Решение № 501 от 08.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Б., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от К. Г. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. чрез адв.Н. Д. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ... срещу наказателно постановление №250769-003709/31.10.2025г., издадено от началник на група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3 предложение първо от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се излага доводи за маловажност на нарушението.претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен представител. Не се сочат нови доказателства, поддържа се жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, явява се ЮК. Моли потвърждаване на НП. Претендират се разноски. за

Жалбата е подадена от легитимно лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 23.02.2025г., около 00,17 часа, в гр. Б., по бул.“И. В.“ в посока на движение към бул.“М. Л.“ жалбоподателката управлявала л.а. марка „БМВ“ с рег.№... собственост на Г. К.

К. с ЕГН ********** от гр.С. З., който автомобил не е били регистриран по надлежния ред – от 14.02.2025г и бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради, това че не бил регистриран в двумесечния срок от придобиването му.

За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят С. П. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „ПП“-Б. съставил срещу жалбоподателката АУАН (лист 16 от делото). Преписката била изпратена на РП-Б., като с постановление от 23.10.2025г. прокурор при РП-Б. постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор ПП - Б.. На 31.10.2025г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и останалите доказателства и които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото заповед 8121з-1632/02.12.2021г (л.28-29 от делото). АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, както и да се отнема свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Липсва такива задължения и в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни преводни средства 2

(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката К. М. е управлявала процесния автомобил, регистриран на името на Г. К. К. с ЕГН ********** от гр.С. З. и е бил придобит с покупко-продажба изповядана от нотариус. Жалбоподателката няма данни да е съсобственик на автомобила в СИО, закупен по време на брака.

За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира административнонаказателна отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е знаела, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения нарушител.

Настоящият състав счита, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Жалбоподателката не е съсобственик на управлявания от нея автомобил, който е бил с регистрационни табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателката да разбере, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че собственикът не е регистрирал процесното МПС в предвидения в чл.143 ал.15 ЗДвП срок.

Жалбоподателката дори е не е съсобственик по смисъла на СИО. За нея следователно не е съществувало задължението за следене на регистрацията на автомобила поради промяната на собствеността. Следователно не може да се презюмира вина на жалбоподателката, т.е. да се предполага, че същата е съзнавала, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация Ето защо съдът счита, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката при извършване на процесното деяние.

Наказателното постановление е неправилно и като такова следва да бъде безусловно отменено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на жалбоподателката е поискал да бъдат присъдени в нейно полза направените разноски за адвокат в размер на 300 (триста) евро и поради това съдът следва да се произнесе като осъди ОДМВР –Б. да ги заплати.

3

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0769-003709/31.10.2025г., издадено от началник на група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което на К. Г. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. чрез адв.Н. Д. АК-Б. и съдебен адрес в гр.Б., ... за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3 предложение първо от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на К. Г. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. сумата от 300 (триста) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4