Решение № 15506 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15506 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110124964 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Д. Г., чрез адв. П. Х., срещу „..“ ЕАД.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 14 284,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в недвижим имот – апартамент № 30, с адрес: гр. София, .., за който пред дружеството била открита партида № .. и договорна сметка №********** на негово име в периода от месец ноември 2008 г. до месец февруари 2024 г., поради липса на облигационно правоотношение между страните, при условията на евентуалност – поради изтекла погасителна давност, които е конкретизирал, както следва:

•

Главница за ТЕ за периода м.11.2008г. - м.04.2012г. в размер на 2363,19 лв., лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.11.2008г. до 12.04.2024г. (датата на извлечението) в размер на 4320,64 лв. или общо сумата в размер на 6683,83 лв.;

•

Главница за ДР за периода м.11.2008г. - м.04.2012г. в размер на 73,44 лв., лихва за ДР за периода от 01.11.2008г. до 12.04.2024г. (датата на извлечението) в размер на 109,34 лв. или общо сумата в размер на 182,78 лв.;

1

•

Главница за ТЕ за периода м.05.2016г. - м.04.2017г. в размер на 1320,94 лв., лихва за ТЕ за периода от 01.05.2016г. до 12.04.2024г. (датата на извлечението) в размер на 918,54 лв. или общо сумата в размер на 2239,48 лв.;

•

Главница за ДР за периода м.05.2016г. - м.04.2017г. в размер на 15 лв., лихва за ДР за периода от м.05.2016г. до 12.04.2024г. (датата на извлечението) в размер на 10,70 лв. или общо сумата в размер на 25,70 лв.;

•

Главница за ТЕ за периода м.05.2021г. – м.02.2024г. в размер на 4748,89 лв., лихва за ТЕ за периода от 01.05.2021г. до 12.04.2024г. (датата на извлечението) в размер на 403,96 лв. или общо сумата в размер на 5152,85 лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата молба. Счита предявения иск за недопустим поради липсата на правен интерес. Излага доводи, че ищецът е собственик на процесния имот, поради което има качеството потребител по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Признава, че процесното вземане е погасено по давност за следните периоди:

•

Главница за ТЕ за периода м.05.2009г. - м.04.2012г. и лихва върху главницата за ТЕ за периода 01.05.2008г. до 30.04.2012г.;

•

Главница за ДР за периода м.05.2009г. - м.04.2012г., лихва за ДР за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2012г.;

•

Главница за ТЕ за периода м.05.2016г. - м.04.2017г., лихва за ТЕ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.;

•

Главница за ДР за периода м.05.2016г. - м.04.2017г., лихва за ДР за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.;

Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Счита, че не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Обективира искане за разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира 2 отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Установява се от представената справка за задължения за процесния имот, че в списъка за дължими суми са включени и посочените в исковата молба суми и периоди, като с отговора си по чл.131 ГПК ответното дружество е признало изтеклата погасителна давност по отношение на тези вземания, но е оспорило твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка и реална доставка на ТЕ в имота.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между него и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно 3 хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът сочи, че не дължи сумите за процесния период, поради липса на облигационна връзка между него и ответното дружество, тъй като същият не е собственик или ползвател на имота. Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установи твърдяната от ответника облигационна връзка с ищеца. Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на 1/3 от процесния имот въз основа на заповед №3200/12.07.1976г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен комитет. Със същата процесното жилище е предоставено като обезщетение на .. и Е. Д. Г., всеки с по 1/3 от правото на собственост. От представените удостоверения за наследници и родствени връзки не се установява ищецът да е придобил допълнителна квота от процесния имот.

Не са представени доказателства за отказ от наследство от страна на 4 ищеца или разпоредителни сделки с имота, поради което съдът приема че същият е собственик на 1/3 от процесния имот. Поради това съдът приема, че ответникът е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота на адрес гр. София, .., съобразно дела си в съсобствеността, а именно за 1/3.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ищецът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 5 регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ищеца е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ответното дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. С оглед установеното обстоятелство, че е собственик на 1/3 от процесния имот, то с оглед липсата на основание за солидарна отговорност, същият отговаря за 1/3 от задълженията за процесния имот за посочения период и искът е основателен по отношение на останалите 2/3 от процесните суми.

По отношение стойността на топлоенергията, същата се установява от издадените и не оспорени от ищеца по установения ред фактури за начислени суми, справка, за които е представена по делото.

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника: