Присъда № 162 от 30.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ № 162 от 30.03.2023 г.

ПО НОХД № 8404/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс.Б. В. П. (с установена по делото самоличност), за това, че:

На 04.02.2022 г. от етажната площадка между етаж 2 и етаж 3 на сграда № 2, намираща се на адрес в гр. София, ул.“******* е отнел чужда движима вещ - велосипед без марка и модел /сглобяван от различни части, със сива рамка и зелено-черни надписи, с дискови спирачки, черна седалка и 29цолови гуми/, на стойност от 280 /двеста и осемдесет/ лева, от владението на собственика В., ЕГН **********, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, чрез използване на неустановено техническо средство /чрез него отключил входната врата на сграда № 2 на посочения адрес и достъпил велосипеда/, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, след като Б. В. П. е осъден с влязло в сила на 11.05.2017 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4257/2016 г. по описа на СРС, 10 състав, за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.

Изразява становище, че от събраните доказателства по делото безспорно се установила фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно времето, мястото, начина на осъществяване и предмета на изпълнителното деяние на вмененото във вина на подсъдимия престъпление. Същите се доказвали по категоричен начин от събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, както от гласните доказателствени средства, показанията на св. Г., дадени по реда на чл.223 от НПК на досъдебната фаза и приобщени по чл.281 от НПК в хода на съдебното следствие, така и от показанията на свидетелите Т., В., А. и Михайлов, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав. Според прокурора изнесените от свидетелите факти намирали опора в писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени в хода на процеса по реда на чл.283 от НПК, между които протоколите за доброволно предаване, протоколът за оглед на местопроизшествие и протоколът от проведения следствен експеримент.

Обвинителната теза се подкрепяла и от заключенията на приетите по делото СОЕ и видеотехнически експертизи, назначени в хода на досъдебната и на съдебната фаза.

По –нататък прокурорът сочи, че по косвен път се достигало до 1 единствения възможен извод за средството на престъплението - техническо такова. В тази насока следвало да се вземат предвид установените факти от огледния протокол, експертните заключения на видеотехническите експертизи и показанията на св. Г..

От субективна страна, представителят на СРП сочи, че подс. П. е действал виновно, с пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

В заключение прокурорът пледира при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, като отегчаващо обстоятелство да бъде отчетено обремененото му съдебно минало, извън квалификацията за повторност, както и че процесното деяние е извършено в изпитателен срок на предходно наложено му наказание „лишаване от свобода“. Посочените обстоятелства водели до извода, че предходните осъждания на подсъдимия не са постигнали целите на чл.36 от НК и не са имали необходимия превъзпитателен ефект. Като смекчаващи отговорността обстоятелства предлага да се отчете от съда невисоката стойност на предмета на престъплението, както и младата възраст на подсъдимия.

Предвид изложените аргументи прокурорът счита, че наказанието следва да се индивидуализира по правилата на чл.54 от НК, като по отношение на подс.П. се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер под средния, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. Сочи, че в случая е налице законовата предпоставка за приложението на чл.68, ал.1 от НК, като съдът следвало да постанови да бъде изтърпяно отделно наказанието, наложено на подс.П. по НОХД 9145/2017 г. по описа на СГС.

На последно място, представителят на държавното обвинение предлага приобщените веществени доказателства да останат към материалите на делото, а направените по същото разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител Владислав Михайлов не се явява в последното по делото съдебно заседание и не изразява становище по същество на същото.

Упълномощеният защитник на подсъдимото лице –адв.П.- САК в дадения ход по същество на делото пледира за постановяване на оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение, като счита същото за недоказано от събраните по делото доказателства. Излага доводи, че в случая липсвали както преки, така и косвени доказателства, които по своя характер и в своята съвкупност да водят до извода, че подс. Б. П. е извършител на престъплението, в което е обвинен. В тази връзка сочи, че липсвали свидетели очевидци на инкриминираното деяние, а показанията на св.Г., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство не следвало да се кредитират с доверие, тъй като при разпита си на съдебното следствие, същата заявила, че е била под въздействие на наркотични вещества и 2 изложените от нея факти, както пред разследващ орган, така и пред съдия, й били продиктувани от полицейски служители от 05 РУ – СДВР и тя ги възпроизвела в разпитите си под страх да не бъде задържана и откарана в Затвора – гр. Сливен.

Според защитата въпреки, че кражбата на процесния велосипед, собственост на ЧО Владислав Михайлов била безспорно доказана по делото, не се доказвало авторството на деянието в лицето на подс. П., тъй като на първо място - заснетите лица, обект на изготвените и приети по делото видеотехнически експретизи не били годни за лицева идентификация, а на второ място – не било доказано, че заложеният от подс.П. велосипед е идентичен с този, който бил отнет от св. Михайлов.

На следващо място, в условията на евентуалност, ако съдът намери, че вмененото във вина на подс. П. престъпно деяние е извършено от него, защитата пледира да се приложи хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, определяне на настоящия случай като маловажен такъв и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

На последно място, при евентуално произнасяне на осъдителна присъда по отношение на подс. П., адв. П. излага аргументи, че наказанието следвало да се индивидуализира по реда на чл.55, ал.1 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка сочи, че подсъдимият бил баща на няколко малолетни деца , както и нуждата той да се грижи за тях.

