Решение № 3569 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3569 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - М.а при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - М.а Гражданско дело № 20235330108661 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. Д. срещу срещу „Вива Кредит“ АД.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 11.02.2021 г., с който бил отпуснат заем в размер на 300 лв. ГПР било уговорено в размер 49,35%. В чл. 1, ал. 3 било уговорено предоставянето на допълнителна услуга за експресно разглеждане на искането на заем срещу допълнителна такса в размер на 63,91 лв. В чл. 4, ал. 1 било уговорено задължение за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора. Съгласно ал. 2 в случай на непредоставянето му се дължала неустойка в размер на 42,56 лв.

Твърди се, че ищецът е погасил изцяло заема, като иска от съда да признае за установена нищожността на уговорката в чл. 1, ал. 3, с която се предвижда такса за експресно разглеждане, както и нищожността на клаузата на чл. 4, ал.

2, с която се предвижда неустойка за непредоставяне на обезпечение. Моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 10 лв. частичен иск от 110 лв. като недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Излага подробни съображения за недействителността на договора за потребителски кредит поради неспазени изискванията относно ГПР, като същият не бил посочен в реална стойност. Обсъжда също съдържанието на двете оспорвани клаузи, като счита, че те са нищожни поради накърняване на добрите нрави, както и тъй като са неравноправни. При евентуалност счита, че заобикалят закона, в частност чл. 19, ал. 4 ЗПК.

1

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е увеличил претенцията на осъдителния си иск в открито съдебно заседание на 537,97 лв.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове по чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на уговорки от Договор за паричен заем № ***/11.02.2021г., обективирани в чл.1, ал.3 от Договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер 63,91 лв., и в чл. 4, ал. 2 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, в размер на 42,56 лв. Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът е обосновал, че противоречието с добрите нрави и неравноправието на клаузите е главно основание за нищожност на договорните клаузи, а евентуално основание е заобикалянето на закона.

Предявен е и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с връщане на дадено по договора за кредит и получено от ответника без основание.

Исковете се допустими, въпреки че в исковата молба първоначално като ответник се сочи „Вива Кредит” ООД. С последваща молба ищецът е уточнил, че предявява исковете си срещу „Вива Кредит” АД. Касае за същото дружество, което се е преобразувало, като единствено е променило правната си форма и макар формално да е налице заличаване на предходното дружество, то не е свързано с процедура по ликвидация. Молбата съставлява уточнение на твърденията на ищеца относно индивидуализиращите ответника белези, като правната му форма, а не - насочване исковете срещу друго лице.

Доколкото ищецът не дава приоритет на някой от главните искове, съдът ще ги разгледа при условията на алтернативност.

За основателността на основанието – нищожност поради накърняване на добрите нрави, следва е осъществен следният фактически състав – сключен между страните договор за паричен заем, съдържащ клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставяне на обезпечение, както и такива характеристики на сочените уговорки, които да накърняват добрите нрави.

Страните не спорят, а и се установява от приложения от ищеца договор за паричен заем, сключването на договора между ищеца и ответника, преди преобразуването му в акционерно дружество, и предвиждането на такса при експресно разглеждане на заявката за паричен заем и неустойка за непредставяне на обезпечение.

На първо място, следва да се вземе предвид размерът на таксата – 118,58 лв. в сравнение с другите параметри на договора, а именно – 300 лв. заемна сума и срока на договора от 28 седмици, както и договорната лихва в размер 2 на 36 лв., чийто размер се извежда при тълкуване чл.2, ал.1 и т. 7 и чл. 1, ал. 3 от договора, след изваждане от общо дължимата сума на главницата и таксата за експресно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане представлява почти 50 % от отпуснатата сума по заема и превишава повече от 3 пъти дължимата възнаградителна лихва. От изложеното може да се направи извод, че самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за услуга, която съпровожда основаната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а е в пъти по-висок от възнаградителната лихва.

Следва да се обсъди и предметът на самата такса. Тя е свързана с побързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита.

Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен и точно в този момент.

Услугата по същество е именно във връзка с усвояване на кредита, независимо че касае ускорена процедура за това. По-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора е момент на съвпадане волеизявленията на страните, в случая изразено с предаването на заемната сума, доколкото договорът за заем е реален. Таксата за експресно разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита. Следователно, се касае именно за такса за усвояване на кредита. Моментът на сключване на договора не може да е обвързан с възнаграждение, доколкото е част от естеството на самия договор. С други думи, кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента. Избягването на този риск и бързото сключване на договора е изцяло в полза на кредитора и следва да е за негова сметка. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Освен изложеното, правилата на добросъвестността се нарушават и от гледна точка на използване нуждата на заемателя от бързо предоставяне на заемни средства, като същият е принуден да се съгласи с таксата. Посочената уговорка обаче нарушава добрите нрави в по-голяма степен от уговорките, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като насрещна престация липсва. Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което, впрочем, е характерно за 3 финансовите институции, различни от банките.

Посочената такса представлява всъщност възнаграждение за по-бързото отпускане на сумата, следователно, би следвало да отговаря на изискванията на възнаградителната лихва. Уговарянето му като такса за привидно извършване на някаква допълнителна услуга е още един довод за накърняването на добрите нрави чрез такава уговорка.

Въз основа на всичко изложено искът за прогласяване нищожността на уговорката за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е основателен на първото основание и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на клаузата. Не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност на клаузата за такса.

Установява се от представения договор, че в чл.4, ал. 2 от Договора била предвидена неустойка в размер на 78,96 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от усвояване на заетата сума и при условия, посочени в Общите условия. В договора е посочен ГПР 49,27 %, като при тълкуването на чл.2, ал.1, т.8 от Договора следва, че в него не се включва цитираната неустойка. Размерът на неустойката (почти една трета от главницата по кредита и два пъти повече от възнаградителната лихва), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, 4 каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна. Не е налице и обезпечителна функция на неустойката. Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението и да обезщетява при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.

Не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност на неустойката.

Въз основа на изложеното може да се приеме, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване в договора на реалния ГПР – в който не са включени разходите за уговорената неустойка, за която се установи, че има възнаградителен характер. Поради изложеното на основание чл. 22 от ЗПК процесния Договор за паричен заем е недействителен. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, ако договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита, вкл. такси и неустойки. Следователно, всичко, което е дадено от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на главницата по същия, подлежи на връщане.

Поради недействителността на договора за кредит без основание остава начисляването на разходи за събиране на вземането по договора в размер на 30 лв., които ищецът твърди, че е заплатил, а ответникът е прихванал плащанията на длъжника и за това задължение. Същите подлежат на връщане.

Установява се от представената от ответника счетоводна справка, че ищецът е платил по недействителния договор над сумата за главница, сумата в размер на 152,37 лв. за неустойка, 355,60 лв. за такса за експресно разглеждане и 30 лв. за разходи за събиране на просрочени вземания. На основание чл.23 от ЗПК при недействителност на договора се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Ето защо сумата от 537,97 лв., съставляваща сбор от тези суми, се явява получена от ответника без основание 5 и подлежи на връщане. Осъдителният иск следва се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 14.06.2023г., до окончателното плащане.