Определение № 25008 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25008 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 297510/10.09.2025 г., предявена от ЕАД „Д.М.“ против определение № 37036 от 04.09.2025 г., постановено по гр.д. № 29737/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, в частта, с която с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 80165/06.03.2025 г. за изменение на решение № 3695/05.03.2025 г. по гр. дело № 29737/2024 г. на СРС, ГО, 82 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че по делото са уважени установителен и осъдителен иск, а съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Позовава се на практиката на ВКС в тази връзка и сочи, че в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение е 480 лева, с ДДС. Моли, обжалваното определение да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде определено на 480 лева, с ДДС.

Ответната страна - „ВИВУС.БГ“ ЕООД счита, че частната жалба е неоснователна. Излага съображения, че дори определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като адвокат Д.М., в качеството си на процесуален представител на А. Н. И. е завел в Софийски районен съд множество производства, като девет от тях са с ответник „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Тези производства са образувани по идентични искови молби и не целят преследване на легитимен правен интерес, а генериране на разноски.

Поддържа, че е нарушен принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и е налице злоупотреба с право, по смисъла на чл. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 169248/23.05.2024 г., предявена от А. Н. И., представлявана от ЕАД „Д.М.“, представлявано от адв. Д.М., против „ВИВУС.БГ“ ЕООД. С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит, съединен в условията на евентуалност с иска по чл. 26 ЗЗД – за прогласяване на клауза от договора. Предявен е и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 5 лева – частичен иск от 110.84 лева, увеличен при условията на чл. 214 ГПК на 110.84 лева.

На 18.02.2025 г. по делото е проведено единственото открито съдебно заседание, на което са приети като доказателства представените по делото документи, 1 изслушано е заключението по ССчЕ. На заседанието процесуален представител на ищеца не се е явил.

На 05.03.2025 г. - с решение № 3695/05.03.2025 г. по гр. дело № 29737/2024 г. на СРС, ГО, 82 състав, е уважен първият от предявените искове – този по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това, евентуално съединение иск не е разгледан. Уважен е и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С решението, ответникът е осъден да заплати на ЕАД „Д.М.“ сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. В тази връзка, СРС е съобразил фактическата и правна сложност на делото и решение от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Обявил е, че му е служебно известно, че адв. М. е процесуален представител по множество идентични претенции. Посочил е, че предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което е приел, че е налице злоупотреба с право.

С молба с вх. № 80165/06.03.2025 г., ЕАД „Д.М.“ е направило искане да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските, като му бъдат присъдени 480 лева, с ДДС.

С обжалваното в настоящото производство определение № 37036 от 04.09.2025 г. по гр.д. № 29737/2024 г., Софийски районен съд, 82 състав, е приел, че върху определения размер на адвокатското възнаграждение следва да се начисли ДДС, поради което и е изменил постановеното по делото решение, като е осъдил ответника да заплати още 20 лева – адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 78, 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Принципът за разпределение на разноските съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз.

При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 37036 от 04.09.2025 г., постановено по гр.д.

№ 29737/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3