Решение № 5335 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5335 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110167131 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. К. против „фирма” АД.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент **, находящ се в (град), (адрес), за който при ответника бил открит клиентски номер (номер). Излага, че е подала заявление до ответника с искане за заличаване на натрупани стари задължения като погасени по давност, но от ответното дружество отговорили, че давността не се прилага служебно. Твърди, че ответникът претендира суми за потребена вода през периода 22.03.2011 г. – 22.08.2018 г. в размер на 749.74 лева, както и лихва върху посочената сума за същия период в размер на 282.04 лева \след допуснатото изменение на размера на исковете/. Развива съображения в насока, че сумата е погасена по давност, както и че приложимата такава е тригодишната.

Поддържа, че за процесните суми ответникът е предприел съдебни действия, в резултат на което били издадени заповеди за изпълнение, срещу които ищцата е възразила в срока и същите са били обезсилени от съда. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че не дължи на „фирма“ АД сумата от 749,74 лева, главница за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2018 г. и сумата от 282.04 лева, представляваща лихва за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2018 г. поради изтекла давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявените искове за процесния период за главница в размер на 749,74 лева и лихва в размер на 282,04 лева, доколкото наведеното основание за недължимост на сумата е изтекла в полза на ищцата давност. Във връзка с последното аргументира, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, доколкото не били предприети действия по принудително изпълнение, с оглед на което и прави искане разноските да останат в тежест на ищеца.

1

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е приет нотариален акт № (номер)/(година)г., видно от който ищцата Н. К. е придобила собствеността върху водоснабдения имот.

Представени са фактура и справка за дължимите суми за процесния период, като и заповеди за изпълнение, с които се разпорежда ищцата да заплати на ответника посочените в тях суми за потребена вода.

Други доказателства от значение за предмета на спора, не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че ищцата е потребител на ВиК услуги, че до имота е доставяно твърдяното количество вода на претендираните от ответното дружество стойности. Ищцата основава твърденията си за недължимост на сумата единствено на основание изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че приложима в случая е кратката три годишна давност. Задълженията имат еднороден характер. Поради еднородния и падежиран характер на задължението за периодични плащания, същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Това следва и от решение от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г., което е задължително за съдилищата.

Ето защо, задължението за исковия период е погасено по давност, което обстоятелство се признава от ответника.

С оглед на изложеното, искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

По разноските:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото. Действително, извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено без цесионерът да е бил уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради 2 изтекла погасителна давност. Поканата до длъжника да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране не са нито неправомерни, нито изправят длъжника пред необ-ходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъж-ника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезще-тение на вредите от предяваването на последващи извънсъдебни претенции от кредитора или негови правоприемници, след като длъжникът е направил възра-жение за изтекла погасителна давност. В този смисъл – определение № 95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на Четвърто ГО на ВКС, определение № 66/12.02.2018г. по г. гр. д. № 4770/2017г. на Трето ГО на ВКС.

В случая обаче, видно от представените към исковата молба доказателства, ответникът многократно е образувал срещу ищцата заповедни производства за исковия период, като ищцата е подавала възражения по чл. 414 ГПК, а последствие издадените заповеди по чл. 410 ГПК са били обезсилвани поради непредявяване на иска в срок.

Ето защо, съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в размер на 419.98 лв.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 6.67 лв.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл.

124 ГПК, че Н. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), не дължи на „фирма” АД, ЕИК (номер), сумата от 749.74 лв., представляваща неплатена главница за доставена вода за периода от 22.03.2011г. до 22.08.2018г., както и сумата от 282.04 лв., представляваща мораторна лихва за посочения период, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на Н. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 419.98 лв.

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 6.67 лева, представляваща направените по настоящето дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4