Подсъдимият Б. В. П. дава обяснения по обвинението, като заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че на процесната дата се намирал на адреса си – ул. „Светослав Тертер“ № 21, ет.2, ап.2, а не е бил заедно със св.Г.. Сочи, че ако последната е отнела процесния велосипед, то нейн съучастник е било друго лице, а не той.

В правото си на последна дума подс.П. отправя молба към съда да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият Б. В. П. е роден на 31.03.1993 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, работи в цех за производство на бойлери в ЕТ „Светльо Шишков“, с постоянен адрес: гр.

София, ул. „Светослав Тертер“ № 2, ет.2, ап.2, осъждан, ЕГН **********.

Към началото на месец февруари 2022 г. подс.П. бил безработен и не прибивавал на посочения по –горе постоянен адрес, а отсядал в различни хотели и хостели на територията на гр. София. По това време същият живеел заедно с приятелката си –св.К. Г..

Свидетелят В. живеел в град София в жилищен комплекс, находящ се на ул.“Алеко Константинов“, № 36, сграда № 2, етаж 3, ап.3. Същият 3 притежавал велосипед, който бил сглобен от различни части и нямал опредЕ. марка и модел. Велосипедът бил с рамка в преобладаващ сив цвят, по която имало зелено-черни надписи, като на латиница била изписана думата „Passati“. Гумите на велосипеда били 29 цолови, като същият притежавал дискови спирачки и черна седалка.

Свидетелят Михайлов съхранявал велописипеда си на между етажната площадка, която се намирала между ет.2 и ет.3 в сградата, в която живеел.

Михайлов не заключвал със специален механизъм велосипеда си, понеже входната врата на жилищната сграда се заключвала и по този начин достъпът на външни лица, извън живущите на адреса, бил ограничен.

В сградата, в която живеел св.Михайлов имало монтирани камери за видеонаблюдение, които обхващали както вътрешното пространство във входа и между етажите, така и пространството пред входа на сградата.

На 03.02.2022 г. св.Михайлов се прибрал от работа и видял, че велосипедът му се намирал на обичайното си място –на площадката между етаж 2 и етаж 3.

В ранните часове на 04.02.2022 г., все още в тъмната част на денонощието подс. Б. П. заедно със свидетелката К. Г. преминавали по ул.“Алеко Константинов“ в гр. София. Подс.П. бил облечен със светло на цвят яке, което имало надпис на гърба, носел светъл спортен панталон и бил обут с тъмни спортни обувки, тип „маратонки“. На главата си бил поставил шапка, а на лицето медицинска предпазна маска, покриваща носа и устата.

Когато се намирали до № 36 на посочената улица подс. П. решил да извърши кражба на вещи от жилищна сграда № 2 на посочения адрес. Същият носел в себе си неустановено техническо средство, с помощта на което да отключи входната врата на сградата.

В изпълнение на своето решение подс.П. използайки носеното от него техническо средство отключил входната врата, като при отключването й, нанесъл на заключващия механизъм на бравата два броя побитости до металния език на същата. След това подс.П. влязъл във вътрешността на входа, като св. Г. го последвала. Последната останала до входната врата на жилищната сграда от вътрешната й страна. Подс.П. тръгнал към стълбите и започнал да се качва по тях към горните етажи. Същият стигнал до етажната площадка между ет.2 и ет.3, при което видял намиращия се там велосипед.

Тогава подс.П. решил да отнеме велосипеда, който не бил заключен. Веднага подсъдимият взел велосипеда на ръце и тръгнал надолу по стълбите към входната врата, където все още стояла св.Г., след което двамата излезли от сградата.

На 05.02.2022 г. около 09:20- 09:30 часа подс.П. и св.К. Г. отишли в хотел „Искър“, находящ се в гр. София, ул.“Искър“ № 115, като поискали да отседнат в хотела. Последният бил снабден с видеонаблюдение в пространството пред и около рецепцията му.

4

По това време на рецепцията на хотела като администратор на смяна за времето от 08:00 часа на 05.02.2022 г. до 08:00 часа на 06.02.2022 г. работела св. Б. А.. Тя регистрирала подс.П. и св. Г. в книгата за настаняване на посетители в хотел „Искър“, като им предоставила ключа от стая № 5.

Последните заплатили цената за престой в хотела, дължима за две нощувки.

След като се регистрирали подс.П. и св.Г. донесли багажа си, който се състоял от няколко куфара. Подс.П. донесъл и два велосипеда, които били тъмни на цвят, единият от които бил със сива рамка, като оставил същите в коридора на партерния етаж на хотела.

На 06.02.2022 г. в 08:00 часа на смяна на рецепцията на хотел „Искър“ застъпила св.А. В.. Тя проверила книгата на посетителите в хотела, за да се запознае с новонастанените гости през предходната смяна. Така установила, че в стая № 5 са настанени момче и момиче –подс. П. и св.Г.. Св. В. видяла и двата велосипеда, оставени в коридора на партерния етаж на хотела, за които разбрала, че са донесени от гостите, настанени в стая № 5.

По –късно, на 06.02.2022 г. подс. П. и св.Г. излезли от хотела, като взели със себе си и двата велосипеда.

На същата дата подс.Плучиев отишъл до заложна къща „Олимпус-влез при мен“, находяща се в гр. София, ж.к.“Илинден“, ул.“Божурище“ бл.135, вх.Б, и на която подсъдимия бил редовен клиент. Последният, в качеството си на заемател сключвал редовно в заложната къща договори за паричен заем, които обезпечавал със залог на движима вещ, най-често велосипед.