на свидетеля на нарушението, както и смесването на различните качества в производството – актосъставител, свидетел на нарушението и свидетел на отказа е неотстраним порок на АУАН, компрометиращ основните му функции, като изначално още при неговото съставяне е допуснато съществено процесуално нарушение.

С оглед изложените фактически и правни доводи, съдът намира, че така протеклата фаза на административно-наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. Последния е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение като по делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. От ответната страна е направено при условията на евентуалност възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в случай че претендираното възнаграждение надвишава минималния размер, определен в НМРАВ.

Предвид обстоятелството, че в чл.18, ал.2 от Наредбата е посочено, че възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер, по които наложеното административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С оглед на това претендираното адвокатско възнаграждение в случая от процесуалния 3 представител на жалбоподателя е определено в минималния размер, поради което направеното възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Чепеларския районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0373-000056/10.03.2026 г., издадено от Началника РУ Чепеларе, с което на Ю. Р. Х., ЕГН **********, за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОДМВР – Смолян да заплати на Ю. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.