Протокол № 779 от 05.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 779 гр. ***, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900320 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:54 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. П. С. е редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Д. А., редовно упълномощeна с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е редовно призован, не изпраща представител.

По хода на делото СЪДЪТ докладва депозирана молба вх. № 29109/29.11.2023г. от адвокат Р. М. за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б. е редовно призован, явява се лично.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото. Не са налице пречки.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

1

Оспорвам отговора и допълнителния отговор, като неоснователни.

Поддържам депозираната уточнителната молба вх. № 27921 от 16.11.2023г.

Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ докладва уточнителна молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.

№ 27764/14.11.2023г., съгласно задълженията, дадени с Определение № 1453/23.10.2023г. и предоставя за запознаване на процесуалния представител на ищеца.

СЪДЪТ докладва молба от С. С. чрез адв. Д. А. с вх. № 27921/16.11.2023г. в изпълнение на дадените от съда указания с Определение № 1453/23.10.2023г.

СЪДЪТ докладва допълнителен отговор на ответното дружество вх.

№ 29107/29.11.2023г. по молба на ищеца с вх. № 27921/16.11.2023г. и връчва за запознаване на процесуалния представител на ищеца.

СЪДЪТ докладва становище вх. № 29109/23.11.2023г. на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и връчва за запознаване на процесуалния представител на ищеца.

АДВ. А.: Моля да ми бъде предоставен допълнителен срок за изразяване на становище по представените от ответника молби и становище, докладвани в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на доказателствената тежест, направен с определение № 1453/23.10.2023 година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, а именно:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание по чл. 439 ГПК от С. П. С., ЕГН **********, гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Малинова долина", ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 31 046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева 2

– юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 377 по описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за 2012 г. на Районен съд – ***, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 439 ГПК от С. П. С., ЕГН **********, гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.

А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 31 046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 377 по описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за 2012 г. на Районен съд – ***, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение на 13.04.2023г. по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.Я., видно от която било, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 - конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата на който „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по Изпълнителен лист от 15.01.2013г., издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11303/2012г. Задължението по изпълнителното дело възлизало на 64803,13 лева. Изразява становище, че не дължи описаните суми, тъй като повече от десет години вземанията към него не били претендирани и поради това, че не е бил в някакви законови и/или договорни отношения с лицето - взискател по изпълнителното дело и не бил уведомяван за договори за цесии. Счита, че задължението по изпълнителния лист се е погасило с изтичането на петгодишна давност, считано от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповедта- 03.08.2012г., т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110 от ЗЗД. А в случай, че давността е била прекъсвана или спирана, то намира, че задължението се е погасило с изтичане на десетгодишната абсолютна давност на 03.08.2022г., на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД. Поради изложеното, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се оспорва изцяло основателността на предявения иск. Навежда твърдения, че срещу ищеца е било образувано заповедно производство по ч.гр.д. 11303/2012г. на РС ***, 3 приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които от предходния кредитор било инициирано изп. дело № 163/2013 ЧСИ Захари Златков Димитров. След прекратяване на изпълнително дело № 163/2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, било образувано ново изпълнително дело 377/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Здравкова Петрова-Я.. За неоснователно счита позоваването на ищеца на изтичането на абсолютната погасителна давност предвид, че разпоредбата действала занапред. Твърди, че ищецът С. П. С. е сключил споразумение от 18.06.2021г. с което е признал задължението по основание и размер е направил отказ от последиците на давността. Заявява, че съгласно ТР 3/2020 ВКС давност не е текла до 26.06.2015г. Отделно от това посочва, че съгласно най-новата съдебна практика на ВКС /Решение № 37 по гр. д. 1747/2020 ВКС и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/, дори действията по принудително събиране на вземането да са предприемани след настъпила перемпция по изпълнителното дело, с поискването им давността е била надлежно прекъсната. Изразява становище, че съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането или единствено по отправено искане от кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител /съгл. Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив/. С оглед на гореизложеното, изпълняемото право и правото на принудително изпълнение ответникът счита, че не са погасени. Алтернативно, отбелязва, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В този смисъл счита, че при твърдения за погасяването по давност на вземането искът се явява допустим, но неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува и се погасява само възможността то да бъде събрано по съдебен ред. Намира, че ищецът не оспорва неизпълнението си по договора за кредит и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение. С оглед на гореизложеното, счита за неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло писмения отговор и поддържа изложеното в исковата молба. За неоснователни счита доводите на ответника, че до 26.06.2015г. давност не е текла с аргумента, че разрешението, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имало значение от момента на влизане в сила на тълкуваната норма по чл. 110 ЗЗД, а не от постановяването на тълкувателното решение. Извежда 4 съждения, че в мотивите по т. 10 от посоченото ТР били изложени съображения, че обстоятелствата, налагащи отмяна на Постановление № 3/1980 г. са настъпили още през 1991 г. В евентуалност изразява становище, че дори и да се приеме, че давността започва да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г. , то същата е изтекла на 26.06.2020г. Твърди, че по изпълнително дело № 163/2013г. по описа на ЧСИ З.Д. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат или спрат давността. За неоснователно счита твърдението на ответника, че ищецът е направил отказ от последиците на давността, тъй като противоречало на чл. 113 ЗЗД. Оспорва представеното от ответника споразумение.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа изцяло изложеното в отговора си и оспорва твърденията на ищеца, обективирани в допълнителната искова молба. За неоснователно и неаргументирано намира тълкуването, че давност до 26.06.2015г. не е текла.

Счита, че с подписаното споразумение ищецът е признал задължението си по основание и размер, поради което от 16.06.2021г. е започнал да тече нов давностен срок. При евентуално приемане, че е настъпила погасителната давност към датата на сключване на споразумението, се позовава на отказ от последиците на давността. Посочва, че са извършени доброволни плащания съгласно приложена таблица.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно: Покана 5 за доброволно изпълнение изх. № 11080/30.03.2023г. по ИД № 20237110400377;Изпълнителен лист от 15.02023г. по ЧГД № 11303/2012г. по описа на ВРС.