Решение № 159 от 04.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Хасково, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102525 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. К. срещу „ВИВУС БГ“ ЕООД, с която се иска на основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД осъждането на ответника да заплати сумата от 288 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 9728534004 от 04.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 247.57 лева, недължимо платена такса за разглеждане по Договор за кредит № 9728534004 от 04.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба е изложено, че на 04.04.2023 г. между ищцата и „Вивус БГ“ ООД е сключен Договор за кредит № 9728534004, съгласно който ищцата получила в заем сумата от 1200 лева, при ГПР 49.70% и ГЛП 40.97%.

Съгласно посочения договор за кредит, ищцата следвало да заплати допълнителна услуга - такса разглеждане в размер на 247.57 лева.

Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за кредит № 9728534004 от 1

04.04.2023г. сумата от 1488 лева, от които: главница - 1200 лева, 40,43 лева лихва и 247.57 лева – такса разглеждане.

Изложени са подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или променлив.

Твърди се, че процесният договор не отговаря и на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена и допълнителна такса. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за допълнителни такси не била включена нито в ГЛП, нито в ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Освен това, посочване на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в кредитните отношения между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. На посочените основА.я процесния договор се явявал изцяло недействителен.

В исковата молба са изложени подробни съображения и относно това, че така уговорената такса разглеждане в процесния договор за потребителски кредит е нищожна на основА.е чл.10 а, ал.1 от ЗПК, поради противоречие с добрите нрави и също така представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата била необосновано висока и увеличавала подлежащата на връщане сума с над 100% от предоставената главница. Изтъква се, че в конкретния случай допълнителната такса се явява още едно допълнително възнаграждение за кредитора и води до неоснователното му обогатяване за сметка на 2 кредитополучателя.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба.

Не оспорва, че между него и ищцата на 04.04.2023г. е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние за сумата в размер на 1200 лева.

Твърди, че заемната сума била преведена на 04.04.2023г. на ищцата, по посочена от нея банкова сметка, както и че цялото задължение по кредита било погасено изцяло и в срок от ищцата. Общата заплатена от нея сума възлизала на 1488 лева, с които били погасени дължимата главница от 1200 лева, договорна лихва – 40.43 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане – 247.57 лева. По същество е изложено становище, че ищцовите претенции са неоснователни, тъй като не е налице недействителност по смисъла на Закона за потребителския кредит.

Ответникът излага съображения, че процесния договор за потребителски кредит бил сключен съобразно изисквА.ята на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП и същият не страда от релевирА.те в исковата молба пороци, респ. - е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Поддържа, че платените от ищцата сума са получени на валидно правно основание. Направено е искане исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между стрА.те е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № 9728534004/04.04.2023 г. Представени са договора за кредит, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и общи условия на процесния договор за кредит.

Установява се от приложената към отговора на исковата молба счетоводна справка (л. 30), че на 03.05.2022 г. ищецът е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил по банкова сметка на ответното дружество сумата в размер на 1488 лева, осчетоводена от ответника 3 като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: 1200 лева – главница, 40,43 лева – договорна лихва и 247,57 лева – такса за използване на допълнителна услуга Бързо разглеждане.

От представения договор за кредит се установява, че параметрите на същия са следните: сума на кредита – 1200 лева, срок – 30 дни, сума на лихвата за срока на кредита – 40,43 лева, ГПР – 49,70 %, такса за бързо разглеждане – 247,57 лева, или общо дължима сума – 1488 лева.

В чл. 4.1 от Общите условия е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

В чл. 4.4. от Общите условия е предвидено, че за заявката за тази допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събрА.те доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основА.е чл. 55, ал. , предл. 1-во от ЗЗД е частично основателен, като съображенията за това са следните:

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 4 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за допълнителни услуги/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържА.ето им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изисквА.ята за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не 5 изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесният договор за потребителски кредит и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдените в тази насока правни постановки и събрания доказателствен материал се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.